Читателски коментари

Лековат привидно, но нелишен от вътрешно движение сюжет. С тънък, тъжен хумор.

Водевилна история, поднесена с добро чувство за хумор.

Чете се за една нощ. Дребни детайли правят сюжета интригуващ. Да си на 20 и да скачаш с парашут, вероятно е интересно изживяване?! Извън парашутизма също има увличаща, искрена фабула. И последно — великолепен усет за самоирония.

Отвратително много технически грешки, явно от разпознаването, които изобщо не са погледнати! Липсват нови редове, липсват нови глави, а на много места така са объркани думите, че водят до тотално различен смисъл. Книгата има нужда от цялостна нова корекция!

Класиката си е класика.

Съдържанието по нищо не отстъпва на това от модерен трилър. Има политика, интриги, война, любов, ревност, съперничество и история. И всичко това е без излишни отклонения и многословни описания, както е било в стила на тогавашната епоха. Предполага се, че за това е спомогнала медията на първото издание: романът е излизал като продължения в подлистник на вестник всяка седмица. В други свои по-късни романи Дюма е по-обстоятелствен.

Преводът е от 70-те, но е качествен. Предполагам, че преводачът е надничал в руския превод — открих грешка, преписана оттам, но това са дреболии. За щастие не се е опитвал да поправя многобройните логически грешки на Дюма, които ние му прощаваме, като на всеки гениален автор.

Приказка за истинското приятелство!

Много хубава приказка, която илюстрира това, което става и при нас. Винаги простолюдието плаща за алчността на власт имащите.

Сговорна дружина — планина повдига. В този случай — гонят врага от техните места.

Е, да, заглавието не е като в оригинала, но това е допустимо. На преводачите им е разрешена толкова креативност. В текста отклоненията от първоизточника също не са нещо необичайно. Когато буквалният превод не звучи гладко, проявата на творчество от страна на преводача не само е разрешена, но и желателна. В случая със заглавието не е било наложително, та предполагам е било маркетингов замисъл.

Удхаус, както си го знаем ние почитателите: изпитаната рецепта с героите Устър и Джийвс.

Присъствието на Джийвс в този роман е по-скоро на кратки моменти, което спомага Устър да забърква по-големи каши от всякога. Отново го грози встъпването в брак с заплеснатата г-ца Басет, но нещата накрая както винаги се оправят.

Преводът е фантастичен! Моите поздравление към Савина Манолова за отличния и креативен превод. Докато го четох, английският оригинал ми беше под ръка и трябва да призная: на места Савина е по Удхаус от автора!

Свалям шапка!

Наистина прекрасна книга. Йовков е сред малкото български писатели от световна величина.

Книгата е невероятна.Ще има да я препрочитам.

Хареса ми .Едно любов ,родена от загубата и мъката . Беше приятно да я прочета.

Книгата по удачно би трябвало да се озаглави „пиянството на Коска“. Далеч по интересен персонаж от Монца, прилича ми на средновековно копие на Джак Спароу.

Много, хубава и поучителна история. В това време, радвам се, че читанка съществува. Благодарности, за книгата и поздравления за работата, на екипа на читанка.

Правилната книга трябва да ми е под ръка в точния момент! С удоволствие я прочетох отново. Нежна, силна, интелигентна, духовита, оригинална. Дава усмивки и вяра в добротата човешка (която, според мен, спасява света в тежки периоди).

Книгата е много добра, но съсипана от превода. Не успях да я чета. Жалко, защото ми харесва автора

Преводачът е започнал добре, след това е оставил всичко на Гугъл транслейт и четенето става мъка! Не успях дори да я преполовя, жалко за книгата, жалко и за труда ви!

Определено ѝ се удава на Сандра Браун да преплита съспенс с любовна история. Това е нейният стил, поредна много добра книга. Прочетох с удоволствие.

Петков — Като цяло коментарът ти е доста точен. Само мога да добавя че изчетох следващите 3, сборник с разкази за света (доста допълва някои персонажи), плюс първата книга от 3тата трилогия на английски. Всички те са хронологически свързани, макар и с различни главни герои. Развитие на персонажите има (на някои от тях) в следващите книги. Джизал е интересен персонаж като Крал, а и други от персонажите преживяват метаморфоза. Ако наистина ти е харесало това — само казвам че има „още от същото“ в другите книги от поредицата.