Читателски коментари

Свръхнатоварване от Артър Хейли

babymilobari (9 април 2020 в 10:04), оценка: 6 от 6

Чудесна!

Аристократът от Катрин Каултър


Книгата не е много лоша, но или превода е ужасен, или на авторката не и се удава съчиняването на диалог!Кой използва изрази като „скъпа съпруго“, „гръмната пуйка“, „глупава зелка“….?Ужасно досадни диалози!!!

Истински цветове от Сюзън Кайл

MNV (8 април 2020 в 12:09), оценка: 3 от 6

Това със сигурност не е жанра, който харесвам. Книгата ми попадна по погрешка. Изчетох я насила. Изцяло съм съгласна с мненията на kalanova и kiara_gs — повторения, скучни диалози, не добре развити образи, нелогично поведение. Шедьовър — Не! Поучителна — с какво ли? Не ми хареса.

Цезар и неговият легионер от Бертолт Брехт


Интересен сюжет.

О като оргазъм от Алис Клейтън


Точно я прочетох, наистина те изпълва със желание…

Ад и рай от Джудит Макнот


Забавна книга. Имаше интересни моменти, но и те не стигнаха да задържат вниманието ми до края.

Отговорът на Възкресението от Здравко Ненов

mahavishnu (7 април 2020 в 15:59), оценка: 1 от 6

Толкова изписани книги до сега, а никой не е споменал истинското име на Исус. Доста странно, не мислите ли?

Лявата ръка на мрака от Урсула Ле Гуин


струва си БОРИС МИНДОВ, автор на предисловието и преводач от английски, да преразгледа термини, описващи личностни качества като „самомнение“, „мнителност“, „усет“, „интелигентност“ и други подобни, и след това да се хвърли един поглед на един клас рефлективни повърхности, известни още като „огледала“, както и житейско-темпорални дейности като „писане на предисловия“, и да преразгледа въпроса със съчиняването им. Предисловия от този сорт (написани с недостатъчно внимание, ми се струва) са подвид на дейност на митичен библейски персонаж, за когото всички, мисля, се досещат.

След от Анна Тод

Малинчето (6 април 2020 в 08:28), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Прочетох я на един дъх! Искам да прочета и другите части, но не мога да ги намеря в електронен вариант. Възможно ли е скоро да бъдат качени във вашия сайт?

Омагьосани от любов от Даяна Палмър


Не става ! Заради коментарите по-горе, започнах да чета, от втората глава вече ми беше нужно търпение да изтърпя стила на автора, наивността на изказа. Мина ми през ума, че и преводача /някой може би на преклонна възраст/оставя своя отпечатък.

Последният довод на кралете от Джо Абъркромби

Пеков (5 април 2020 в 22:37), оценка: 5 от 6

С този цитат мога да обобщя цялата идея на книгата: „Да, Феро. Властта дава право на всичко. Това е моят първи закон и моят последен. Това е единственият закон, който признавам.“ Мога да добавя още, че в един пародийно — епичен стил се показва нагледно на читателя, че властта привидно е привилегия изключително само на идиоти, но реално принадлежи единствено на изроди. Който не е идиот или изруд не представлява интерес за значим персонаж в тази трилогия. Колкото за самите персонажи, те имат само и единствено псевдо развитие през трите книги, тоест няма реално развитие при нито един от тях, те приключват трилогията точно такива каквито са я и започнали. Това е трагично може би за самите персонажи, да не могат да надградят нищо в описанието си, от всичките изживяни перипетии, но за самата трилогия е донякъде плоско и плитко.

От друга страна страшно много се забавлявах и се смях при четенето. Този автор е „Тъмната половина“ на Тери Пратчет. Приятна изненада си е главният герой да е изгърбен сакатлък садист с избити зъби и без пръсти на краката. Баш боеца на сагата да трепе всички наред и свои и чужди в разгара на битките и после да се прави на неразбран какви ги е вършил. Магьосника да плешив патологичен лъжец. Най готината мацка в книгата е абортирала алкохоличка. Смях се с сълзи на нелепата романтика в книгите : хъхъхъ и ссс сссс на Логън и Феро, или как бъдещия крал Джисал, романтично влюбен, оправя на масата на задна пияната си възлюбена, върхът бе да прочета как същата масажира разкъсаното бедро на Глокта, докато той се е посрал в леглото си.

Забавна книга, с готини моменти, но няма особена дълбочина в повествованието.

Непреклонната Бет от Ема Голдрик


Приятна книга, като за два часа мързелуване. Всички предишни коментари са основателни. Зависи в какво настроение сте. Аз съм доволна, че я прочетох.

Идеалният мъж от Джули Гарууд

diddka (5 април 2020 в 20:54), оценка: 5 от 6

— Да, книгата се води №9 от поредицата, а доколкото си спомням Майкъл Бюканън се споменава само като приятел. Други от фамилията Бюканън или Ренард не си спомням да участват тук, но може и да съм забравила вече. Но съм сигурна, че книгата много ми хареса!

Идеалният мъж от Джули Гарууд


Стигнах до средата на книгата, но никъде не става дума за Бюканън — Ренард?Това книга от поредицата ли е ?

Надарен от Лорън Блейкли

Moni-Boni (4 април 2020 в 18:54), оценка: 5 от 6

Интересна е книжката така че е добре да е прочетете през свободното си време

Очите на спомена от Ан Мейджър

Дияна В. (4 април 2020 в 13:30), оценка: 3 от 6

Очевидно само на мен ми се струва, че нещо с тази книга не е наред — стилът ли, телеграфното представяне на събитията ли, нелогичните диалози, сякаш през ред е извършена редакция на книгата. Не ми хареса !

Ангелски танц от Налини Синг

Айлин-Ади (4 април 2020 в 09:53), оценка: 6 от 6

Беше много много хубаво . Моля ви преведете и другите книги ще ги прочетвм всичките .Благодаря ви предварително чакам с нетърпение :) :) :)

Отвъд любовта от Ан Мейджър

Дияна В. (4 април 2020 в 01:47), оценка: 4 от 6

Както казват в един от горните коментари, историята е много емоционална и разстърстваща. Отдавна съм я чела, сега я препрочитам. Вярно, че комплексите и ниското самочувствие на главната героиня на моменти ме предизвикваха да оставя книгата, вярно, че малко нереално ми се струва да оставиш детето си по този начин. Но книгата ми харесва.

Пръв сред римляните от Колийн Маккълоу


Забележителна поредица. Великолепен баланс между историческите факти, които са добре проучени и вплетени в разказа, и фантазията, с която е доизградена историята. Повечето от характерите са много убедителни, което е рядкост за исторически роман. Приятно се изненадах — авторката е направила скок след „Птиците умират сами“, който е просто един приличен любовен роман.

Преспанските камбани от Димитър Талев

radidan (3 април 2020 в 15:19), оценка: 5 от 6

Шедьовър е романът. Изключително увлекателен.

Но е ужасно пълен с технически грешки. Чак дразни. Нямате страница без няколко поне грешки. Не се гаврете с тази велика творба!