Читателски коментари

Само дето България днес изживява шок от миналото! Докато Запада толкова бързо се променя,че едва смогва — шокиран — да следва себе си,нормалните българи са шокирани от настойчивите опити миналото да се завърне!

Явно руснаците си имат добра категоризация, кажеш ли „Социално-философска фантастика“ ще разбера, че човек като мен интересуващ се повече от точните науки и далеч не толкова заинтересован от социалните директно ще знае, че подобно произведение е малко вероятно да му бъде интересно. Авторите ми бяха препоръчани от позната, която обича руска литература. Доверих и се на сляпо, защото същата ми препоръча „Многоръкият бог на далайна“ — която е наистина уникална книга. В нея също има социални и философски въпроси — за връзката между божественото и човешкото, за проклятието да си създател, за неблагодарността, за това по колко различни начини човек може да си изгради държавата, така че да живее зле и т.н. Така че реално не съм против философията, но когато тя e представена по интересен и увлекателен начин.

Съжалявам за допълнителното разводняване на темата и за намесата във вашия клон на дискусията, но трябва да внеса едно пояснение: арогантността е черта на характера и вид поведение, което корелира с желанието за съперничество и доминация. Често срещан пример за арогантно поведение е отношението между политици от съперничещи си партии. Арогантността не е знак за ниска интелигентност и поне аз със сигурност не бих си позволил да обвиня който и да било в този форум в ниска интелигентност.

Иронията от своя страна е изразно средство, което по никакъв начин не си противоречи с арогантността, напротив — би могло да я подпомогне. Първият отговор на читателя е добър пример за ирония от една страна и от друга за грубо и арогантно поведение, неприемливо за този форум. Същото поведение личи и от отговорите му в други теми и то не е израз на ниска интелигентност, а на агресивно съперничество и желание за доминиране.

За мен по-разбираема оценка е единицата на Марчев, отколкото това средно аритметично. И нещо очевидно — Марчев никого не обижда, дори авторите, които не харесва, просто ги е поставил в „черния си списък“. Всеки си слага мнение, един вид се опитва да си наложи своето, но нали и ние читателите това търсим, за да се ориентираме за нещо непознато. Докато госпожата иска да закрие дискусията, като слага средно аритметично на Стругацки, защото не е Пратчет.

На мен „Хищните вещи на века“ не ми беше скучна, просто зависи кой какво търси, във време, в което „философ“ е станала обидна дума за някои. Поне за четящите не трябва да е. Докато „дървен философ“ определено си е обида, мек синоним е „неправилен“ или „грешен“ философ.

И относно „стила НФ“, вероятно иска да каже жанра НФ, дали авторите са я издали с такъв етикет, за да кандидатстват за „Хюго“ или нещо друго, или проблема е само дотам на кой рафт вкъщи ще си я сложат Пешо и Веска? И като излизат извън рамките на жанра, губят точки? А „1984“ какво е? Между другото в руските електронни библиотеки си има раздел „Социално-философска фантастика“ и още няколко вида фантастика, но не смятам, че е задължително определението да е точно.

Става за лятна отпуска. :)

Цялата трилогия е невероятна.

Прочетете я.

Препоръчвам я горещо!

Цялата трилогия е невероятна.

Прочетох я на един дъх.

Препоръчвам я горещо.

Цялата трилогия е невероятно.

Препоръчвам.

любимата ми книга от тази серия! Без излишни драми и неразбрани чуства — само наслада и добро настроение.

Като гледам каква полемика е настанала се прежалих да се регистрирам за да ви кажа две-три неща:

Първо относно поведението в този форум: @nmarchev, @един читател — литературен чалгаджия и дървен философ-уфолог — това ли е впечатлението, което искате да оставите? Самия факт, че четете и че сте стигнали до тук показва, че нито един от вас не е това, но четейки какво пишете именно това остава като впечатление. Тук сме анонимни, но навън подобно поведение би ви докарало редица проблеми и вероятно го прави без да го осъзнавате. Има едно много важно умение в спора — да се насочи критиката към тема или предмет и да се избегнат личните нападки. Ако ви кажат „Гошо е висок“ и не сте съгласни можете да отговорите „Гошо е 170, което е дори под средното за мъжете в страната“ или пък „Ти, кво разбираш от височина, дето гледаш на Гошо отдолу“ — първото би могло да доведе до аргументи и съгласие, ще бъде и полезно на останалите, които се интересуват дали Гошо е висок, а второто гарантирано ще предизвика ескалация и поредица от обиди.

