Читателски коментари

Хареса ми!

Доста слаба книга.

Отегчителна и прекалено дълга книга. Загуба на време е да се чете.

За прочит — над 30, а след 15–20 години — отново.

Единственото, за което ми стана жал още докато четях, беше, че Левин с всичките му вътрешни преживявания, родилни мъки и неедноетапно преобразяване не може да стане лесно и бързо достояние на хората на 17, 20, 25 години масово. Толкова много губят те и човечеството от това, че като цяло Толстой е поставен в кюпа на „трудните автори“ от читателите с осакатена нужда за търсене на доброто в тоя свят… но с напълно развит стремеж към бързите наслади.

Виждат се зачатъците на „Възкресение“ и остатъци от „Война и мир“. И двата — жигосващи съзнанието.

П.П. Жена съм, но Каренина не ми направи впечатление с нищо нехарактерно за жена. Напротив — умна, чувствителна, опърничава и непримирима с безумното лицемерие на средата си. Но в моите очи Левин е героят на романа.

Избрах „шедьовър“ не заради някакви извънредни художествени качества на написаното от Чаплин, а защото е важно. Важно е за значително по-доброто разбиране на реалността, включително тази сега — коронавируси, нова рецесия (прогнозирана като още по-жестока към обикновения човек от предишната), медии, политици.

Ако подбираме внимателно литературата, с която да си запълваме времето, тази книга е един от полезните избори.

Благодаря за труда, хора от Читанка!

Джули Гарууд винаги ще бъде една от любимите ми писателки.

През цялото време докато четях, имах чувството че чета сценарий на видеокасета от 90-те. Идеята е добра,това че е малко сладникаво не ми пречи, но е някак претупано, което ми развали удоволствието.

Неангажираща е точната дума за това книжле. Може би за хората, израстнали в Коньовица — Красна Поляна — Зона Б5 произведението има допълнителна сантиментална стойност. Колкото и да е неангажираща книжката, искам все пак да направя едно важно уточнение — авторът си спомня с носталгия за младежките си години, а не за соц реалността. Читателите, които не са изживели тези време, може да си извадят грешни изводи за безгрижие и фиести, което изобщо не беше така. Някои неща са леко загатнати, като например, че след като слезеш от колата (ако си дочакал ред да си я купиш) си взимаш с теб радиото, чистачките, а понякога и акумулатора. Това е книжка за поколението Х, а не за реалността им.

Sospiri

Книгата ми хареса. Оказа се, че в живота си спазвам всичките насоки за смислен живот, дадени в нея. И четенето е едно от тях, скъпи приятели…Разбира се, винаги има неща, които ме натъжават и разочароват, както и болки, които никакви рецепти не могат да притъпят.

Книжката е интересна и завладяваща. Хубава история са описали Робърт и Шарън, но ми се струва, че има и малко алабализми (измислици) с цел повече продажби. Според мен не е лошо тази книга да бъде четена, още повече че я има безплатно тук (за което благодаря много на хората зад читанката), но не бързайте да приемате всичко написано за чиста монета :)

Не съм впечатлена, това с цирка преля чашата. Краят от захаросан, та по-захаросан. Добре, че свърши.

„…С две думи — чудесна!“ :-) След като прочетох този коментар си казах, че човекът, който го е написал, трябва да има чувство за хумор, което и на мен ми допада. Не сбърках. Книгата е много свежа и забавна. Въпреки малкия обем и историята е добре развита, и образите са много симпатични, без изключение и добри, и лоши. С две думи — чудесна!

Жалко е, че за пореден път Бард не доиздадоха интересна поредица.

На повърхностните мнения на дилетанти за тази книга не заслужава да се отделя внимание!

Към коментар 1 от gost.

Жанрът на книгата не е военна фантастика , "… всяка уважаваща себе си военна фантастика има изпълнено с адреналин действие…" , а пост-апокалиптична фантастика.

Второ - " Обществата, описани в книгите, са изпълнени с противоречия. Най-вече това се получава, защото авторът не се е постарал да изучи реалните прототипи, които се опитва да възпроизведе."

