Читателски коментари

Кристалната пещера от Вирджиния Хенли

didika (17 септември 2018 в 12:06)

Книгата ми хареса. Напомня ми малко на Граф Монте Кристо.

От кого сме произлезли от Ернст Мулдашев

Tai Pan (16 септември 2018 в 22:17), оценка: 4 от 6

Интересно четиво съдържащо някои абстрактни идеи. Това е първата книга на Мулдашев която чета и няма да се подвоумя да му дам 4 (от 5 възможни) звезди. Книгата е интересна с теориите си, някои от които ми дойдоха в повечко, като провокативните идеи си заслужават. Мулдашев разказва на общодостъпен език повтаряйки доста често някои аспекти на теориите си за да не обърка читателя. Като учен, и съответно академик, той анализира тези теории от различни ъгли като какви биха били техните потенциални недостатъци, и също, достоверноста на фактите доказващи (до известна степен) съответните твърдения.

Като цяло, Мулдашев стига до извода че трябва да има баланс между духовното ниво на съвременния човек и неговата амбиция за материалното, като дава примери с държави като Непал и Тибет където хората приотеризират душевното израстване пред материалните неща (липса на амбизия за по-добър материален живот) и в резултат на това живеят в мизерия. Основната идея за душевното израстване не е чужда, библията всячески проповядва това, това са добрите помисли — състраданието, любовта към ближния и т.н. Най-интересното нещо в книгата (поне за мен) е изпадането на човек в състояние на сомати. Да си призная за пръв път чух (прочетох) за подобно нещо. Мулдашев обаче прави една съществена грешка която поставя под въпрос истенността на идеите му. Както споменато в един от коментарите по долу, Мулдашев си противоречи като първо твърди че тялото и душата са близко свързани и че едно болно тяло не може да изпадне в състояние на сомати (дори душата да е чиста) а после приема че древните Египетски фараони може би са били в състояние на сомати но са умрели защото телата им са били изкарани от благоприятната среда. Като учен той трябва да знае че при мумифициране, органите (и понякога мозъка) се отделят от тялото и се балсамират отделно и тогава се пологат някъде до тялото. Тоест, фараона със сигурност е умрял при това положение и не може да изпадне в сомати както твърди той защото тялото не е живо. В този ред на мисли, лично на мен ми е трудно да приема теориите му за чиста монета защото първо — те са недоказуеми (няма доказателства за все още живи хора от предишна раса макар и в сомати). Второ — всички теории са базирани на принципа две и две трябва да е четири — Мулдашев развива тези теории от информация в различните книги на просветените (Блаватская, Рьорих и др.), библията, и разговорите си с различните духовници. Тази информация е използвана за основата на изграждането на неговите идеи. Както споменах по рано, ако той прави такава фрапантна грешка с фараоните — до колко аналитично са развити и другите му идеи/теории.

Като завършек, книгата е приятна за четене давайки различна перспектива за някои аспекти от живота.

Златният шанс от Джейн Ан Кренц

merijane (16 септември 2018 в 16:53), оценка: 6 от 6

Много приятна и лека за четене. Заслужава си да се прочете.

Жертвата неизвестна от Александра Маринина

sonique (16 септември 2018 в 13:21)

И аз така мисля ????

Божествено зло от Нора Робъртс

Марина_Г (16 септември 2018 в 08:45), оценка: 6 от 6

Уникална история! Държа ме будна цяла нощ, не можах да я оставя.

Бягство от Мери Хигинс Кларк

Mimi1606 (15 септември 2018 в 20:09)

Чудесна книга.

Денят на трифидите от Джон Уиндъм

д. (15 септември 2018 в 12:49)

Нелепо беше как всички изгубили зрението си и веднага започнаха да мислят и да извършват самоубийства. И патосът с който всичко беше предстсвен този зрителен апокалипсис, а да не говорим за британщината на книгата. Най-големият проблем в един момент беше загубата ма чая в 4.

Денят на трифидите от Джон Уиндъм

butsius (15 септември 2018 в 00:29), оценка: 5 от 6

Забелязвам доста коментари (3 от 18), че книгата е мудна и скучна. Аз си представях, че или е твърде описателна, като „Вино от глухарчета“ на Бредбъри например, или твърде философска, като „Дзен и изкуството…“ В действителност книгата си е доста динамична и увлекателна.