Сега за книгата — тя определено е стойностна, но и скучна. Тоест и двамата сте прави. Да има смисъл извън развлекателното и да бъде развлекателна са две различни неща. Стругацки определено не си падат по това да правят книгите си развлекателни. Динамика, напрегнато действие, напрежение — това не е техния стил. Не всеки автор може и не всеки автор иска да съчетае и двете. Не всеки е Пратчет. Аз оценявам и двата аспекта и затова средното аритметично на 6 и 2 е 4.

И нещо за смия стил — казва се научна фантастика. Научна докато философията все още е в шизофренната позиция да не знае дали е наука или изкуство. Фантастиката обикновено набляга повече на технологията, отколкото на философията. Жул Верн, който е бащата на този стил е известен най-вече с предсказаното технологично развитие. Нормално е търсейки този стил да имаш очакване за по-технологични и не чак толкова философски произведения. Нормално е да не харесваш Стругацки и това не дава право на останалите да те поставят едно ниво надолу. Но е нормално и първо да заподозреш себе си, че не си разбрал вместо да оцениш с едно.

И тъй като написах много, сигурно съм пропуснала някоя запетая — ако някой иска да ме яде за това има една песен на Обратен Ефект — FB хейър, поздравявам го с нея, защото няма да му отговоря :)

Много интересна. Абсолютно неочакван край.

Заслужава си да бъде прочетена!

Като почитател на Стругацки, изкушавам се да се включа в дискусията. Любител съм и на жанра антиутопия, а „Хищните вещи“ си е точен пример за жанра. Такива книги четат хора, които се опитват да познаят и какво е утопията — идеалното общество, или се вълнуват за бъдещето на човечеството. Това е жанра, който остава най-интересното разклонение за възрастния любител на НФ като мен, на когото е минало през ръцете почти от всичко. Прочел съм над 10 романа или повести на братята /предимно като студент/, и си имам предпочитания повече към някои от тях, например „Милиард години до свършека на света“. Ако някоя ми хареса по-малко, логичен извод е, че не съм я разбрал напълно /например „Охлюв на склона“/. Този читател с единицата, който беше захапан, освен че не може да препише правилно името на авторите, не знае, че „Дори насън не виждаме покой“ е обемист сборник от четири независими известни романа, за които му е рано да се захване. Който почитател на НФ харесва Артър Кларк и Станислав Лем например, не може да пренебрегне Стругацки. И последно да си призная, че и аз имам непрочетени книги от Стругацки, попадали ми, а „Обреченият град“ дори я имам вкъщи. С две думи авторите си искат сериозно четене /с елементи на размисъл/.

Не само от Азимов :)

За този обем това е най-доброто което съм чел изобщо!

Сладка и забавна книга, прочетох я с удоволствие!

Изглежда готина книга !

в сравнение с други книги на авторката ми дайде малко скучна, но въпреки това си заслужава да се прочете.

@един читател

Да, така е. Арогантността не е приятна и често корелира с невисока интелигентност. Но все си мисля, че не е добре да съдим за умствения багаж по вкусовите предпочитания (било то литературни, музикални или филмови). Познавам хора, които четат предимно за НЛО и илюминати, и въпреки това са страхотни капацитети в областите си. Познавам хора, които пишат неграмотно, и въпреки това последното, което би казал за тях, като ги поопознаеш, е, че са неинтелигентни. Просто хората мислят по различен начин, впечатляват се от различни неща и отдават значение на различни неща…

Но все тая. Темата тук наистина е „Хищните вещи на века“ и както вече споменах, тази повест много слабо ме впечатли, когато я четох навремето. Може би причината е, че я четох в неподходяща възраст (бях на около 15). Или пък това, че вече бях вдигнал летвата много високо със сборника „Неуговорени срещи“, съдържащ „Пикник край пътя“ и „Милиард години до свършека на света“, които, както и ти сам казваш, са стилово много различни от „Хищните вещи на века“. Но фактът е, че едвам дочетох тази книга и после дълго време не посегнах към Братята. Споменът, който имам днес от „Хищните вещи на века“ , е (spoiler alert) за едно криминале в някакво хедонистично-утопично общество, където най-висшето благо е да се надрусаш с наркотик, създаващ фалшива реалност. Съгласен съм, че темата е актуална и пророческа. Единственият проблем е, че не е супер оригинална и вече е разглеждана по-убедително от други автори. Хедонистичната утопия в „Прекрасният нов свят“, а фалшивата реалност — в творчеството на Ф. Дик и по специално „Трите стигми на Палмър Елдрич“.

