Читателски коментари

Росалес е истински гений. В онзи чист, велик смисъл, който ние влагаме описвайки Яворов

Не разбирам какво толкова хубаво тврдите че има в тази книга. Да си призная, изобщо не ми хареса — локуми, локуми… изморих се. До 20 глава горе долу и След това имам чувство че авторката от пръстите си я е смукала. Главния герой е описан без грам гордост, постоянно си съчинява глупост. И тъкмо да се разберат и се скарат, после ха да се съберат и пак се скарат. Дочетох я с много усилия.

Аз пък съм раздвоена относно книгата. Стилът на писателката е ужасен, на моменти диалозите са нелогични, прекалено много дразнещи и завистливи персонажи, прекалено много време е отделено на к*рвата Лорейн, която изобщо не го заслужава, изобщо историята е писана на тъгадък (както е посочено в по.горен коментар). Иначе имаше и сполучливи моменти, благодарение на които успях да дочета книгата до края. (Отделно, че има доста правописни грешки.) Не мисля, че бих я прочела отново, както и че бих прочела друго от тази писателка.

Добре хайде още малко да дискутираме. Войниците във Вермахтът на всеки фронт са празнували Коледа! Както и целият народ. А пък на всеки немски танк е бил изрисуван християнският кръст. Това ако не е пълна религиозна свобода — не знам! Папата (и Ватикана) е бил един от близките приятели и съмишленици на Фюрера. (Докато КГБ и българската ДС се опитаха да убият един папа!)

Чудя се къде видяхте антисемитизъм в писанията ми?! Наистина!

НЕП-а връща земята на руските селяни,но само държавата е имала право да им изкупува реколтата и „стоката“. Не по врат,а по шия! Не може и дума да става за сравнение със свободният немски селянин.

Не ми е известно дворяни да е имало в болшевишката върхушка — те са избити до крак още в началото. Имало е в Червената армия и най-вече в тайните служби някои хора със „синя кръв“,но на много ниско йерархично ниво.

Останалото са само Ваши предположения,а нали уточних че фактите са най-важни.

Да се върнем на Ремарк. Като казахте „исторически феномени“,и до днес няма ясно обяснение за Холокоста. И въобще за феномена Геноцид. Счита се,че ВСЯКО чувство може да стане патологично,ако премине една тънка граница. Обаче е почти невъзможно да се предвиди кога някой човек или народе ще я прекрачи. Нещо е станало в душата на немският народ след Първата световна война,което е предизвикало патологична СМЪРТНА омраза към евреите. (Същият проблем за изясняване имаме с арменският геноцид…)

П.П.

Щях да забравя. Нацистите Франко и Пиночет опровергават Вашите зловещи предположения…

Оставям настрана абсурдното твърдение за пълната религиозна свобода. :D Надявам се, че не е проява на зле прикрит антисемитизъм.

А когато се анализират исторически феномени, следва да се разглеждат в тяхната процесуалност. И в СССР по времето на НЭП-а много от гореизброените свободи са били отпуснати на гражданите. От 1929 г. нататък обаче мандалото хлопва…

Хитлер и обкръжение просто не са „разполагали“ с историческо време и исторически „шанс“ за свой Великий перелом. Иначе и Адолф като своя събрат по ултралевичарство Бенито щеше да инициира някоя зловеща Социална република….

Апропо — и в болшевишката върхушка има дворяни и царски офицери, това е всеизвестно — известна е също тяхната съдба 30-те веселые години на миналия век.

Ще гледам да съм кратък,защото темата не е точно за Читанка. Важни са фактите,а не толкова истините,(идеологиите). Ето някои факти за нацизма:

1. Свобода на пътуванията. Всеки може да напусне страната,ако не му харесва в нея.

2. Аристокрацията е жива и здрава и дори управлява. Граф фон Шуленбург например,е посланик в Москва.

3. Има пълна свобода на религиите. (Освен на юдаизма).

4. Селяните притежават земята си и са свободни да правят с нея какво пожелаят. Почти всичко е частна собственост,но държавата е основният клиент-поръчител на частните фирми.

5. Забранени са общо-взето малък брой книги и автори — предимно евреи. Но тъй като границите са отворени,немецът е можел безпроблемно да се сдобие с която си иска книга от съседните страни като Швейцария или Швеция например.

Комунизъм:

1. Границите са затворени и се стреля по всеки опитващ се да избяга през тях.

2. Аристокрацията е избита или прокудена,(като Цар Симеон например).

3. Религията е забранена. Всяка религия.

4. На селяните е отнета земята и са вкарани насила в кооперации,където те деградират. Селянин без земя,не е селянин.

5. Цензурата е тотална и ужасяваща! Вредите от нея се усещат и до днес. През 45-те години комунизъм у нас,няма издадени творби на западни философи,например. Само „Погнусата“ на Сартър и „Чумата“ на Камю,но те са литературни произведения.

Толкова стига…?

Главната героиня е меко казано отврат, със сигурност никога повече няма да я прочета, а аз наистина харесвам Греъм.

А какви по-точно са разликите между комунизма и нацизма, които ни позволяват да се ориентираме правилно в живота?

