Валиант от Лорън Донър
общо поредицата е от 14 книги. Тук има само от 1 до 5 ,7,12 книга а останалите ще бъдат ли преведени
Джонатан Ливингстън Чайката от Ричард Бах
При цялото ми уважение, не мога да се съглася с мнението Ви. Да, може би има хора, които не разбират посланието и затова не оценяват книгата. Но има и други — за които вътрешната свобода е толкова нормално и естествено състояние, че просто се учудват защо трябва да се коментира нещо толкова тривиално. Все едно да прочетеш 120 страници описание как слънцето всяка сутрин изгрява от изток :) Разликата е като да пуснеш порно филм на викторианец от началото на миналия век и на наш съвременник. Първият ще остане шокиран, потресен и безкрайно развълнуван през следващите месеци. Вторият просто ще поклати глава — „А, пак ли голотии…“ и ще го забрави след две минути. Ако трябва да сравнявам „Чайката“ с другото добро произведение на Ричард Бах — „Илюзии“, втората определено ми допада повече…
Между другото, само мен ли ме дразни неграмотният превод на заглавието? Защото в книгата става въпрос за чайка на име Джонатан Ливингстън, а не за някакъв Джонатан Ливингстън, известен също като „Чайката“. Така че правилният вариант е „Чайката Джонатан Ливингстън“.
22 ноември 1963 от Стивън Кинг
За мен Стивън Кинг пише или шедьоври, или прилични четива.
Тази му книга някак не мога да я сложа в първата категория…
„Въпрос на вкус, казало кученцето и си близнало под опашчицата.“
Покореният изкусител от Джоан Хол
И аз бих казала, че първата книжка е по-интересна от втората, но и тази е приятна за разтоварване.
Джейн Еър от Шарлот Бронте
Това беше книга, която ще препрочитан и в бъдеще 100% ! Авторката не е спестила нищо в този роман, разтърсващ и завладяващ. И аз предпочитам Джейн Остин, но тази книга не отстъпи по нищо на „Гордост и предразсъдъци“ , която е моят вечен фаворит. Екранизацията от 2011г. ми дойде доста по-готическа от самият роман, която държех да изгледам след като прочета книгата, но е доста добра и за разлика от книгата доста съкратена. Останах без думи от коментара на кифлата, която не е впечатлена, понеже нямало еротични сцени… Мили дами, ако търсите еротика и книги от сорта на П.Куелю не сте достойни да прочетете дори и една буква от тази класика.
ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ЧЕЛИ РОМАНА- НЕ ЧЕТЕТЕ НАТАТЪК, ТОЗИ КОМЕНТАР…!
Относно Джейн и дали трябваше да избяга от любимият си, ДА трябваше! Това беше пътят по който стигнаха много по-далеч в любовта си и спечелиха истинска и чиста любов, защото преди бягството й ,това си беше увлечение и страст, което както тя сама казваше не се знаеше колко дълго ще продължи т.е. тя не беше сигурна в любовта му. И с право се съмняваше- ТОЙ Я ИЗЛЪГА! Това беше правилното решение и точният момент да го изпълни, ако той само криеше нямаше да я излъже, че това което е видяла вечерта преди венчавката е присъница, а щеше да бъде откровен- ЖАЛКО! Възхитена съм от силата, от духа , от характера на Джейн…де да бяхме всички жени толкова непреклони пред грешките на любимия. Книгата е страхотна и плаках много на срещата им след бягството на Джейн не мислех, че ще ме докосне така всичко, което е сполетяло Рочестър. БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕВОДА И КАЧЕНИТЕ КНИГИ!
Уникално чете се на един дъх.Не намирам нищо религиозно, но всеки я пречупва през собствената си призма.За мен е…обичам те, извинявай, моля те, благодаря. Препоръчвам я.
Бай Ганьо от Алеко Константинов
Наистина има части от книгата, които липсват. А иначе за самото произведение — на мен ми хареса, беше ми интересна. Една от най-добрите книги за своето време.