Черният корсар от Емилио Салгари

Belle_White (14 септември 2018 в 22:45), оценка: 5 от 6

Много беше интересно! Препоръчвам книгата на читателите, които обичат приключенския жанр.

Единственото, което не ми хареса, бяха правописните грешки.

Мъжки игри от Александра Маринина

sonique (14 септември 2018 в 19:43), оценка: 2 от 6

Това за мен е най-слабата книга от паредицата…. а поредицата прочетох на един дъх — една след друга..

Разкази за съвременната биология от Господин Свещаров

futurehealth (14 септември 2018 в 19:24)

Препоръчвам да се прочете от повече хола!

Бялото гълъбче от Ангел Каралийчев

Helga (14 септември 2018 в 16:56)

Доста алегории има тук. Ясно е, че става въпрос за Корейската война, за президента Труман (очилатото старче, играещо си с атомни бомби), за ген. Дъглас Макартър (най-големият бегач на света), но малкият господар, висок 7 педи, така и не се сетих кой е. Едно дете надали ще проумее смисъла и ще трябва някой по-голям да му обясни. Само дето има една малка подробност-че ген. Макартър, наречен от автора Раз Бой Ник, изпрати черните птици не защото така му се е приискало, а в отговор на северно-корейското нападение над Южна Корея. Та кои са истинските убийци на Пи Лен Це? И нима не е имало убити деца в Южна Корея от северно-корейската армия? За жалост покрай сухото гори и суровото. Сега знаем кой започна войната, но по времето, когато е писан разказът, нещата се преиначаваха и ни пълнеха главите с лъжи.

Сърцето на мрака от Джоузеф Конрад

martyyy_k (14 септември 2018 в 14:10), оценка: 2 от 6

В известна степен съм разочарован от книгата.

Изгубените надежди от Даниел Стийл

Iliana6810 (13 септември 2018 в 22:40)

Хубава история, чете се леко, но …както и в други книги на авторката много „претупан“ край.

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт

vog (13 септември 2018 в 13:39)

Сериозно?? Бог пише книги? Бог не е ли един за всички хора?

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт

skirmish (12 септември 2018 в 23:50)

Здравей Karlson94 :)

Емили Дикинсон?! Клеопатра?! Хариет Тъбман?! Сапо…Предполагам искаше да напишеш Сафо, но пак!? Жана Дар’к??!

Бодука — нямам идея кой е това?! и т.н. …ама ти сериозно ли? :)))

Предполагам не си си направила труда да прочетеш книжката за да разбереш идеята й, както и критериите използвани за включването на личностите в нея, та дори и заглавието да е достатъчно красноречиво.

Поздрави

Десетата зала от Глен Купър

nelka75 (12 септември 2018 в 22:19)

Определено е много мудна…не ми допадна за разлика от останалите книги на автора.

Мечтая за теб от Лайза Клейпас

Moni-Boni (12 септември 2018 в 19:20), оценка: 6 от 6

Сара е млада писателка без много опит в живота се впуска в приключение да разучи повече за крадците пропадналите жени и найвече на комарджията Дерек. Така тя не само че натрупва информация за новия си роман, но и разчупва закоравялото сърце на Дерек.

Дзур от Стивън Бруст

mailsteg (12 септември 2018 в 16:43), оценка: 6 от 6

Изненадващо добра поредица, превода е малко странен но по скоро бих го окачествил като очарователен отколкото неточен, лично мнение.

Има си и недостатъците разбира се, писана е по шаблон като за RPG но лично аз съм фен на игрите и това го отбелязвам по скоро като плюс въпреки че, не съм фен на шаблонното писане.

Бризингър от Кристофър Паолини

mailsteg (12 септември 2018 в 16:40)

Чета коментарите и оставам и не вярвам на „ушите си“

Книгата е зле, от където и да я погледнеш, загуба на време е да се аргументирам един съвет, това че аз си изгубих времето нека е от полза поне за останалите, ако сте навършили 8 години не я четете.