Читателски коментари

Здравейте,

Не разбирам хората,които са харесали книгата много.Писателят се увлича да описва определени моменти по скучен начин.Не съм прочел много книги,но тази е най—зле(за тези моменти,когато се описва природата или определен момент).Не те грабва а те затормозява и те кара да я оставиш непрочетена.Ако беше написана хубаво щеше дае „много хубава“

Преживях голямо разочарование от финала. Не ми се беше случвало, но ме хвана яд че я четох.. дано на вас ви хареса все пак!

Дори и извън военно отношение, мисля че книгата е надценена.

Хареса ми ,за първа среща ,но много съм закъсняла. „Добре уредената и спокойна Норвегия“ е клише от 90тте на миналия век,днес –2017 е ,меко казано,различна.Образът на Злото,обаче, е константен за всички общества .

„Отнесени от вихъра“ четох, когато бях 10-ти клас и то на един дъх, както се казва. И ми хареса точно това — че е не е някакъв лигав любовен роман, а обхваща нещо далеч по-голямо. С две думи — стойностна книга, от тези, които всеки трябва да прочете през живота си. И в Скарлет и Рет харесах и продължавам да харесвам факта, че не са идеализирани образи, не са някоя сладникаво-романтична (да не кажа лигава) двойка, каквито ни пробутват и от книги, и от филми, и от сериали. Даже изгледах и филма от 1939г. и за мое учудване ми хареса, най-вече защото четейки романа, си представях Скарлет точно като Вивиан Лий и очакванията ми се оправдаха. НО не мога да кажа същото за това нещо, дето го наричат „продължение“. Зачетох точно няколко страници, поразлистих малко напред и дотам беше. Стилът и няма нищо общо с този на Мичъл, книгата акцентира на някаква лигава любовна история, която дори няма как да съществува. Не знам как е възможно Рипли да е чела романа 6 пъти и да не е разбрала, че такава блудкава любов между Рет и Скарлет не може да има, защото техните образи са много различни от това, в което тя иска да ги превърне в книгата си. Не съм чела произведения на въпросната авторка и не мога да бъда на 100 процента обективна и компетентна, но, ако не можеш да създадеш сам собствена творба, която да добие популярност, не се подигравай с една от най-великите книги правени някога. Нелепо е. Историята на Скарлет и Рет свършва с края на „Отнесени от вихъра“. Всичко друго е изсмукване от пръстите, печалба на чужд гръб и чужд талант. И кой казва, че всичко трябва да има хепи енд?!?! Странно ми е, че има хора, фенове на „Отнесени от вихъра“, които същевременно харесват и „Скарлет“. Някак взаимоизключващо е…

След прочита на „В навечерието“ ти остава един горчиво-сладък вкус в устата. Все още се опитвам да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми…така ме разтърси тази книга.

През цялото време, четейки историята, я приемах като комплимент към България, към образът на българина и към мен самата, като българка. Особено, имайки предвид, че авторът не е българин.

Това е разказ за романтичната любов, любовта към родината, приятелството, имането, нямането, смъртта.

П.П. в действителност има доста правописни грешки, но потапяйки се в историята, започваш да не им обръщаш внимание и автоматично да ги коригираш, можеби защото са и еднотипни. Въпреки, това дребно неудобство, силно препоръчвам „В навечерието“.

Като малък четях много книги, това го знаеха всичките ми приятели и като дойдеше рожденният ми ден, получавах цяла библиотека (за мое съжаление, все пак всяко дете иска детски колички). На един от рожденниге ми дни, заедно с много други, получих и книгата за Александър. Обичам да чета фантастика. Това е любимия ми жанр…но сигурно десет пъти започвах от прословутото изречение „сега вече мога да ти разкажа за онази ужасна нощ на Фелания…“. Страшно трудно начало. Мина може би година, а може и няколко да са били и след като веднъж не намирах книга в къщи, която да не съм препрочитал поне по 10 пъти, реших с огромно усилие на волята да прочета и книгатапза Александър. Разпрострях се…оттогава съм я препрочитал много повече от 10 пъти. Години по-късно когато се появи интернет, с мъка узнах, че автора е починал.

Независимо от някои от горните коментари, аз се надявам, че ако наистина има втора част, тя ще бъде издадена. Не са никак много качествените книги и български фантасти, така че в името на Иван Мариновски, ако я има, моля Ви да я издадете!

Присъединявам се към коментара на Христо, прекалоено хаотично е разказано всичко за моя вкус и дори не успях да хвана една генерална идея на повествование..

Интересна малка повест, която си заслужава да се почете.

Преводачът ми изглежда като да е германец, синтаксисът му не е много български.

Бесове е поредната невероятна книга на невероятния Достоевски. Препоръчвам литературата му на всеки. Възхитен съм от тази творба.

http://www.anapest.org/damaskin/?byId=29

Оставям нов,актуален линк за главата ’’При Тихон’’ от Част трета след главата ’’Престолонаследникът’’. Важно е тази част да се прочете.

Любимата ми фантастика от детството. Оттогава съм я препрочитал няколко пъти. Странното е че доста късно разбрах, че автора е българин — като дете мислех че е руснак. Нали нямаше много български писатели…

Ето това е истински новогодишен подарък!

Абсолютно съм съгласна с @Марина_Г. Стилът на Нора е несравним. След книгите й оставаш с чувството, че си се обогатил, че си получил стойност, а не просто си убил време с някоя книжка. Вдъхновяваща!

Според Умберто Еко, не е необходимо да четеш цялата книга, за да разбереш дали въпросната книга струва поне колкото хартията, на която е отпечатана. Е, в случая „творбата“ не струва и толкова, защото представлява съчинения на дървен философ. На един особено неискрен дървен философ. Ако някой му се е вързал — толкова по-зле за него.

Книгата е страхотна, но кога ще публикувате и последната част на трилогията? Вече нямам търпение да я прочета! :)

Книгата е много приятна за четене. Аз харесвам авторката и стилът й на писане. Действието не е динамично и пълно с вълнения, но човек може да си отпочине добре докато чете.

Найстина страхотна книга. Стилът на писане и истории са много интересни и любопитни. Действието те държи в напрежение докрай. Тематиката също е много интересна. Заслужава си четенето на всяка една от 700-те си страници. Определено ще влезне в топ любимите ми книги.

Едва сега преоткривам произведенията на тази авторка. Това е 1-вата нейна книга, която чета и единственото, което мога да кажа е, че на моменти съм се смяла на глас на героинята Ема (мисля, че това е достатъчно) :) Задължително ще прочета всички творби на Софи Кинсела, които открия! PS: Това й е псевдоним, а със истинското си име (Маделин Уикъм) имала няколко успешни семейни драми, но в последствие решава да напише нещо по-лековато и разтоварващо… може би и затова самата авторка казва за себе си: „Всъщност, аз съм двама души“ :)

Не ми хареса, много разтеглива и подробна история започва да се разказва за живота на едното момиче, след това за другото момиче и накрая не се разбира нито какво става с едната нито с другата, просто няма никакъв финал, като отрязани или откъснати страници, след толкова разтягане на локуми направо голямо разочарование!!!!

Много добра!