Фондация и Земя от Айзък Азимов
За цялата поредица бих се изразил със следната метафора — авторът започва да гради и да и извайва една прекрасна скулптура лека-полека , на места тромаво(разбираемо е все пак автора изгражда една вселена на 20 000 години разстояние от нашата) и почти да я завърши (към края на Острието на Фондацията ) посяга към един чук и с „Фондация и Земя“ замахва прави скулптурата на сплескана мекица глина и ти подава завършеното произведение , лично за мен поредицата ще си остане недовършена поради липса на авторско вдъхновение
Предговор от Кърт Вонегът
Почувствах се така, както когато открих разказите на О’ Хенри! Благодаря от сърце!
Брачно предложение от Джейн Фийдър
И на мен ми хареса.Всеки с вкуса си,но романа е хубав.Има всичко.Четете!
Най-желаният мъж от Джоан Хол
Много симпатична и сладка история. За няколко часа ме разведри и зареди с положителни емоции. И да, мъже като Ханк има само в книгите, за съжаление.
Препоръчвам я.
Слънчевата Кембъл от Нора Робъртс
Много хубава , лека и приятна поредица . Искам още, жалко че няма . Нора Робъртс е върхът. Силно препоръчвам нейните книги и особено тази поредица .
Мантиса от Джон Фаулз
„Даниел Мартин“ имам предвид.
10-та по Рихтер от Артър Кларк, Майк Маккуей
СПОЙЛЕР!
Доста съм раздвоена в чувствата си към този роман. Харесвам фантастиката и заглавието, както и името на Артър Кларк веднага привлякоха вниманието ми, но съдържанието се оказа пълно с фантасмагории, които определено ми дойдоха в повече. Да, описанието на различни земетресения и последиците от тях, както и налудничавата идея на един брилянтен учен как да бъдат спрени тези природни бедствия са страхотни и увлекателни, но политическите моменти в евентуалното бъдеще със завладяването на света от китайски корпорации, които управляват правителството на САЩ и другите държави и особено създаването на ислямска държава в южните щати, и изобщо принизяването на бялата раса като цяло изобщо не ми допаднаха. Жалко, можеше да се получи много по-интересен роман, ако Артър Кларк сам го беше написал. Но пък в бележка накрая сам пише, че само е нахвърлял идеята, а другият автор е написал изцяло романа.
С други думи — никога, ама никога не бих го прочела отново.
Безсмъртие в смъртта от Нора Робъртс
Поредицата много ми допада. Единственото, което не мога да си обясня е защо са тези любовни сцени. Прекалено много са. Имам чувството, че авторката има точен брой страници и когато историята свърши разтяга лукуми с тези сцени.
Една от любимите ми. Препрочитала съм я многократно.
Мамо, обичам те от Уилям Сароян
Хареса ми. Определено, не е само за деца и юноши.
Ксеноцид от Орсън Скот Кард
Добре, че не се подведох по коментарите, че след „Говорителя на мъртвите“ сагата става безинтересна. Наистина разбирам, че не може да е по вкуса на всеки и докато „Играта на Ендър“ си е подходяща за масовия вкус, то за мен е леко посредствена, докато по-дълбоките идеи се развиват в следващите книги. Не бях чувал за Орсън Кард и съм приятно изненадан от свежия стил на писане… Като цяло за поредицата още ми е рано да се изкажа, но е очевидно заимстването от други класици като Хайнлайн и Кларк например…
Приключенията на Том Сойер от Марк Твен
Превода на това издание е отвратителен, превода на изданието от 1985 е къде-къде по-добър.
Извезани души от Меги Гювенал
Попаднах на книгата в момент, когато имах отчаяна нужда да прочета нещо подобно. Прекрасна е! Чета я бавно и спокойно в едно по-специално състояние на духа. Благодарност и уважение на Меги Гювенал! От форума разбрах, че сама е потърсила начин да я публикува в този сайт, тъй като не обмисля преиздаване. Вероятно не бих обърнала внимание на тази книга в книжарницата и много се радвам, че попаднах на нея в Читанката.
Читателски коментари