Когато дойде часът от Карън Робърдс
На мен пък много ми хареса.
Нещо прекрасно от Джудит Макнот
Много, много приятно четиво, прочетох я с най-голямо удоволствие. Ще прочета поредицата, за да разбера, какво ще стане с Тони, симпатичен герой. Общо взето съмнявам се , да съжалявам, харесвам автора и начина и на писане.
Пожелай ми слънчогледи от Софи Кинсела
Реших да прочета тази книга, след като гледах филма ’’Can You Keep a Secret?’’но останах разочарована от развръзката - има ли продължение тази история в някоя от следващите книги?
Превъзходство от Уил Лавендър
Присъединявам се към мнението на Marry@cherry!!! Адски добър трилър.
Непознати без лица от Найджъл Макриъри
След баавно и точещо се действие, краят, както и в предишните, идва набързо и претупано.
Сянката на вятъра от Карлос Руис Сафон
Страхотен роман, който поддържа интереса през цялото време и е пълен с поучителни мисли. Авторът наистина успява да пресъздаде живота през 50-те години на миналия век и една заплетена история, която се разкрива постепенно. Дори и Сивън Кинг коментира книгата като първокласен роман! :)
Ортодокс от Григор Гачев
Много ми хареса и ще търся с нетърпение другите книги…
Хареса ми колкото поредицата Фондацията… дано да има и толкова книги като нея…
Опиянена от теб от Силвия Дей
Героите ми идват прекалено странни, иначе историята не е лоша.
Неговата принцеса от Алекса Райли
Невероятно е, че възрастен човек, а не тийнейджър написал подобна боза.
Шест гроба преди Мюнхен от Марио Пузо
На мен ми хареса, прочетох го след "Неговата принцеса " и ми се стори шедьовър. Наистина е по-слаба от другите книги на Пузо, но в никакъв случай не е безинтересна и скучна.
Моят пръв и единствен от Кристен Хигинс
Достави ми невероятно удоволствие. Забавна, с тънко чувство за хумор и сюжет от реалния живот.
Писма до Клаудия от Хорхе Букай
Ох всички испаноговорещи са си едни дърдорковци. Южноамериканците мноооогооо искат да те поучат. Еша им го нямат да плещят глупости на сложен език. Научили 30 думи и ги дъвчат треби и не треби. Много са празни с тях живея. Литературата е като вица, трябва да я чувстваш и сам да направиш извод, а не да ти се обяснява. Санким има човек да не знае що е живота… Охх мъка. Не е моето четиво.
Романът е безинтересен, липсва емоция, адреналин, безлични герои. Наистина по-добре да не го бяха преоткривали.
Жесток трилър! Много различен, интелектуален дори. Страшно ми хареса.
Преследван от Ребека Занети
По принцип не съм голяма почитателка на еротиката, но фентъзито е много увлекателно. Искрено се надявам да се качат и останалите книги от поредицата.
Нарко-маневри София — Бургас от Константин Рашков
Почти ми хареса… Някакъв балкански вариант на смес между Керуак и Бъроуз… :) Но с една „малка“ разлика — че за разлика от споменатите автори, г-н Рашков очевидно през живота си не е помирисвал хероин и от една миля разстояние. В противен случай нямаше да описва пълни дивотии — как хероинова абстиненция се копирала със спийд! Това е като да влезеш в сауната, за да се лекуваш от слънчево изгаряне! В такова състояние всичко те боли зверски — стави, мускули, дори костите болят нетърпимо… А амфетите само повишават нервната проводимост, респ. чувствителността и биха усилили болката, ако някой е толкова луд да ги пие или смърка абстинентен.
Долината на лъвовете от Кен Фолет
Спокойно може да се класифицира като детско-юношеска литература с лек шпионски уклон и не особено сполучлив превод…!
Но все пак някой си е направил труда да сканира и качи книгата в Читанката, за което благодаря!
„Непознатият, забравеният или забраненият шедьовър на Марио Пузо?“ — така рекламират издателите този кратичък роман.
И ако през 1967 година може би е бил поне малко интересен, то днес си е цяла катастрофа и би било най-добре да не го бяха преоткривали.
Слаб сюжет и клиширани главни герои — абсолютна мъка!
Затова, само една звезда.
На когото му се чете отличен Пузо — „Сицилианецът“ и „Умират глупците“!
Много ми хареса. Освен че всичко е описано реалистично и с богат език, който е част от историята — жаргонен, но и цветист, образен и близък….освен това, историята си има съвсем истински и оригинален сюжет…
Счупената кукла от Алберт Лиханов
Силно вълнение е стегнало гърлото ми. И след прочита на „Никой“ бях разтърсена така — из основи .Много изкусно перо има Алберт Лиханов — прави витражи в човешката душа, без да я наранява.
„Дано не стена, а сълзи да не лея,
в мъчения да раждам и да не родя,
да бъда облак — дъжд да не пролея,
да не достигам, макар да се стремя,
за помощ при бездушните да идвам…“
Читателски коментари