Читателски коментари

Книгата е великолепна!

Прочетох я на един дъх и съм безкрайно щастлива, че я открих!

Няма да си загубите времето, ако решите да я прочетете!

Хората от провинцията преди „10-ти“ в тоталитарна България се стремяха да се заселят в София защото там имаше много повече информация за живота на Запад. Аз например чух за първи път песните на най-любимата ми група Marillion от един софиянец. Ако не беше той щяха да минат години преди отнякъде (откъде?) да ги чуя. А можеше и никога да не ги чуя ако не беше дошла Свободата с „10-ти“. Общо-взето само в София имаше звукозаписни студия предлагащи западна музика на частни лица. А западната музика през комунистическият режим беше може би единственото което ни крепеше нас свободолюбивите и ни вдъхваше надежда.

Иначе имам само един упрек към „Софийско жителство“ — прекалено и ненужно е многословна.

Чета за втори път тази поредица, наистина е много добра, силни характери на героите, сполучливи теми и в трите книги. Почивните ми дни бяха прекрасни. Благодаря за преводите !

Страхотна книга! Кара те да се замислиш върху много и различни аспекти от живота.Кое е правилно и кое не в нашия житейски път, кое е истинско и кое не съвсем?!Оценка 6 от 6

Приятно четиво за разтоварване и почивка.

Не е лошо да се знае ,че това е книга първа от серия. Втората се казва „Зовът на сърцето“ и я има в Читанка. Сюжета е подобен. В същност в продължение на тази книга ,но се разказва за брата на Хънтър ,Чейс и неговата борба срещу бандата. Е,естественно ,че е намесена и жена /Сара Кенеди/. Сама и беззащитна ,собственица на ранчо и още нещо, за което и тя не знае.

Приятни са книжките за свободното време. Приятно четене.

Хареса ми. Динамична, държаща те в напрежение. Типично в стила на Чейс. Препоръчвам!

Колкото и странно да звучи, но и в душите на вампирите има Любов във всички форми! Ето например младият Виторио - от топлосърдечен Човек е преобразен в студенотелесен вампир! Дори и за Дон Жуан има подобен епитет - че той е бил своеобразен вампир, вкопчил се в Животът и Любовта, но накраят е останал, и умрял сам! Подобно на вампирите! Само че Дон Жуан е бил и поет, освен страстен любовник! А вампирите са лишени от Романтика и Човешка Обич!

Книгата е много добра. Човешки образи и истории - голямата сила на Лукяненко. Ритъма на събитията обаче е доста нелогичен — в моменти на напрежение и екшън, героите правят лирични отклонения и почивки… И не разбрах защо половината време героите си крещяха, дори и когато уж са се спрели да обсъждат нещо.

Подведох се по коментарите, че книгата е страхотна. Напротив, някой е написал една елементарна любовна история, без много да я осмисли. Пък и опитът за криминална нишка тотално срива книгата.

Доста увлекатекен трилър с любовни нотки!

Харесах и четирите книги от поредицата. Прочетох ги с удоволствие! Не разбрах края на последната, не знам от превода ли е , не е довършена ли? Ще се радвам ако някой знае да го напише.

Каква е връзката с предните две книги от поредицата. Виждам, че ти няма за сваляне. да чета ли направо тази (третата или да търся първите две)

Лесно е да се каже като София ти е роден град, щеше да има стойност, ако беше написала, че никога не би напуснала Павликени например. Прощавай, но звучи смешно.

Книгата е доста елементарна, монотонна, залагаща на ненужен драматизъм. Страшните терзания на поредния човек от провинцията, който иска да остане в София, незнайно по какви причини, когато тогава имаше работа за всеки и навсякъде. Не разбирам, защо повечето хора напускаха прекрасните си родни места, за да се засилят в един чужд за тях град, какъвто е София. София е мой роден град и аз за нищо на света, освен ако нямам основателна причина, не бих я напуснала. Сега не мога да си позная града. И да, ако се върне поминъка на хората, трябва да се върне и жителството. Какво се случва всъщност - на населеното място му трябват специалисти, за да се развива, пращаше си младите хора да учат и да се върнат, но повечето се чудеха как да останат в София, за мен необяснимо защо. Освен това не толкова сполучливи елементи на загадъчност - нямата полугола жена в колата и отвличането на литературния герой ми дойде малко повече. Освен това - аристократичната фамилия, която живее в центъра на София - не разбрах от старата аристокрация ли се води, или от новата номенклатура, както и приятелите. Повчето наистина стари фамилии са пострадали от бомбардировките, в много от малкото останали неразрушени жилища са били настанявани хора от новия елит. Освен това, едно възпитано момиче в традиции, няма да си купува момче с парите на баща й. Това ми беше страшно унизително. И не на последно място, ако наистина някой е възпитаван в такова семейство, много трудно ще намери общ език с обикновено селско момче, не за друго, но те просто се движат в различни плоскости. И не разбрах защо софийските интелектуалци са представени, като ненужни паразити. Иначе адмирации, да, всички, които с труд и желание сбъдват мечтите си. Освен това много хора от провинцията ,бяха доста по-добре материално от много софийски професори. Общо взето от цялата книга лъха субективизъм и доста изопачаване на фактите.

Книга за Живота, която всеки трябва да прочете!

Интересно и информативно!

За този чудесен приключенски роман, Цончо Родев е избрал малко познат период от историята ни — животът на българите под византийско господство, продължило почти 200 години.

Но преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.

Византийската империя е значително отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни хора прииждащи от Азия. Такива са печенегите, населили за известно време териториите около Дунава и в Добруджа.

Главният герой е млад български велможа, който е готов на всичко за да облекчи своите страдащи под гръцкия ярем сънародници. Съдбата му го свързва с главатарите на печенегите и идеалите за свободна България са му пътеводна светлина.

Добре е написан романа, подходящ е за по-млади читатели, но и на мен ми помогна да науча повече за този период.

За мен, безспорно това е най-добрия роман от поредицата до сега!

Събитията продължават след края на „Свидетелят от влака“, но криминалната интрига преминава във високооктанов трилър, смесен с един от най-големите страхове на съвремието ни — биологичното оръжие. Използването му за користни цели, макар да не може да се контролира или да се предположи как ще действа пуснато на воля, е просто ужасяващо и фантазията на читателя може да се развихри.

Харви се е справил превъзходно, и да си призная, започнах да се кефя на кмета на Чикаго, голям играч е, па макар и завършен мерзавец!

Следват обрати, корупция и мърсотия на всякакви нива, както и обикновенните човешки грехове — алчност и завист, те правят тази книга неприятно реална.

P.S. И аз като Кели оценявам по достойнство хубавия бърбън — Ноб Крийк е чудесен избор.

Остава ми да измисля, как да се сдобия с петата книга — „Жената на губернатора“. :)

Уважаема Leontina, явно любовните романи не са Ви по вкуса — защо се измъчвате с тях? Ще си позволя да Ви дам съвет — прочетете нещо различно, в литературата съществуват и други жанрове.