Читателски коментари

Въобще не става за четене.Не си губете времето с тази книга.

Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.

Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.

Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.

За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.

Дочетох до КРАЙ.

За което СЪЖАЛЯВАМ.

Изгубено време!

Покрепям горното мнение — тежка, трудно и бавно се чете, прекалено много от всичко, натовари ме ! Но сюжетът е добър, нещата са реални и от живота

Много слаба книга.По-скоро разказ, отколкото роман.Нищо общо с вълнуващият стил на авторката.

Напълно съм съгласна с горния коментар.Искам само да добавя,че безделието води към упадъчен живот винаги.

Израснах с Малкият Никола, четях, препрочитах, смеех се със сълзи на всяка щуротия! Обичам това хлапе! И сега, 30 години по-късно, ми действа по същия начин. БЛАГОДАРЯ!

Дълго време съм се въздържал да посегна към тази книга, най-вече заради непривлекателните и с етикети от критиката главни герои. Нещата не са толкова прости. Анализ, който да ми хареса не намерих досега, но и аз няма да се опитвам да съм подробен. Ще кажа, че всеки има какво да намери в книгата. Самият автор е живял в Испания около година и освен другите си занимания е направил много задълбочени проучвания, а и е осъзнал процесите в страната. Международен успех не е получил, но достатъчно е ние българите да си го ценим. Всяка страница от книгата си заслужава с правдивостта и психологизма на автора. Главните герои не бива да са образец за никого, но не ги приемам и за само отрицателни. Във Фани има нещо, започваме да сме на нейна страна, въпреки първоначалните и и натяквани егоистични мотиви, тя си рискува живота в полевата болница, а после се споменава, че е носела храна на нуждаещи се в гражданската война. Търпи развитие, променя си и отношението към йезуита, и в крайна сметка не стига до никъде. Ясно е Димов на каква страна стои в социална и политическо гледище, на фактът, че е избрал да опише тези герои, ни дава разбиране за сложността на живота. Усещам и същността на писателя — той не би разстрелял никого в Народния съд.

Фани най-вече страда от безделието на целия си живот, а когато се захваща да прави нещо, то е разбито от самоунищожителната природа на войната.

В книгата има положителни образи, макар и второстепенни, но достатъчно разкрити за читателя. За мен едни от тях са йезуитите, които не са йезуити. Що се отнася до Ередиа, въпреки че има качества, той принадлежи на друго време и не ми е интересен. Имал съм досег със вярващи, които се опитвам да ме убедят в нещо точно с тази религиозна схоластика, а аз я възприемах за доста тъпа, която нищо не доказва и винаги може да се обърне наобратно. Който иска да вярва, добре, да бъде добър член на обществото, но без догми и присъди.

Страхотен сюжет,книгата се чете на един дъх…Благодаря на читанка????????????

Прекрacнa.

Най-доброто от Линдзи!!!

Не я изтърпях ,често ! Обичам да чета този жанр книги, но това ме уби. Не ми хареса и ме разочарова.

Наистина се чете малко трудно, но за сметка на това книгата е увлекателна.

Самият Суворов казва,че е извличал информация (почти) само от мемоарни книги на фронтоваци и вестниците от онова време. Само на две-три места е ползвал информация от секретните архиви,но пак самият той посочва,че е имал силно ограничен достъп до архивите. Например,не са го пускали в главният архив на Министерството на отбраната на СССР в Подолск. Искам да кажа,че и Суворов,и Солонин са се опирали на публично известни писмени материали или устни спомени. Само че през 90-те години наистина е имало „изтичане“ на информация от архивите. Но с идването на Путин на власт,кранчето беше затегнато докрай.

Рядко пиша коментари за книгите, който чета, но след като приключих насила тази, няма как да не споделя, колко съм разочарована. Книгата има страхотна основа за един наистина добър роман — класическата битка между доброто и злото, поднесена по доста оригинален начин, плюс криминална история за любителите на мистерията. Но, в реалност книгата не струва — бавно развитие на действието, дори бих казала, че действие липсваше през повече време, антипатични герои (освен Тери, не знам защо точно образът на объркан наркоман ми допадна, но на фона на другите…), отвратително отношение към религията (църквата, религиозните символи и прочие), сексът като основна тема в почти всеки диалог — с изрази като изчука и подобни книгата прелива — и не на последно място разочарованието, че авторът разкри набързо кой е убиецът и ни лиши поне от това удоволствие.

Освен това книгата започна без каквото и да е въведение в историята. Поне един пролог да имаше, в който се запознаваме с Иг (герои с потенциал, но не доразвит от автора) преди да му поникнат рогата.

А самите рога — готина идея, ама до там.

Ето това имам предвид, когато говоря за манипулация. Казват се полуистини, които се представят за абсолютни. Чета Марк Солонин в оригинал и много добре знам от написаното от самия него, че достъпа му до архивите е бил силно ограничен и онези от данните, които е успял да открие, съвсем не са онези, до които никой освен избрани и доказали своята лоялност към режима, имат достъп. Марк Солонин подчертава, че това което е написал е въз основа на официално допуснатите за публикуване информации, съответно орязани и редактирани. Да не говорим, че за част от случилите се събития никой не е записал нищо, освен това голяма част от архивите са били унищожени.

Така че въпреки тоталното информационно затъмнение за престъпленията на режима,Солонин е успял да установи неща, които и до сега официалната пропаганда отрича или просто премълчава без коментар.

„Подлинные документы войны засекретили и стерегли за семью замками, как особо важные тайны государства. Даже газеты, центральные советские газеты предвоенного и военного времени, были изъяты из открытых фондов общедоступных библиотек. Речи Молотова и Сталина, тексты межгосударственных договоров, публично заключенных Советским Союзом в 1939—1941 гг., — все это тайна. Страшная военная тайна.“

Ето това пише Солонин в книгата си „22 июня Анатомия катастрофы“ още в самото й начало. Коментирай като искаш.

Изключително увлекателна история! Това е първата ми среща с комисар Мегре и съм много впечатлен! С радост ще продължа с творчеството на Жорж Сименон! Не се колебайте и се впуснете в това приключение, но бъдете сигурни, че няма да можете да оставите книгата, докато Мегре не разреши случая!

Много приятно четиво. Романтика и невероятно история, напълно оправда очакванията ми.

Чудесно стихотворение, благодаря на konstantin popov за насочващия коментар!

Марк Солонин и др. са имали по-голям достъп до архивите,защото голяма част от тях са били отворени (за кратко) след рухването на СССР през 90-те години. Докато Суворов е имал силно ограничен достъп до архивите,тъй като е бил само оперативен агент в ГРУ.

Препоръчвам Ви четвъртият коментар отгоре надолу от линка:

https://forum.gong.bg/viewtopic.php?t=191554