Освен идеологическите разлики, очаквам да бъдат посочени и разлики в резултатите от двата експеримента.

Романът на Стефан Цвайг се казва „В омаята на преображението“ и го има тук в сайта на Читанка.

Ако приемаме за най-важни приликите,тогава всичко около нас ще изглежда…ЕДНАКВО! Опростено,просто и просташко! Точно вглеждането в разликите ни помагат да се ориентираме по-правилно в живота. Когато сравняваме някоя книга с друга,или писател с друг писател,не обръщаме внимание на приликите,а на разликите.

Ремарк е великолепен писател,но Стефан Цвайг е хиляди пъти по достоверен в описанието и обяснението на онези времена в дневниците си и единственият си роман. Това е и допълнение към коментара на колегата Yenki…

Различията между комунизма и нацизма са съществени. Но от това не печели морално предимство нито националсоциализмът, нито комунизмът.

Впрочем приликите между тях са много по-съществени…

Не съм съгласен с едно — да се слага знак на равенство между комунизмът и националсоциализмът! Разликите между тях са огромни. Ще спра до тук…

Човек може да намери сили да прости единствено ако разбира причините.

В концентрационния лагер, ужасът няма причина, няма обяснение.

Много силна книга!

Много тъжна и трогателна история, към която авторът много умело е вплел елементите на фантастиката и науката.

Интересно е, че авторът не е избрал да представи романа като 100-процентова преекспонирана научна фантастика, а по-скоро като житейска история, такава, каквато би трябвало да бъде, примесена с фантастичното.

Чудесен коментар, за който Ви поздравявам и Ви благодаря!

Темата за сблъсъка — и несъвместимостта — на „старата култура“ в лицето на Х.Х. и масовата консуматорска „култура“, чийто завършен продукт е Лолита, безспорно е много повече от фон на разгръщащата се в романа драма. Но по мое мнение тази тема, макар и съществена, все пак не е централна. За мен централният проблем е трагичността на любовта, фаталността на разминаването, изначалната ѝ невъзможност. Нали помните изречението в края: „Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед“? И в това развитие на романа има нещо типично руско, казвам го без ирония и без да влагам нещо отрицателно. Като читател обаче изпитвам лека носталгия по първоначалния герой Х.Х. — зъл и уязвим едновременно, блестящ тактик, непоправим циник с рентгенов поглед за фалша, безспорно извратен, но толкова обаятелен и безпощаден манипулатор, че човек, пряко волята си, става съпричастен с недопустимото му желание и иска то да бъде осъществено. Само две произведения са ме карали да се чувствам така — „Макбет“ и „Лолита“. За съжаление развръзката на романа някак опростява образа, снема противоречието между чудовищността му и нашата съпричастност с нея, а именно то за мен е най-интересният ефект от разказа, въпреки че познавам хора, които не можаха да прочетат цялата книга поради отвращение към главния герой.

Аз я прочетох за една нощ още когато излезе и после не знаех на кой свят съм. Оттогава редовно се връщам към нея. Шеметни висоти на изкуството, раздиращо откровение, абсолютен шедьовър. В личната ми класация е в десетката на най-добрите литературни творби за всички времена.

Много хубава история, в която има много болка и мъка, но и много любов и страст. Прекрасни герои със силни характери и малко индианска мистика. Много ми хареса.

Прочетох книгата след -„На изток от рая“. За мен по-добрата книга и мой фаворит си остава На изток от рая.

„Малко известен български писател“ — не бих казал. Особенно за по-големите (на години) любители на фантастиката. Та някой негови произведения са направо изкопирани от Холивуд. „Джурасик парк“ например е малко по-разширен вариант на „Каменното яйце“ и т.н. Определено има какво да се прочете от неговите произведения.

Книгата е уникална, блестяща, велика.. и като такава естествено не е за всеки, както не е за всеки и като цяло творчеството на този писател.

Тази и "Махалото.. " са за сега единствените, които съм чел на Еко, но съм наясно с голяма част от отзивите за останалите му творби, които също се надявам да намеря време да прочета някой ден.

Най-чистосърдечно бих искал да дам следния съвет на тези, които нищо негово още не са чели — не започвайте нито с "Името.. ", нито с "Махалото.. "! Прочетете някоя от останалите му книги преди това и ако успеете да стигнете до края, чак тогава се заемете с тези двете!

Шедьоври са и в случай, че Еко с уникалния си стил наистина се окаже вашият писател (шансовете това да се случи не са особено големи), така ще имате необходимата подготовка наистина да им се насладите.

При мен нещата не се случиха точно така — прочитът на "Махалото.. " ми отне цели 4 или 5 г. като след всяко прекъсване ми беше необходима огромна сила на волята за да започна отново. След като все пак я прочетох обаче, бях адски доволен от положените усилия и прочитът на "Името.. " се оказа истинско удоволствие.

Дано това бъде от помощ на някого, защото ми се иска някой и на мен да ми беше дал такъв съвет, когато му беше времето.

Malka smyrt, много добър въпрос! Ако продължавате да си го задавате и четете по темата със същата задълбоченост като мен, имате доста добри шансове да разберете колко посредствен писател и колко безскрупулен бизнесмен въщност е Дан Браун.

;)