Авторът не възпроизвежда никакви „реални прототипи“ , а описва едни възможни бъдещи общества, които са вид хибриди ,между съществували в миналото общества.

Трето, но не на последно място :" Авторът се опитва да поддържа напрежението като не разкрива конкретните планове на двете страни, но от този опит за тайнственост се ражда само досада."

Значи, ако авторът беше разкрил плановете на страните още в първите няколко десетки страници (между другото - те са повече от две страни), напрежението щеше да е добре поддържано и нямаше да се роди досада в писалия коментар 1?

Жалко , че коментиралия gost не е прочут писател, за да научи П. Тили и други подобни нему писатели, как се пишат правилно книги, поддържащи напрежението и не раждащи досада!

Уникална поредица, страхотна книга. Обожавам авторката!

Но въпреки всичко на първо място за мен е „Рай в Тексас“!

Четете няма да съжалявате.

Скука, адски посредствена и на места доста не свързана!!!!

Прочетох всички от поредицата 3+4 ,"нощни разкази".

Приятна изненада с дата на издаване 2020 година, не твърде често срещана в жанра у нас напоследък.

Е, по моето нескромно мнение, не е още на нивото на Богомил Райнов или Христо Калчев, но да се надяваме на бъдещо творческо плодородие.

Благодаря на екипа на Читанката за предоставената възможност за допир с автора.

Не ми е попадала „физическата“ книга, затова не знам как е в българския превод, но, например във френския и руския такива, последната страничка гласи БЛАГОДАРНОСТИ и на нея Коелю разкрива какво е прочел — разбирай — използвал, откраднал, плагиатствал — за да напише този шедьовър.

ЕТО какви гласи тя:

" БЛАГОДАРНОСТИ

Тази книга не би била написана без съдействието на много хора, които открито или поверително, ми позволиха достъп до информацията, съдържаща се в нея. Когато започнах своите резследнвания за книгата, нямах представа колко много интересни неща ще открия иззад кулисите на света на лукса и гламура. Освен приятелиte, които не искаха имената им да бъдат посочени тук, искрено благодаря на Александър Остервалд, Бернадет Имакулада-Сантос, Клаудин и Елия Сааб, Дейвид Роткопф (syzdatelia na термина „суперкласa“), Дебора Уилямсън, Fatima Лопес, Фаваз Груоси, Франко Кьолн, Хилде-Гард Фалън, Джеймс У. Райт, Дженифър Болин-джер, Джоан Рекман, Джорн Пфотенхауер, Жулиет Рига, Кевин Хайенберг, Кевин Карол, Лука де Борет, Мари Роузи, Мари Monty Shadow, Steffi Czerny, Victoria Navalovskaya, Iasi в Хами се, Зейн Рафаел приета в една или друга форма са участвали в работата по тази книга. Трябва да призная, че това участие беше предимно косвено, защото никога не говоря за това, за което пиша.

END

Силата на миналото не трябва да бъде подценявана или пренебрегвана.

Винаги е несравнимо предизвикателство да се натъкнеш на книга от любим автор, за която някак си пропуснал да узнаеш през годините.

А когато тя се окаже неговата „лебедова песен“, то тогава усещането е несравнимо!

Израстнал съм и се лаская, че и съм се формирал като личност донякъде с книгите на Уортън. Неговия съкровен вътрешен свят ми отговаря толкова много, до степен понякога да не мога да различа, кое е неговата магия и кое — моята реалност.

Обгърнат в анонимност и потайност, той все пак открехва вратата към своята сърцевина, повежда те към непресъхващ извор, от който може да се пие до насита и до живот. А аз лично, вечно ще съм жаден за повече и само фактът, че той вече не е сред нас, прави ситуацията почти безутешна. Но след него остават творбите и героите му, картините, вярата в доброто и нормалното, в семплото и все така чудно приключение наречено от нас за удобство просто живот!

Дай боже всекиму, да има поне един около себе си, който умее да обича и да дарява обич като великия Уилям Уортън!!!