Читателски коментари

Много ми хареса книгата, заслужава си времето!

Чаках нещо да се случи, уви! Дълги, едни и същи диалози, главната е доста тъпа!

Книгата е добра. Както и в „Лунен танц“ от същата авторка, проследява приключенията на две влюбени двойки. На мен ми беше особено забавно да чета за Елен и Тони. Ако търсите четиво за отмора, това е за вас

Ха ха, напълно съм съгласна, токсични жени има , разбира се, и лично в България съм срещала доста агресивни такива.Колко жалко за тях! Не съм чела тази книга, и аз я прехвърлих диагонално, не обичам подобни четива, защото са твърде едностранчиви и бързо ми доскучава.И сте прав за границите, които следва да си поставим навреме.Не може и не трябва да правим компромис със себеуважението си- никога!

Но безспорен факт е, че рядко се срещат мъже, които, освен за съпруга, гледат на жените си като на приятели.Не може да се отрича, че повечето мъже харесват по- повърхностни жени, защото са по- лесна плячка. Жената трябва да бъде добре изглеждаща, същевременно и добра домакиня, добра любовница, но не мисля,че им се нрави ако тя ги превъзхожда или е наравно с тях що се касае за интелектуални разговори.Заглеждат се предимно за външни качества. Съжалявам, ако обиждам някого, но е точно така ! Изводът е , че за да намерим щастието си, трябва да споделяме общи интереси, но да не ограничаваме социалните си контакти,защото семейния живот може да ни задуши.Това, което крепи нашето семейство, е това, че съумях да направя от съпруга си един добър приятел,може би не идеален, за какъвто винаги съм мечтала (мъж приятел), защото като всяко семейство сме преживели много добри и лоши моменти, но сега сме помъдрели. А чувството за хумор и на двама ни привнася свежест в отношенията ни, радва детето и ни помага по пътя на този нелек живот.

Едно е сигурно: една жена, която уважава себе- си, не трябва да допуска повърхностни отношения с никого и същевременно да уважава свободата на другия. Това важи и за мъжа! Една връзка, била тя любовна или приятелска изисква морален ангажимент, и когато този ангажимент не е налице, тя се прекратява.

Прочетох 12 книги от поредицата. Общо взето във всичките е 80% хард-порно и 20% сюжет. На всичкото отгоре всички мъже го правят по един и същ начин, в един и същ ред и всичките шамарят половинките си по д…тата. След втората книга спрях да чета тези сцени и приключвах книгата за около час (най-много). Интересен замисъл, още повече, че както се развива света, нищо чудно в скоро време разни извратени учени да харесат идеята на авторката и да започнат такива експерименти. Лощото е, че като сюжет е прекалено малко в сравнение със сексуалните сцени.

Невероятна книга.

Очаквах повече от книгата. В „Без милост“ Ноа успя да ме заинтригува и затова директно прочетох неговата история, вместо да следвам подредбата на книгите. Е, за съжаление не беше нищо особено.

Присъединявам се към положителните оценки за книгата. Освен забавния сюжет и историите на двете двойки влюбени, доста интересна идея е развита около тайнствените жители на местността, които носят еднакви фамилии. Приятно четене!

Не оставих книгата докато не я прочетох да края. Много добре разказана история, наистина много ми хареса.

Книгата е изключителна. Сюжета многопластов и увлекателен. Горещо препоръчвам. 6 от 6

Попрегледах набързо книгата и доста се посмях на наивните твърдения в нея. Наистина ли някой сериозно си мисли, че такова поведение е присъщо само на мъжете? Лично съм бил свидетел на няколко връзки, където емоционалният (а понякога и физическият) насилник е точно жената. Клишираното обяснение, че мъжете започват да се държат лошо, защото се чувстват заплашени от по-успешните/привлекателни и т.н. от тях дами е само частен случай. Реалните причини да се стигне до такава токсична връзка са доста по-елементарни: просто единият партньор (това може да е мъжът или жената във връзката) не е поставил навреме граници на неприемливото поведение на другия партньор, от което отношенията им се влошават прогресивно.

Та по-смислените думи в такава ситуация са нещо като „Ако продължаваш така, ще трябва да се разделим“. Ама ако ви върши работа, повтаряйте си глупави клишета като „Всички мъже са еднакви“. Няма лошо.

Интелигентно четиво, завладяващо!

