Читателски коментари

Определено НЕ задоволи очакванията ми! Стилът, подредбата на мисли, героите и историята, като цяло, е меко казано не интересна. Мое мнение, не задължавам никого да е съгласен с мен :)

Книгата определено има и силни моменти (макар и малко). Не е точен пример, но на това се смях с глас:

" Показваше им стъпките, без да ги докосва, и тактуваше с метроном под учтивата бдителност на Урсула, която не остави гостната нито за миг, докато дъщерите й вземаха уроците. Тия дни Пиетро Креспи носеше особени панталони, съвсем гъвкави и прилепнали, и леки обувчици за танц.

— Няма какво толкова да се тревожиш — казваше Хосе-Аркадио

Буендия на жена си. — Тоя човек е педеруга. "

;-) :D

Извънредно добро произведение с неочакван край, което е връх дори за една толкова добра крими авторка като Агата Кристи

Моят проблем се корени ето тук:

„— Но ти каза истината! Каза ми, че думите са верни!

Ричард кимна.

— Да, така е. Просто не ви ги казах всичките. Пропуснах по-голямата част от последния параграф.“

Спестяването на част от истината лъжа ли е? Ако да, то тогава книгата загубва всякакъв смисъл.

Ако ще се учим на половинчати истини и изкривен морал — става…

Много ми хареса стила на писане на авторката. Действието се развива бързо, диалозите са приятни и забавни. Чете се лесно и е истинско наслаждение.

През цялото време докато я четях, пред очите си виждах една много сива и мрачна, но много затрогваща и романтична картина. Неслучайно това е готически роман. Персонажите са хора с високи морални ценности, сърдечни, изпълнени с любов, умеят да се смиряват и да признават грешките си, както трябва да бъде. Това са едни достойни модели за подражание дори в днешно време! Препоръчвам я на всеки! Прочетете я и се опитайте да я разберете! Колкото и старомоден да е, романът е истински и невероятен!

Невероятно трогателна история и типично американска.

Една наистина добра книга за израстването на едно момиче до върховен съдя,за голямото, истинско приятелство и накрая за великото щастие което намира.

Приятна книжка. Чете се леко. Множеството диалози и чат път шегичките помагат за това. Ако днес ползваш такъв език в творбата си определено ще те гледат лошо. То това да наречеш негъра негър… както и да е бих я сравнил с Том Сойер, донякъде Пипи и дълги отнесен брътвежи от Алиса. Деца да наричат родителите си по име ми е страшно странно и непонятно. Абе става за убиване на време и ще можете да се биете в гърдите че сте прочели нещо класическо, освен Хари Потър и 50 нюанса сивкаво.

След като довърших книгата тя ми стана абсолютния фаворит за изнасилена връзка със заглавието. По средата ни в клин ни в ръка — грях е да убиеш присмехулник. Накрая — това да изкараш таласъм на светло е същото като да убиеш присмехулник. Ър!?

Усмихнат ден! =)

Често се случва,но на „езика“ на Даниел Стийл е трогателно.Не всяка, на тези години ще намери сполучливия изход и вълнуваща полувинка.

Излекувана в Индия,след смъртта на детето си и раздялата със съпруга си,Хоуп попада на користолюбив психопат от когото едвам се спасява. Не бих казала,че е наивна и глупава. По скоро — влюбена. Не бива да забравя ме,че е жена,чийто живот е ръководен от любовта.

Книгата е написана от военен коеспондент за истински военен — участвал в в много сражения, ранен и върнал се отново в бой по собствена воля. Това е откъс от интервю с неговия син:

„… Алексей Петрович имел степень кандидата исторических наук. Как говорила бабушка, «он поднаторел». По окончании войны занимался распределением матпомощи нашим военнослужащим. А затем его вызвали в ЦК и предложили или Академию Генштаба или Высшую партийную школу. Он сказал, что в мирное время безногие генералы не нужны, и пошел в ВПШ. Занимался очень усердно, сидел до 2 ночи за столом под зеленой лампой. Потом окончил аспирантуру при Академии общественных наук, защитил диссертацию по Курской дуге. Она даже издана. В ней рассматривал причины нашей победы над Гитлером.

— В чем их видел ваш отец?

— Главная причина была в том, что мы отстаивали свою землю.“

Затова и се казва Велика ОТЕЧЕСТВЕНА Война!

Книга, която краси всяка библиотека и душа.

Има и слаби маменти, но на мен ми хареса, дано да пуснат и другите части.

Просто оставаш без думи (и без надежди) за бъдещето ни! Книгата трябва да е в категория „реална фантастика“ :)

Вярвам в голямата любов,но пък чак такава…Да се влюби чужд мъж в бременна жена,това не е за вярване.

Едните са си въобразявали, че защитават Родината, а другите, че воюват за Фатерланда. А всъщност са били пушечно месо в мръсната скотобойна, устроена от шизоидните им фюрер-вождове — социалистите Хитлер и Сталин.

Преклонение пред такива хора, дългът пред родината е над всичко. Но днес може ли мястото на което живеем да се нарече Родина?

Страхотна книга за онова време в оня дух на героизъм и патриотизъм. Идеализъм и комунизъм. За тези герой учехме в детството си. Няма лошо. Нещата се промениха и сега е смешно. Чудя се обаче кое е смешното. Това едновремешното дръзновение или сегашното модерно недоумение. Както и да е. Ще гледам и филма.

Прав е таваришч Дэ!

Друго си е да четеш за подвизите на Павката Морозов, Павката Корчагин или пък 28-те панфиловци. Ех, покататься!….

А не някакви си мижави пиндостански сюжетчета. Пфу!

Стига, стига. Елементарен беше сюжетът, както повечето книги на Геймън.

В книгата има от всичко- природни красоти, приключения, романтика, красива любов, драма и страсти. Действието се развива бързо и се чете леко и приятно. Препоръчвам я на всички! С удоволствие ще прочета и другите книги от тази авторка.