Тръпка от Маги Стийвотър
Бледо подобие на „Здрач“
Хищните вещи на века от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Напълно съм съгласен с горното мнение. Колега, ти направо трябва да почерпиш! Разминал си се на косъм. Един френд прочете три книги на братя Стругацки и последствията бяха ужасни. Мозъкът му започна да се набръчква! Вече не го пускат в никоя чалготека, щото не е ФЙЕШЪН!
Пък един друг получи мейл с някакъв нов вид спам. Чух, че лично злият Путин наредил на руските хакери да спамят така, за да разлагат моралните устои на Запада. Заглавието на писмото уж съвсем нормално — „кво си прайш бе копеле ти еба майкята“. А вътре — „Записки от подземието“ на Достоевски! УжасТ!!! Докато се усети, пичът запчнал да чете. И не станал от компютъра, докато не стигнал до края на книгата. После беше пълна развалина, за нищо не ставаше… Разви трайна зависимост към въпросния автор и към четенето по принцип. Взе да използва неразбираеми думички с повече от две срички. Престана да гълта амфети и да пуши трева всяка вечер. Последно като го видях ми се доплака — седнал на една пейка в парка с отнесен поглед и чете „Братя Карамазови“!
Аз затова нв ползвам телефон и компютър, без предварително да съм сложил Google Glass. А тяхната последна версия има вграден антивирус KMHE (Keep My Head Empty). Засече ли пред погледа на собственика текст на братя Стругацки, Волтер, Камю, Сартр, Достоевски, Херман Хесе или някой друг от списъка с опасни автори, чието четене предизвиква поява на гънки по огледално гладката повърхност на мозъка, антивирусът мигновенно затъмнява до чисто черно стъклата на очилата и така предпазва собственика им от тежки психически травми.
Победа на сърцето от Нора Робъртс
Нора Робъртс е страхотна писателка, но тази книга е едно от малкото нейни творения, които не препоръчвам, дори и за убиване на свободното време.
Много, много, ама много рядко не дочитам книга. Ако трябва ще я мина по диагонал, но няма напълно да я изхвърля. Тази не я издържах. Това е втората на Стругатски след „Дори на сън не виждаме покой“ и не смятам да има трета. Тези двамата определено отиват в черния списък.
Лунните градини от Стивън Ериксън
Стилът е специфичен — действието се разклонява на много нишки, светът в който се развива действието е огромен, броя на героите е като в телефонен указател и имат навика да мрат като мухи. Ако има книга в която да умират повече главни герои отколкото в Троновете, това е тази. Като цяло не е и най-лекото четиво. Ако обаче издържите до средата на първата книга няма да спрете до края на последната и ще искате още.
Наташа от Нора Робъртс
Вълнуваща.Великолепна.Чувствена.
Нямам търпение да прочета другите книги от поредицата.
Тази беше страхотна.
Къщата на духовете от Исабел Алиенде
Не си! :))
Ерагон от Кристофър Паолини
Страхотна поредица! Четвъртата е една идея по-слаба, но все пак — препоръчвам всичките книги.
Бризингър от Кристофър Паолини
Четвъртата наистина е по-слаба
Убийство в Ламът от Реймънд Фийст, Джоел Розенберг
Силно безинтересна книга, при това на фона на другите две, които определено са добри.
Планетата на Берсеркера от Фред Саберхаген
Видимо по-слаба от първите две.
Цивилна кампания от Лоис Макмастър Бюджолд
Интересно, за мен пък това е най-слабата от поредицата. Не, че е лоша, но останалите са по-добри.
Многоръкият бог на далайна от Святослав Логинов
Винаги съм си мислил, че в свят тотално различен от нашия няма как времето да се мери в часове или пък да се използват почти същите предмети. Е тук няма този проблем — всичко, ама наистина всичко е различно. Самия свят има повече общо с електронна игра от 80-те, а за всеки предмет си има напълно измислен термин — ще трябва да свикнете с речника. Ако има книга която да е различна и запомняща се това е тя!
Онази нощ от Линда Хауърд
Запомняща се книга, изпълнена с емоции и заплетени интриги! Много добра!
Труден за убиване от Лий Чайлд
Споделям мнението на първия коментирал. Няма какво повече да добавя, а само:
— Напред към книга номер 3 от серията!!! ;)
Деда Митрия от Добри Жотев
Чистото незлобливо сърце е синоним за красотата на душата.
Ветровете на времето от Чад Оливър
Идеята определено е интересна, има и силни моменти, но като цяло автора не се справя с представянето на идеите си по интересен и увлекателен начин. Прочетох я до край защото определено исках да разбера какво ще стане, но на места се налагаше да карам по диагонал.
Потапяне в слънцето от Дейвид Брин
Първа написана, последна издадена и последна по хронология на събитията. За съжаление и последна като качество. Видимо по-безинтересна е от другите две.
Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди
Много е важно с какво очакване ще подходите към тази книга и към цялата поредица. Тя е доста несериозна, но пък интересна и увлекателна. Настройте се за тинейджърско фентъзи и когато свършат качените тук части ще ходите да си търсите останалите.
Аз съм легенда от Ричард Матисън
Малко бях скептичен с оглед цялостната картинка от която трудно може да се изкара книга, а и вече бях гледал филма. Все пак книгата и филма доста се различават и изобщо не съжалявам, че я прочетох. Книгата си струва, а края ще ви изненада.
Читателски коментари