Читателски коментари

Наистина, изключителен трилър!

Но не можех да не се сетя за филма „Присъдата“/1974/ с Жан Габен и София Лорен.

Книгата много ми хареса. Увлекателна и приятна за четене. Благодаря ви.

Да, оригиналът е на Робърт Шекли — „The People Trap“, 1968 г. Въпреки това — невероятен шедьовър . И да — няма нищо общо с кухия екшън с Арнолд Шварценегер.

Странна, но много приятна книжка. Потапя те в ежедневието на героите, а хумора е много тънък и умело втъкан в цялата творба, до последния ред. Наистина ми хареса, може би, ще хареса и на вас.

Много досадна и отегчителна книга. Чак не е за вярване, че е от Агата Кристи.

Уникална Уортън атмосфера!

И се чудиш, да я дишаш ли, да я съпреживяваш ли, да я сравняваш с предишните създадени от него, или просто, да я консумираш като сандвич с лук, като част от един съвкупен художествен катарзис.

Колко е лесно с Буковски — там просто я пиеш…!

Благодаря!

Някой си е скъсал противовеса на лицето, за да я има тази книга в Библиотеката.

Има нещо? При мене (poketbook) при прелистване прескача страници, но не изключва устройството.

— Ако някой е прочел свалена книгата в FB2 формат, то нека каже, дали и при него/нея, в Глава 2, след „Мойрите“ — средновековна гравюра, електронната му книга автоматично се изключва…

— Тост дали файла е повреден, или грешката е само при мен?

Страхотна книга.

Книгата е добра, но е било излишно авторът да използва този мелодраматичен край, за да я направи по-чувствена! Трябва да се поощрява силния дух и желанието да се преборят трудностите, с които никой не е застрахован, че няма да се сблъска!!! А от тази книга лъха безнадеждност и на мен лично не ми допада! Не бих я препоръчала!!!

Прилича на поетична християнска притча изразена чрез методите на черен шпионски трилър. Стилно написано, почти като епична поема, като под повърхността на трилър похвата риториката е за християнските ценности удавени в бруталната реалност на крайна жестокост и тленност. Разбира се християнските ценности се налагат като общочовешки и незаличими в края на романа.

Интересна книга, изпълнена с действие, държи те в напрежение от първия момент до самия край, но липсват всякакви детайли, не можеш да се потопиш истински в историята. Героите са симпатични и оригинални, но до някаква степен типизирани и с хиперболизирани качества. Липсват всякакви трагични моменти, което прави историята леко наивна, но пък това понякога е плюс. Ако сте в правилното настроение за едно бързо приключение, това ще е перфектната книга.

Чудесна книга, възпитаваща в трудолюбие и търпение в името на личното самоусъвършенстване, водещо и до благо за обществото като цяло; книга за жертвите и лишенията, които трябва да се изтърпят в името за високите цели. За съжаление, подобни добродетели вече не са ценности за болшинството хора, включително и за тези в японското общество. Вчера завърших „След мръкване“ на Мураками, и след мрака и усещането за безпътица, в които ме хвърли неговата книга, „Съпругата на доктор Ханаока“ ми подейства като балсам за душата. Благодарости към Nomad, plqsak и Еми, благодарение на които книгата е достояние за всички нас.

Изненадан съм приятно. Много добре написан психо трилър. „Червения дракон“, Мълчанието на агнетата".

Разтърсващо!

Много приятна книга. Весела и лека за четене. Превода на моменти е странен, но като цяло е ОК.

Няма много магия и битки но има доволно политическа интрига което загатва, че историята ще се заплете в следващите книги.

Героите са реалистични и интересни, а сюжета има изненадваща дълбочина ако се замисли човек.

Скоро не бях чела нещо толкова добро. Оценката ми е 7 от 6.

Шедьовър.

Приятна и разтоварваща, прочетох я на един дъх. Много ми хареса. Благодаря ви.

Ха, аз за разбирането какво сте писали, уважаема KrIl — струва ми се, че съм разбрал. Но не разбрах защо решихте, че това уточнение за лъжите на художниците отразява нашата (родна) действителност? Защо например не допуснахте, че посочените от вас компромиси със съвестта (и това не е вярно) са фикция, която не кореспондира с живота на Земята през XXI век, но пък е на мястото си в свят, в който не след дълго някаква „авария“ ще избие половината народ и ще спре тока; освен това може би запушва някаква пробойна в сюжета, може би не по най-елегантния начин, но все пак?…

Между нас казано, аз мисля, че най-големият компромис, който художниците правят, е да рисуват за пари, но точно пък вие с вашия соцреализъм* не сте ми интересна за разговор на тази тема.

Буквичката „ѝ“ е проблематична за визуализация при някои електронни четци.

Аз съм дотук.

________________________________________

* Социалистическият реализъм е легитимен художествен стил, така че не бързайте да се чувствате обвинена в идеологически пристрастия. Моето скромно виждане е, че в литературата този стил е еквивалент на чалгата.

notman, твърдението Ви за твърдението ми за твърдението на автора говори, че не сте разбрали изобщо какво пиша — възмути ме внушението, че едва ли не, за да оцелеят, художниците трябва да правят срамни компромиси със съвестта си — ами, обидно е.

Не сте в позиция да ми искате обяснения, най-малкото, защото и Вие дума не обелихте по така вълнуващите Ви въпроси, но нейсе: идея — интересна, сюжет — недостатъчно разкрит, структура — малко разхвърляна и претупан финал, по-скоро — отсечен, похвати — разговорният език е подходящ за героите, не и за авторовата реч. Не видях някакви впечатляващи метафори, описания и прочее литературни чалъми. Колкото и да не Ви се иска, оръдието на труда на писателя е езикът, така че Вие си роптайте, колкото си искате — щом определени езикови норми са още действащи, аз очаквам поне книгите да са написани грамотно.

Апропо, аз не виждам технически проблем с местоимението. Съвсем спокойно в Читанка може да се напише „ѝ“, та не разбирам какво имате предвид.

johnjohn, не сте във „фейса“.