Читателски коментари

Една от любимите ми книги.

От край време историята се ползва за политически цели, а научният елемент остава на заден план. Конкретно относно фактологията в българската история, то не веднъж ми е правило впечатление, че родните историци се опират главно на български источници, и при разминаване на фактите са склонни да дават превес на факти от наши литературни произведения, пред факти от официални документи и кореспонденция от чуждестранни източници. Относно произходът на нашата нация, то в наше време, лесно може да се изясни въпроса с помощта на ДНК анализ, и ако не е станало, то рано или късно ще стане, ама да не се окаже, че след това, ще трябва да пренапишем голяма част от историята си.

Наивност на героите е меко казано, доктор Фил е направо глупава. И то бива съвпадения, ама чак пък толкова… Тройка от мен.

— Само да уточня, след явно по-внимателно интернет проучване, ето какво открих за историята на Колби Лейн :

" Outsider "

(Long, Tall Texans #30)

by Diana Palmer

The past had finally caught up with him. It was time to stop running.

Meet Colby Lane, the Long, Tall Texan Diana Palmer’s fans have been clamoring for—a man who is larger than life, and twice as exciting. "

— Книгата, която вие посочвате е съвсем друга.

Много геология за която не съм комптетентен. Има фантастично необосновани елементи от което близостта до реалноста губи.

Голяма фантасмагория.

Цялата поредица съм я чела, на мен ми хареса, страхотна е.

Хареса ми като цяло. Леко в края ме изгуби заради наивността на героите и затова намалявам оценката.

Романът започва интересно и увлекателно, но накъде към средата започва да се разводнява и ме загуби. Дори не си направих труда да го дочета до края. Авторът явно е имал някаква идея или послание в началото, което е искал да предаде, но е нямал таланта, времето или желанието да развие тази идея. Някъде след 40-та глава събитията започват да препускат, пейзажът и ситуациите остават само бледо щриховани. Останах с впечатлението, че е гонил някакъв срок и/или се е опитвал да се вмести в определен обем страници. В същото време с всяка следваща глава се опитва не да дорисува картината на чудатия свят, в който попадат нашите герои, а да надскочи вече обрисуваните чудатости. Ефектът се нарича spectacle creep и води до пренасищане на съзнанието с чудесии и до повествование, което не позволява на читателя да се потопи в света на романа, приемайки го за реално възможен. Наистина съжалявм, че си изгубих времето с тази творба.

— Книгата наистина е много хубава! Сладка, забавна, чета я вече за трети път. Но за нещо друго не се стърпях да изкоментирам. Явно всички герои ( мъже ) на писателката са горе-долу от един тип и всички задължително са окосмени, и то доста. А това ми се иска да го цитирам : " … протягайки слаба, с дълги пръсти ръка. По нея нямаше никакви бижута, но сред косъмчетата по китката му зърна часовник „Ролекс“. " Та колко ще да му е космата китката, че сред косъмчетата да го " зърнеш " тоя мъжки часовник, предполагам златен?? :)

Извинявам се за грам. грешка, българският език е мн. труден!

Не съм съгласен с мнението на коментатора @Ayho. Според мен авторът изобщо не се стреми да покаже как ще изглежда бъдещето и до каква степен ще се е развила човешката цивилизация. Той просто смята, че напредването на цивилизацията ще се случва неотклонно, но не и развитието на ценностите у хората. Т. е. хората нека да се развиват, но корените трябва да са най-важни и да не се забравят. Принцът, който е символ на напредъка на най-новото поколение, се учудва, че освен с коне жителите на Земята имат и гравитационни платформи, с които да се придвижват. А Кайл, символизиращ пазителят на основните човешки ценности, показва уважение към най-стария начин на придвижване.

За мен този разказ е като басня.

— Историята ми хареса! Но финала ми се видя малко постничък… Искаше ми се да има още нещо, може би дори епилог. Всъщност ми липсваше присъствието на главната героиня. То не стига, че тя се появи чак по средата на седма глава ( което си е една трета от книгата без нея ) , ами и в предпоследните една-две глави пак изчезна. Все пак, добре че дойде за финала- то можеше и без нея май да свърши… Даже като се замисля, май през цялото време се наблягаше повече на историята на самия Коул, на неговите мисли и чувства, докато за Холи се споменаваше само от време на време, ей така между другото.

Много добра книга с много добър превод! Прочетох я на един дъх. Написана е много увлекателно, със страхотно чувство за хумор. Дори след като я прочетох, още не мога да проумея как една толкова обикновена история може да ме заинтригува и увлече толкова много. След време пак ще си я прочета с кеф! Ставам фен на авторката — ще изчета всичко, което намеря от нея.

Препоръчвам и книгата, и авторката!

Много забавна и разтоварваща книга.

Книгата си заслужава, еклектична е.

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Щастлив съм че не живея в Америка…

— Аз също не я дочетох книгата. Все се надявах да се случи нещо, ама то нищо освен глупавите капризи на Главната. Стигнах до шеста глава и я зарязах… Все пак и моя читателски ентусиазъм си има някакъв праг на търпимост.