Читателски коментари

Книгата е практическо ръководство не само за идеи, но и нагледно помагало за развиване на творческия потенциал. Упражненията са занимателни и изключително полезни за осъзнаване на отделните етапи от творческия процес.

Тази книга дава възможност на читателя да бъде и писател.

Удивително слаб за „Бард“ превод. Книгата не само е преведена абсолютно аматьорски, но сякаш не е минавала и през редактор — изпуснат пълен член, неправилен словоред, сбъркан правопис, измислени думи, неподходящи умалителни, „който“ вместо „когото“, „криптографолог“, „вортексови ножчета“, несъществуваща авио-терминология, боже господи! — типичен пример какво става, когато се възложи на жена да превежда военен, технически трилър. Нескопосан превод е най-малкото, което може да се каже, но не ми стигат прилагателните.

По принцип съм плакала само на още една книга .Но за тази казвам че си изплаках очите .Поучителна тъжна реална колкото и да се стремим не можем да бъдем идеални във любовта някой демон винаги излиза от най-скритото кътче на душите ни .Отново благодаря за превода на целия ви екип поздравления

Страхотна книга цялата поредица е невероятна.

— Лека, забавна и разтоварваща. Не съжалявам,че отделих два часа от времето си да се позабавлявам с тази книжка! А на епилога се смях със сълзи… Препоръчвам!!

Много ми хареса.Без излишни герой,случки и прочие.

Препоръчвам я.

Ти пък си намерил какво да четеш… Само като видях под колко псевдонима е писал тоя рептил и веднага добавих името му във файла „bokluci.txt“ :)

Много еднаква с първата книга!

Голяма простотия е тази книжка! Изчетох я до края от инат, но доста попрехвърлях странички. Привлече ме, че в сюжета е включена северноамериканската коренна история, но уви…. Голяма глупост!

Доста зле…

И се радвам, че ги няма другите две части, които да ме карат да ги чета, за да свършат словоблудно на 2 хилядната страница като Данло нарушава своята ахимса чак тогава…

Да философска е…но от философстване някак си не можах да се измъкна от представата за един абсурдно несъвместим свят, в който всички са (дори бабички) кънкьори, облечени в кожа, живеят в някакъв кучи студ и се придвижват с кънки или шейна, но имат компютри и космически кораби?!?

Съжалявам, че загубих толкова време в четене на псевдо-философски дрънканици….

Мацакурци е името с което се назовават сами жителите на днешно Говедарци.

Асен Христофоров е принуден от обстоятелствата да напусне София и се мести да живее там, като си построява малка къща в планината над селото.

Описва самобитно и даровито местните шопи, както и множество случки, на които е бил свидетел през годините на доброволното си отшелничество в тоя самобитен край на родината ни.

Не е спестил почти нищо — добро или лошо, но естествено е внимавал да бъде в тон с новата власт. Все пак е арестуван за предполагаеми връзки с английски шпиони и антикомунистически изказвания по време на ВСВ, нищо че е един от основателите на ОФ. Провървява му и изкарва само половин година в Белене, а в последствие натискът върху него съвсем престава и му е позволено даже да пътува в чужбина. Но за съжаление, животът на този ерудиран и можещ човек е похабен безвъзвратно.

Книгата е интересна и си струва да се прочете. Основния акцент в нея освен перипетиите на автора е създаването на кооперативното стопанство.

Браво!!!Много се радвам че я пуснахте! Книгата е чудесна! Прочетох я с голямо удоволствие и очаквам с нетърпение да пуснете следващата от поредицата.

Не знам за кой път ги препрочитам, никога няма да ми омръзнат. Невероятна поредица, пълна със силни чувства и характери.

Отначало бях скептична, но после ми беше толкова интересно, че я прочетох за почти един ден!

Загуба на време е прочитането на тази книга

Няма спойлери в цитата, който предлагам, само доказателство за пророчество, осъществяващо се невероятно системно:

„Нямам нищо против сватбените пътешествия, господа (това бе негова любима фраза), но едно пътуване е напълно достатъчно, всичко останало ще намерите после в публикациите; учете чужди езици, господа, но пътешествията, господа, са средновековна работа; и днес още разполагаме с комуникационни средства, които ни доставят целия свят в къщи, да не говорим за утрешните и следващите технически достижения! Но да се пътува от място на място, е просто атавизъм. Вие се смеете, господа, но е така — пътешествията са атавизъм; ще дойде ден, когато транспортните средства ще изчезнат, единствено младоженците ще странствуват по света с фиакри, но никой друг… Вие се смеете, господа, но ще доживеете до този ден!“

Хубав роман с привкус на класическа древногръцка трагедия.

Модерен, брилянтно написан с великолепни диалози и описания.

Една снимка на света през 1957-а все едно направена с фотоапарата на Ремарк, но от друг фотограф, негов спътник — достатъчно близък, но също и различен — опитен и умел със свой собствен стил в боравенето с блендата, оптиката и цветната температура.

Прочетена сега, 60 години след написването ѝ „Хомо Фабер“ има и неочакваната стойност на исторически материал, документиращ процесите, идеите, съмненията и мечтите, зараждащи се в десетилетието след войната. Zeitgeist-a довел то това, което имаме днес — главоломен упадък на изгубилия себе си Запад. Онзи следвоенен оптимизъм, че науката може да реши всички проблеми.

Фабулата изисква читателят да я ’приеме’ да подтисне недоверието си (suspension of disbelief).

След това приемане, следва едно от тези литературни преживявания, които оставят траен спомен.

Четивен, интересен, плътен, съвременен роман.

Вместо катарзис това, което остана у мен е усещането за пропуснатия шанс; за проиграните мечти; за предателството към усилията на тези, които са преживели войната и са искали да не допуснат повече тези съдбоносни грешки. Но грешките са други, а резултатите ще бъдат вероятно по-лоши от тези през 30-те и 40-те години на 20-и век.

Онази Европа, в която живеят само европейци вече не съществува, а това е по-трагично от най-голямата лична трагедия.

Печал, но тя си е моя и Макс Фриш няма вина за това.

Приятно четене!

Книгата е много увлекателна до последните 2 глави, където дотогава детайлното и дори често мудно действие изведнъж запрепусква главоломно. Краят е някак претупан, насилен и незадоволителен. Трябваше да се срещнат някои от героите, твърде много неща останахас неизказани. Една част от разказа е твърде ненужно раздута, а друга е претупана