Читателски коментари

Благодаря, ще я купя. Надявам се, че и тя е хубава, защото когато една история се продължи прекалено дълго,

започва да губи от очарованието си.

Това е магичната книга на едно мечтаещо същество. Има истории, в които годините отминават в безвремие, защото ти си пожелал да бъде така. „Тази история е една от тях“, защото прозрението за реалността е като лутане между усмивката и сериозността.

" Вслушай се в себе си … тогава ще чуеш едно гласче, което може би някога ще разбереш ".Понякога не знаем защо се случва всичко това, но можем да се научим да приемаме и обичаме живота си такъв, какъвто е и да го живеем в името на любовта.Едно малко момиченце ни освобождава от страха от смъртта, за да ни дари със свободата да дадем някакъв смисъл на безсмислената празнота: „Не желая да бъда там, където теб те няма“.

Излезе и трета част _ „Все още аз“.

Четах до 11 глово и не можах повече — голяма скука и наивитет.

„и се често напразно заричам“ би трябвало да е, т.е. изпуснато е това СЕ, от което се променя, естествено, и ритъмът на този стих. За съжаление гледам, че на много места я има тази грешка, някой се опитва да направи това стихотворение по-съвременно, навярно.

Да, книгата е разкъсваща, но много хубава. Заслужава четенето на 100%. Филмът по нея е добър.

Продължението „След теб“ също е много хубаво.

Книгата е уникална, много ме развълнува. Признавам си много плаках, но едва ли има читател на тази книги който да се е здържал! Препоръчвам, няма да съжалявате!

Безизразното мълчание на мъртвата и пуста колиба пази специалния спомен за разговорите с Бога. Може би трябва все пак да свикнем с мисълта, че „всичко е така, както трябва да бъде“. Думата " ако" сякаш е лишена от смисъл, попаднала „в средата на нищото“. Свободата на страданието е процес на израстване, който ни помирява със себе си и света.

Мелодията на сърцето сама написва безкрайната история на любовта. Любов отвъд времето и пространството, изпепеляващи чувства и пагубни страсти ни завихрят в шеметна надпревара със съдбата. Човек губи представа за случващото се, защото героите заживяват свой собствен живот.

Читателят изживява един неизживян живот, следвайки пясъчните следи на безумието.

Нямах търпение да стигна до края. Тази книга е толкова вълнуваща, че сън не ме хвана докато не прочета и последната глава!

Дано не греша, защото още не съм стигнала до края, но „Ей туй е литература, дет съ вика!“

Колко е прозрачна границата между комерсиалната и истинската литература? Дали, заради периодът на написване, дали защото в онези времена писаното слово не е било търговия…не знам!

Но те омайва с изящество на изказа и ненатрапчиво вменяване на житески размисли.

А, иначе, комерсиално и аз бих могла да напиша книга…ама кой ще ми прочете скудоумните брътвежи е отделен въпрос:)))

Приказка за „времето, което никой от нас не може да има в повече“. Ако поиска, човек може да открие изход дори в безизходицата.

Не ми хареса.

Хубава кратка рецензия, но какво казва тя за произведението

Изключително забавна и прекрасна книга! Всеки път се смея, когато я чета. Историята е страхотна. Един от най-любимите ми нейни романи.

Една от най-любимите ми книги на Агата Кристи! Държа ме в огромно напрежение до самият край. <3

Шедьовър! Една от най-любимите ми книги на Агата Кристи! Краят беше невероятен!

Шедьовър! Една от най-любимите ми книги на Агата Кристи!

Съществуваш истински, когато останалите наистина те приемат такъв, какъвто си. Тази приказка сякаш опитомява самотата на едно (не)пораснало дете и я превръща в пясъчен сън, сънуван някъде от някого.

От всички качени тук книги на Александра Маринина тази ми хареса най-малко.