Читателски коментари

Невероятна история. Определено дава повод за размисъл. Аз самата доста си пофантазирах по повод " ами ако тогава бях постъпила по друг начин…" и възможните отклонения от вече изминатият път, само заради едно различно взето решение.

Силно препоръчвам за хора, настроени философски към живота.

Олелеееееееееееееееее, едно огромно БЛАГОДАРЯ, че пуснахте книгата! Почвам да я препрочитам! Макар, че мечтата ми беше и още е, да си я имам. С точно тази красива корица.

Приемам, че този коментар се отнася за моята критика.

Отговорът ми е следния: да, напълно съм съгласен. Ако изкажеш свое мнение за книга, след като си я прочел — това е добре; ако си чел и други книги на автора и можеш да направиш съпоставка с останалите — това е още по-добре.

Проблемът е, че съм чел донякъде и „Гойя“ — пак от същия автор, но тя беше дори по-слаба и от „Испанска балада“. Оттам-нататък да взема да се запознавам и с останалото му творчество — няма да ми стигнат навярно и хиляда живота, ако взема да се запознавам цялостно с всеки посредствен автор, издаден в България. А и не мисля, че реално си заслужава да му се отделя чак толкова време, дори и да живеехме вечно.

Явно този човек първо трябва да се докаже като преводач и после да вдига летвата и да се опитва като писател (даже не бих го и коментирал, ако не бяха толкова положителни предните коментари). Има бисери не само на писатели, но и на преводачи: Константин Величков, Асен Разцветников, Цеко Торбов, Валери Петров, Йордан Милев са хора, които заслужават признание. Тяхната роля спрямо класиците е също толкова важна, колкото тази на Джон Уотсън за Шерлок Холмс.

Аз, например, и за преводач не съм дорасъл, но се старая да пиша правилни, уместни и качествени коментари.

Присъединявам се, книгата е изключителна.

Ако героинята не искаше постоянно да избяга… Ако краят не беше толкова банален… Бих я оценила с 6-ца…

„Мидълсекс“ е много повече от джендър история. Това е вълнуваща семейна сага за живота на три поколения.

Съгласен съм донякъде с „нт“. За мен тази книга е много далеч от великия автор — ранно произведение е тя.

Шаблонно написана. На тази тема е писано много и тази книга не дава нови идеи.

Текстът наистина не е пълен, липсва прибл. половината книга (200 от 400-те страници на изданието на БЗНС от 1976 година). Това са само първа и част от втора глава от общо шест. Най-интересните части за „Радецки“ и смъртта на Ботев ги няма. Няма да е зле да се добави бележка, че това не е цялата книга, защото някой може да остане с погрешно впечатление.

Страхотна книга!

За трудните неща в живота, за прекрасните моменти, за това да имаш късмета да намериш твоя човек — страхотна книга ! Жалко, че няма други книги от авторката, стила й на писане много ми харесва

Творба с ранга на изключително постижение в литературата, който несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написан… Един роман със силно съвременно звучене, който ще ви накара да се замисляте над ситуациите в живота.

Съгласна съм с първия коментар — интересна история, но стилът на писане на тази писателка нещо не ми допадна. Две сюжетни линии, прекалено много събития събрани в книгата, едно хаотично препускане през тия събития, някои нелогични действия на героите. А бе, за един прочит става.

Книгата си заслужава! Чете се бързо и с удоволствие!

Съжалявам, но не споделям възхищението, изразено в предишните коментари. Може би съм по-посредствен читател, а може и просто да се дължи на призмата на нашето съвремие и личния ми мироглед, които пречупват възприятието ми за романа. През цялото време имах чувството, че героят всъщност е гей, но както той, така и авторът сякаш се срамуват явно да разкрият това на читателя. Диалозите са пълни с твърде много недомлъвки до степен на места да са направо непонятни. А най-много не ми се понрави твърде повърхностното представяне на човешката агресия. Това иначе толкова всеобхватно и разнородно човешко чуство е сведено до твърде едномерното желанието за убиване. Къде например остана желанието просто да надделеш над другия, да властваш и да държиш контрола в свои ръце, да се изкачваш по йерархичната стълбица, без значение в коя област и на какви ценности се гради тя? Това желание за доминиране също е форма на агресия, движеща човешкия прогрес, но не е непременно свързана с физическата агресия. Добър пример е турнир по шах. Нима подтискането на желанието за убиване би попречило на хората да се опитват да станат шампиони по шах?!? Най-добрият моден дизайнер, най-добрият разказвач, най-стилно облеченият човек, най-добрият инженер?

В заключение и няколко добри думи. Действието е представено по увлекателен начин, описанията карат и читателят да почувства объркването и дезориентацията на героя, сякаш го изживява сам. Идеята е добра, макар и, както казах по-горе, представена в крайно опростен (опосредствен) вариант. Романът става за четене, но не го намирам за чак толкова гениална творба. Напомня ми и за „Един прекрасен свят“ (Brave New World).

Много правилно! И аз така мисля!

Уникална книга! Честно казано в началото не й дадох шанс. После започнах да чета и не можех да я оставя, докато не приключих. Историята е увлекателна и лично е доста забавна за тинейджъри. Ще ми липсват героите.

Струва ми се, че съм гледала филм по тази книга. Много ми харесват книгите на тази авторка!

Когато искаме точност във фактите и участниците четем друг вид литература. Романът е добър за разтоварване . Оценка 5 от 6.

ДНК анализът нищо не може да изясни. Защото ние живеем на кръстопът, откъдето който не е минал, той не си е оставил семето… Факторът, който най-малко се променя с времето и дава най-точни резултати за близостта между два народа, е майчиният език.