Читателски коментари

Много сила трябва да има човек за да живее с ужаса на изнасиленото си тяло на младини,а също и последствията от този ужас ,когато трябва да защити

любимото си семейството от него.Трогателна история за любовта и

духовната силата на човека.

Може да е минал на ракия.

Книгата наистина е чудесна, и аз я прочетох случайно и бях очарована, но на мен краят никак не ми хареса. Не обичам книгите да завършват така.

Поредицата е пластова и написана много интересно!Определено не е тийн и има мъжкарска атмосвера и сцени!Не е блудкаво романче написано е страхотно!Втората книга повече ми хареса от първата.Грабна ме много и имаше моменти в които съм се смяла с глас 30–40 страници с Рейдж в ресторонта….Сега ще започвам третата книга със Зи и Белла описват я като още по вълнуваща :)

Страхотна книга! Заслужава си да се прочете!

Малко не ми допадна когато главната се държеше като ….. Завладяваща и интересна не се чудете четете!

Много забавни книги, но странно защо Монк пие мляко в първата книга,а тук вече това е една от многото му фобии

В същност разказът е написан от Мишел Верн през 1888 година и само е от редактирана от баща му Жул Верн!

Много Хубаво,но и много кратко! Може да се съжалява,че няма продължение!

Ето това е стила на писателката. Вълнуващ разказ за семейството. Родителите и годеника на по-голямата сестра от 6 деца потъват с Титаник .Тя ги отглежда докато най-голямото момче загива в I-та Световната война,а следващите двама преследват живота си в Холивуд,включително и тя своята нова любов.

Kremenski, да определиш Стивън Кинг като недорасъл пубер… има нещо сбъркано в това изказване..

Хубава книжка, няма никаква интрига и кой знае какъв сюжет, но е романтична и сладка и си има си своето очарование!

Величествен!

Изключително хубава история.

Някаква утопия./грешка на телефона/.

Да,някак не баше в стила на Даниел Стийл.По скоро Никаква утопия,приказка за възрастни.

Запомняща се книга, литературно има доста минуси според мен, като в пряката реч и че 10-те години не се усещаха.

Чисто философски според мен дьо Сад не е прав, идеите му са свързани само със задоволяване на собствените егоистични желания и изключително крайни пориви. Краят обаче ме учуди, може да се тълкува с някаква ирония. Най-страшното обаче е, че маркиз дьо Сад в действителност е правил подобни извращения, все пак думата САДизъм е производна от името му.

интересна завладяваща. Ненужно разтегната на моменти, края естествено куца.

Започна отегчаващо. замислях се дали да се откажа да я чета. Към средата стана интересно и забавно, радвах се че продължих да я чета. Накрая ме беше яд че я дочетох! Края на книгите на тази авторка винаги е пълна боза!

Още в първа глава се изумих от превода! Мъжки атрибут бива описан като „мощен ръгач“! Ей на тва му се вика романтика!

Романът е много хубав. Заслужава си да се прочете.