Читателски коментари

Мислех да си лягам след прочитането на този разказ, но нещо ми загорча. Разказът е за отличен, но ще прочета нещо по-оптимистично за „лека нощ!“

Мутро-бароков разказ.

Лудите хора и лудите сюжети дават истински вкус на живота.

Хубав разказ, но разбиващ. Добър е, но за едно прочитане.

Не е лошо, но е прекалено френско за български автор.

Съжалявам, много ми беше досадна, но я прочетох до края.

Заглавието по Достоевски, но звучи с гласа на Влади Въргала.

Времената различни, проблемите, едни и същи. Човечеството, уж върви напред, а се движи в кръг.

Интересни отправни точки за размисъл.

Тази статия трябва да се пуска съпътстващо, при изучаването на Омир. По лек начин ориентира в заплетени събития.

Григори Распутин, Ленин, Хитлер. Меланж от факти и личности, но спойката им е добра.

Хубава, популяризаторска статия-есе с интересен сюжет.

Исторически, митичен сюжет, поднесен по великолепен, разбираем начин.

Естествен хумор, измислен сюжет, убедително изградени образи.

Винаги съм се възхищавала на авторите, които умеят да предадат динамика в забавено време.

Пунтаж на индианска легенда. Но се запомня със свежарския си хумор.

… Мъдро, весело, тъжно. Но и тъжното е весело. Чете се с удоволствие.

Сюжетът, като заложена структура, е предвидим. Но е интересно разработен.

Несъзнателно, читателят е „принуждаван“ от автора да участва с цялото си същество. Даже ми е малко страшно да надниквам в деликатния свят на хлапето, ставащо мъж.

Преводът че е неадекватен, това е очебийно. В оригинала (на немски) дискутираната дума е Megamann, а свръхчовек на немски е (поне според Ницше) Übermensch. Тъй че възможният коректен превод би трябвало да бъде мегачовек.