Читателски коментари

На мен ми хареса, макар че сте права за токсичността. Искам да попитам къде да намеря другите две книги.

О, и много други, много преди Солженицин и Дугин са се упражнявали по темата.

Ето един поглед върху този безспорно интересен човек и следата, която оставя в България: http://www.kultura.bg/article/86-pisane-s-tyaloto-solzhenicin-i-bylgariya

Радостно е, че Началото на Детективския Жанр в Литературата е поставено именно с това Гениално Произведение!

Хареса ми и ме накара да се чувствам щастлива и защото ти показва, че има надежда да продължиш напред.

Извинете, чак сега видях репликата Ви, която схващам като отправена към написаното от мен.

Какво разпокъсване на Русия? Къде, кога, как? Нима вече е станало, особено към 2005/8, когато Солженицин държеше речи в американските университети за моралния упадък на Запада и след това в инвалидната си количка целуваше ръка на Путин? Или всички световни новини от онова време са фейк, защото нямаше съобщения за подобно разпокъсване? Даже след няколко години Русия откъсна територии от съседите си, но да не навлизаме в подробности.

Ако имате предвид СССР, донякъде сте прав — съюзът беше осъществяване на руската имперска амбиция. Само че никой не му откъсна нищо, той се разпадна под тежестта на собствената си несъстоятелност.

И да, преди Дугин брътвежите за велика Русия бяха възродени от Солженицин, уви…

Отраснах с тази книга, сигурно съм я чела над 200 пъти, от които 100 още като дете! Да, вярно е — в нея присъства темата за смъртта. И какво от това, нима хората не умират? Нима трябва да заравяме главите на децата в пясъка, за да не виждат неизбежната участ на всеки роден? Да, вярно е — разговорите за смъртта са дивно изключение в детската литература. Е, тук имаме работа с едно от тези дивни изключения, при това отлично написано. С много любов и смирение…

Но разразилата се по-горе дискусия измества, по мое скромно мнение, смисловия център на романа — а той е смелостта, истинската смелост, която, както пише и Кестнер, не се състои в отсъствието на страх, а в преодоляването на страха. Малкият Карл израства до Лъвско сърце и заглавието му приляга по мярка. Чудесно детско фентъзи, на светлинни години пред „Хари Потър“! И чудесен текст в голямата традиция на европейския хуманизъм.

Ако бях режисьор, щях да заснема филм по романа.

А иначе се стреснах, като прочетох мнението, че „Малката кибритопродавачка“ не била толкова тежка приказка. Е как, бре, момичето умира от студ и глад навръх Бъдни вечер на безименна улица в столицата Копенхаген, на фона на благоденствието на неколцина! Какво по-тежко от това?!

Няма по-жесток автор за деца от Андерсен. Нищо не спестява, даже залита към Средновековието. Искате съд и изгаряне на клада? — Моля, заповядайте! Може би малко езически ритуали като разкъсване на животно и изпиване на кръвта? — Добре сте дошли! Невъзможна любов? — Чудесно, или се разтапяте до оловно топче в огъня, или излитате под формата на дим през комина, и то преди Хитлер!

Няма по-жестока приказка от „Грозното пате“, запознаваща ни всъщност със собствената ни жестокост.

Интересна обстановка... препоръчвам на романтиците ;-) А третата книга няма ли кой да я преведе?

Моля качете и осмата книга.

Пффф, дочетох и четвъртата част и се чудя как да изкоментирам прочетеното.

Интересна историйка и ако сте от хората, които обичат подобно фентъзи, ще ви хареса. Със сигурност щях да съм очарована, ако преди това (доста преди това) не бях прочела "Аз вещицата".

Една от любимите ми поредици. Има нещо изключително привлекателно в тази книга, което (поне за мен) я отличи от останалите тийн романи.

За съжаление, този световен „феномен“ не успя да ме грабне. Прочетох дори втората книга и третата до средата с надеждата да променя мнението си, но уви. Не е по моя вкус — прекалено токсична ми се видя връзката между двамата и много излишна драма в отношенията.

Ех, беше приятно да чета. С такъв мъж и такива емоции няма как да скучаеш. Заслужава си отделеното време.

Хареса ми много. Започва като лека, романтична тийнейджърска любов, но после се разкриват доста тайни, които те карат да четеш, за да разбереш всичко и да сглобиш пъзела. Една от малкото книги, които бих прочела отново след време.

Всичко в книгата ми хареса, с изключение на последните няколко абзаца.

Съгласна съм с горния коментар. Потресаваща книга. Може би мястото й не е точно в този раздел, но това всъщност няма никакво значение. Прочетете я!

Много увлекателна история, макар и малко отегчително написана. Заслужава си.

Това е, защото има много „я“-та в текста.

Изключителна поредица — любимата от Брадфорд.

С две думи — страхотна книга!

Започнах да е чета с такъв ентусиазъм, а едва е прочетох — ПЪЛНА СКУКА.