Не казвам, че „Хищните вещи на века“ е лоша книга, може би ако днес седна да я препрочета ще имам съвсем друго мнение. Но напълно разбирам хората, които не са запленени. Смятам, че АБС имат много по-добра и оригинална антиутопия в сметката си. И това е „Обреченият град“ — едно забележително философско откровение, което удивлява със символизма си и една от малкото книги, които периодично препрочитам. От моя гледна точка най-доброто на Стругацки — мнение, което странно за мен, се споделя от малцина.

@emko8

До известна степен си прав. Не е редно човек да се подиграва на умствено ограничени индивиди, точно както не бива да се присмива на инвалиди. Защото те не са виновни за състоянието си. Все пак, nmarchev не е в състояние дори да направи разлика между „арогантност“ и „сарказъм“… За информация — „арогантност“ означава да раздаваш оценки и да изказваш мнение за произведения, които не си в състояние да схванеш. А „сарказъм“ е, когато хиперболизираш гледната точка на арогантния невежа и чрез reductio ad absurdum демонстрираш неговата некомпетентност. Но, от друга страна — ако една хърба 50 кила с мокри дрехи влезе във фитнес зала и започне да обяснява на нацепените батки какви грешки правел Арнолд Шварценегер при тренировките си и защо той нямало да следва системата му — вероятно също би си спечелил нещо повече от снизходителна усмивка, нали? ;)

Относно обсъждания роман — ИМХО, това е най-силното произведение на братя Стругацки. Точно както „Малки богове“ за мен е най-дълбоката книга на Тери Пратчет — под забавната фабула за приключенията на един млад послушник се крие трактат за същността на религията като социален феномен. Да, в „Хищните вещи на века“ липсва онази проекция на чистата руска душевност, която прави „Пикник край пътя“ толкова въздействаща. Липсва тънката ирония на „Ниичаво“. Липсва динамичният сюжет на цикъла за Максим Камерер. Но с този роман авторите си спечелват място в плеядата на екзистенциалистите. Тръгвайки в точно противоположна посока — докато Камю разглежда състоянието на човек, лишен от всичко в живота си и губещ илюзиите си пред лицето на смъртта, братя Стругацки изследват психиката на съвършено задоволения индивид, който в крайна сметка достига до осъзнаванвето на същия екзистенциален абсурд.

Да не говорим, че романът се оказва пророчески в не по-малка степен от „От Земята до Луната“ и „Капитан Немо“ на Жул Верн или цикъла „Шок от бъдещето“ / „Третата вълна“ / „Трусове във властта“ на Алвин Тофлър. Написан през 1964 година, той невероятно точно пресъздава действителността, която можем да наблюдаваме след половин век във всяко курортно селище — и като форми на забавление, и като психология на масите… За изкушения читател отделен интерес би представлявало разглеждането на елегантния начин, по който братята заобикалят съветската цензура и прокарват в романа си идеята за т.нар. „технотронно общество“, до което ще достигнат както капитализма, така и социализма под влияние на науно-техническия прогрес. Теория, напълно противоречаща на социалистическата парадигма за неизбежността на класовата борба и революцията като единствена възможност за промяна на обществения строй.

Романите и повестите на АБС без съмнение са скучни за читатели на остоковеното конвейерно фентъзи. Те не са за развлечение и не залъгват със санирани и фризирани морални избори — те предлагат философски послания и са интелектуална провокация от парадигматично друг порядък.

Какъв порядък — не се наемам да го обясня на особа, която в пореден постинг изписва фамилията на Аркадий и Борис с крещящо безграмотие. Но пък им раздава единици…