Читателски коментари

Първи сблъсък с автора и определено приятна изненада.

Благодаря!

След Лъдлъм, Форсайт, Силва, Рейн, Ларшон и Несбьо се бях поотчаял , че не мога да си намеря нищо стойностно в жанра, но Джон Донахю определено си струва.

Появи се като хладна биричка в жадна тежка утрин…

Все още не съм я свършил, на 70 глава съм, също така не чета тази версия, а на английски.

Но ако не се лъжа това също е „разтеглената версия“, която аз чета, просто преведена.

Доколкото знам има една кратка и една дълга версия. В кратката много от нещата са били премахнати било то заради искане от разпространителите или нещо подобно. Но много хора твърдят, че са били премахнати с причина. Съответно тези които мислят, че е книгата е много дълга и бавна и накрая се случва всичко твърде бързо, за вас може би е краткия вариант.

Що се отнася до фантастичните елементи, ако ги нямаше, нямаше да може да се разкаже историята във този й вариант, според мен. Все пак всички неща които стават са „насочвани“ по някакъв начин.

Как се събират, как пиромана намира оръжия, и т.н.

Кой щеше да го е страх от Флаг ако беше обикновен човек. Щеше да се наложи да се измести историята поне с мъничко, за да го направят страшилище, което щеше да промени изцяло смисъла на самата история.

Определено за мен тази книга е най-добрата от поредицата!

Когато започнах да чета книгите не мислех, че ще попадна на такава, която да оценя с 6 (не ме разбирайте погрешно, книгите са хубави и бих ги препоръчала на всеки, но за мен останалите са по-скоро 5-ци). Но ето че на тази не мога да дам по-малко от 6 при положение, че историята ме развълнува толкова и ми достави такова удоволствие да я прочета! Любима от поредицата, а вече съм изчела почти всички.

Обичта между двамата братя е толкова добре пресъздадена, толкова добре описана и развита, че можеш да погледнеш през очите и на двамата и да разбереш всяко действие и чувствата зад тях. А на сцената накрая в болницата е трудно да не се просълзиш.

И като цяло Зейдист ми беше най-интересния герой от братството. Беше ми изключително интересно да следя промяната в него докато се развиваше историята.

Тъй като има връзка между книгите в поредицата (не са напълно самостоятелни истории, някои започват в една книга, а биват развити в друга), прочетете и предишните книги преди тази, за да може напълно да разберете героя :).

Увлекателна до последния ред!

Страхотна поредица! Много ми харесват историите за японските бойни техники, особено практикуваните от нинджа. А тази писателка толкова добре те пренася векове назад, сякаш наистина е живяла в тези времена и разказва истории, които лично е преживяла.

Здравейте. Препоръчвам "Ударът " .Приятно четене.

Прекрасна книга

Много ми хареса, нямам търпение да прочета и останалите от поредицата.

Наивна, предвидима, повърхностна.

Все едно чета ново издание на „Под игото“.

Същия сценарий: младите искат да се освободят, старите повече им казват „Не бързайте“, един лош (Илче), баща му е приятел с турците, гръцкия игумен мрази българите, младите и силни българи стават хайдути, почват да отмъщават на турците, в четата на Китан войвода си има предател (Петре Егюптинот) и накрая съд и заточение и „Македония свободна ке биде!“.

Това е първата книга която прочитам на Гришам. Определено ми хареса. В началото беше доста по интригуваща, във втората половина действието стана малко по блудкаво. Въпреки всичко ми хареса и мисля да продължа да чета книгите на автора. Финала…. неочакван но както се спомена го горе в коментарите — това е виждането на автора, няма лошо.

Много ми харесаха описанието на разговорите между адвокати, съдии, агенти на ФБР, обвиняеми и обвинители. Добре представено с това, което е на всеки в главата, трудно би било представено на зрителя ако е филм.

Прпоръчайте коя да ми е следващата книга на Гришам

Книгата е много хубава. Заглавието според мен не е логично. Няма честни предателства. Предателството е нечестно, а честноста не е в синхрон с предателството. Мое мнение.

Тук и двата това излезли на български ли са събрани?

Всички книги на сандра браун са прекрасни

Страхотен роман. Прочетете няма да съжелявате

Е, какво пък толкоз? 15 пъти хлъц и 20 пъти хълц. Като се вземат предвид конвенциите на сълзливо-лубрикантния жанр, употребата им е дори твърде минимална.

Само мен ли ме дразнеше непрекъснатото използване на глагола „хлъцвам“? Не знам кой точно глагол се използва в оригиналното издание, но превода му с „хлъцвам“, особено пък в някои сцени ми се струва абсурдно. На български просто не се изразяваме така (или поне никой около мен не го прави). За мен беше много дразнещо.

Иначе като цяло книгата не ми хареса особено. Не мисля че щеше да е загуба да не съм я прочела и не бих я препоръчала на някого. Определено не бих я и препрочела.

За мен е в категорията: „ако имаш време за губене и нямаш друга книга наоколо“.

Честно казано очаквах малко повече.

Страхотна история! Чела съм за йорики при Борис Акунин и тази книга ми се видя много близка. Интересни са ми японските виждания за чест и морал и с удоволствие ще прочета и другите книги от поредицата.

Здравка Петрова е родена през 1946 г. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив и руска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 40 години се занимава с художествен превод на руска проза. Дълги години е била редактор в Издателство „Христо Г. Данов“. Преподавала е „Стилистика на превода“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Езикова гимназия с тройка, чалга-поколението, а?

Старчески брътвежи.

Много ми хареса. Една от добрите книги на авторката