Читателски коментари

Всъщност това не са правописни грешки, просто изданието е преди 1989, когато някои правописни норми са били различни, от сегашните, така че вашият коментар показва единствено ниско познание в областта. По същия начин сега пишем вкъщи, не в къщи.

Много е хубава е книга.

Стигнах до страница 100 и не издържах повече.

Верно?

И откога две от деноминациите на християнството се превърнаха в различни религии?

Образът на главната героиня е много алогичен и ирационален, на моменти дразни. Интересна идея, но развитието на действието смукано от пръсти. Все пак става за бърз прочит, ако имате нужда от такъв.

Подкрепям изцяло

ЦИТИРАМ : — Понякога има една тънка граница, която отделя православната жар от вероотстъпничеството — каза отец Ленар Хойт.

Би трябвало „православната жар“ да се преведе, като „християнската жар“, защото православието и католицизма са две отделни религии, а отец Ленар Хойт е католик

В този роман има ретроспекция към миналото на д-р Хънтър — случай започнал десет години преди събитията в предните три книги и останал донякъде нерешен.

Нивото е прилично, но детайлите куцат малко. Като никога се досетих кой е убиеца, може би защото ми стана неприятен от самото начало.

Добър замисъл, но някак необмислено, мъгливо, наивно … Може би на мен не ми харесва стила на тази авторка, много посредствен.

Подкрепям горния коментар ! Приятна, лека и си има от всичко.

Големи фантасмагории общо взето. Като цяло втората книга от поредицата е по-слаба от първата. Но все пак ще се насиля да прочета и останалите, че ми е любопитно какво още е родило въображението на този автор.

Романът дава добър поглед на този исторически период. Видно е, че автора се е придържал към официалната историческа линия, като същевременно поддържа интереса на читателя по интересен начин.

Книгата е уникална, изчетох я на един дъх.Различна и непредсказуема.Разтърсваща.Много добре написана.За читатели, които бягат от шаблона.Животът може да те постави в неудобна ситуация и публично неодобрение и отхвърляне.Как да пребориш срама и да продължиш напред.

Като цяло посредствена книжка за вампири с множество пропуски и „дупки“ в сюжета и действията на героите. Тъй като наскоро четох друга книжка, в която главната героиня Клеър беше изключително несъобразителна и само ревеше, се чудя дали съдбата на всички Клеъри от фентъзи сюжети е такава…, но да се върнем на книгата. Все пак успях да я прочета (с малко прескачане) до края, така че не може да се каже, че няма никакви достйнства, особено ако не обръщате внимание на разни неточности и пропуски (и в превода , и в самото изграждане на сюжета и героите), които иначе доста биха ви подразнили: например още в първите страници главната героиня си „облича“ бикините. Това води до странни асоциации — все пак нормално се обуват. Материалът, който изучава Клеър е представен като „висша математика“, но тя всъщност учи линейни уравнения!?!? Градът и хората, които живеят в него от години не знаят нищо, но за 2 седмици (, че и по-малко) Клеър разкрива добре пазени тайни, без особено усилие, по средата започваш да се чудиш къде са всички родители и т.н., и т.н.

След бурния завършек на предната книга, д-р Хънтър има нужда от смяна на обстановката.

Поканата на негов американски ментор за специализация в САЩ идва точно на време.

Близо до Ноксвил, Тенеси е разположена известната „Ферма на труповете“, където учените изследват процесите на разлагане след смъртта на дарени приживе тела. Не знам дали наистина съществува такова място, но самата идея за него е интересна.

И както често се случва в крими романи развиващи се в САЩ, появява се сериен убиец, нямащ търпение да си поиграе с жертвите си и представителите на власта.

Малко по-ниска оценка давам, нивото на историята не е толкова високо, както в предните две части от серията.

Определено книгата Много ми хареса! Няколко дни ме държа настроението, мисля че не беше честно Уил да постъпва, така въпреки всички усилия на Луиза… разбира се плаках доста.

В момента чета „След теб“- липсва ми образа на веселата Лу. И на Уил. Как е възможно човек да се привърже към герои от книга толкова много, не разбирам! Сякаш съм загубила свой приятел, така силно ми въздейства тази история. Страхотно наистина. С нетърпение искам да стигна до третата част на поредицата.

Филмът — не ме очарова особено.

Героинята седмици живее в трюма на кораба между хранителни припаси без вода . Пита се къде извършва физиологичните си нужди през това време ? И последно . В каютата на капитана — правоверен мюсюлманин има вино ¿??? След тая поредна глупост се отказах да чета повече .

Корабът на баща и плава от Истанбул до Венеция . Дори и във ония времена не чак такова голямо разстояние за да се налага да се изчислява точка за връщане поради недостиг на продукти или вода . Да не говорим че плаването е в.район който е пълен с пристанища на много кратки разстояния .

Разбирам , че хората искат да заработят някак , па било то и с писане на книги , но нужно ли е да се.пишат такива глупости . Ще се обоснова изреждайки най-грубите грешки които открих . Бащата на героинята е бивш адмирал ,самата тя е лекар в харема и дъщеря на майката на султана , въпреки това баща и има само един кат дрехи .

Много е кофти с това постоянно „Аз“. Аз, аз, аз, аз… 1202 пъти Аз