Собствено не смятам, че това заглавие- а може би преводът- е уместно. Не става въпрос за омраза, а това, че повечето мъже смятат жените за развлекателни красиви цветя, които не трябва да притежават онези качества- били те от професионално,социално или мирогледно естество, които смятат за своя съкровена територия. Да не отнема жената тази тяхна територия, но тук естествено не се касае за отнемане, те го възприемат така. Разберат ли, че жените са качествено различни но комплементарни, светът ще бъде по- добър за живеене. Нека се отърсят от своя егоизъм, от своето его, не овеществяват, а уважават половинките си.

И още: понятието свобода не се разбира еднакво от двата пола. Свободата е отговорност, и то огромна!В това се състои нейният парадокс.Освен това, свободата, която всички толкова тачим- жените, повече от всичко, предполага и уважението към свободата на другия.В това се състои моралната й страна.Избирайки до голяма степен пътя на съдбата си, той не трябва да препречва онези пътища, по които вървят другите.Да не се гледаме в очите, а да гледаме заедно очертанията на един и същ път, ако сме решили да го извървим заедно, ръка за ръка. Ако ли не, тези наши пътища да се разделят!

Ако трябва да сме честни към себе- си, жените не се влюбваме силно, ние обичаме. Но тази обич е отправена в много посоки- семейство, приятели, работа…живот! Обичта ни е универсална и разнолика. Тя не може да се определи еднопосочно.Редом с привличане към противоположния пол, тя съдържа още уважение (и себеуважение), състрадателност, отзивчивост и толерантност.Нашите чувства са разпределени и затова не са толкова пламенни- но много по- трайни и осъзнати!

Последните 10 глави са излишни, наистина претупан край.

Голямо браво за труда . Превода е достатъчно близък до оригинала . Не разбирам нашите издатели ….почват някоя поредица, и ..или издават на половина, или през книга….и спират поредицата . После обаче същия тоя издател … пуска книга от сорта : "Как да станем неотразими като отворим шестата си чакра " …." Милионери чрез медитация- дълго скриваната тайна на анунаките" . И почва да се жалва, че българина не чете . Е, кво да чете бе ?

Не ги разбирам тези работи, как при новодобавените четива са се наредили една след друга — рапсодия в бяло и смарагдова рапсодия?

Без да се доближава до същността на „повествованието“, ето един жаргонен цитат, който определя настоящето българско със замах, и е съвсем актуален:

— Та му преведи саа, ама внимавай тука саа: сто години сме по-напред от вас, ей, преди Англия сме сто години, по̀ сме напред. Тоя техният Айнщайн ли беше, кой беше, ряпа да яде, не разбира нищо той! А? Немец ли е? Няма значение, пак е техен човек и пак нищо не разбира! Така го сметнах аз, нали виждаш, че излезе сметката! Сто години не е малко, ей, преди тех сто години! Ама какво значи това? Какво ли? Че това, което виждаш тука, ще стане и при вас, ама след сто години! И при нас беше преди сто години чисто, тревичката подстригана, тия номера, английските номера, нъл тъй. А днеска нали виждаш как сме? Счупени прозорци, мърляво навсекъде, боклук навсекъде, трева нема — ми да, това е бъдещето, така ще е и при вас! Ама след сто години! А нашето тука — това е прогресът, това ще стане в света! Розовички такива сте, някакви чистички, след сто години да ви видя аз! А за мириканците — не ми говори, мани ги, още са по-назад.

След шестата книга от поредицата, която според мен е най-добрата, следва и най-слабата. Действието е объркано и твърде разпокъсано, основно преповтаря минали събития, но през друга гледна точка и като цяло не се случва почти нищо ново.

Хареса ми, въпреки, че се говори в 1л., ед.ч.Мислех, че съм чела всичко от Агата Кристи.

Прилично написана повест, с възможно злободневено развитие на историята в нея.

Авторът е попресолил манджата с реторика а ла опорките на вестник „Дума“ и червените тролове из нета. Част от готовите клишета имат определено патрЕотичен уклон. :)

На фона на това, изненадващо за самия мен ми бе интересно да я дочета, за да видя какво ще се случи. Леко неубедителен финал и реалната ми оценка е 2,5* от 5.

Не Ви разбрах напълно?! Главният „герой“ разбира,че в крайна сметка е убил и себе си,(съвестта си),а не само хазайката. След което обаче преживява катарзис отивайки в затвора,подпомогнат от приятелката му,която обещава да го чака докато излежи присъдата си. В известен смисъл историята свършва с хепи-енд.