Читателски коментари

Първата ми среща с творчеството на O. Хенри бе именно с „Последният лист“ — като дете гледах драматизация на разказа по БНТ. Оттогава съм поклонник на творчеството му, което е изключително разнообразно, както по сюжети, така и по стил. Някои от разказите му ни карат да плачем, а други — да се смеем на глас. Негова запазена марка си остава комбинацията от заплетена фабула и неочакван край. Неслучайно мнозина изследователи считат О. Хенри за автора с най-богат речник от думи в световната литература. Въпреки ранната си смърт той ни оставя едно богато творчество в областта на късия разказ, което с удоволствие препрочитам.

Очаквах повече, но и тук написаното е интересно.

Хареса ми. Много различни емоции предизвиква у читателя.

Съжалявам, но ще изкажа моето несъгласие. Мисля че българите най-много са изостанали в периода ’44 — ’89г. Следващите 30 години българите още съжаляват за отминалото време и за мен това ги спира да се развиват. Този период от 9 септември до 10 ноември наистина е бил времето на атеистите. Но аз се гордея, че съм вярващ. Искам да цитирам една мисъл на Айнщайн, защото я подкрепям напълно: „Науката без религия е осакатена, религията без науката е сляпа.“

Благодаря ви, че ме подсетихте да видя биографията на Любен Дилов — той е основоположник на българската фантастика по сициолистическо време.

Една любима книга, съчетаваща разсъжденията на философския роман, психоанализа и поучителния разказ.Фантастично и почти апокалиптично провиждане на писателя- долавям, че това тук е своеобразна автобиография.

Кратка, но наситена, поставяща болезнени екзистенциални въпроси, критична, автокритична, търсеща…

В тази творба отривам себе си, мои възгледи и мисли.Заредена с безброй въжделения и идеали, се натъквам, подобно на автора, на прекомерната суета, егоизъм, дребнавост и посредственост-всеки ден!-и всички те, продукти на тесногръдия материализъм.

Предполагам всеки, който посяга към този род литература съпреживява и изстрадва света на степния вълк.

А хумора се изтъква като спасение, редом с carpe diem на Орации.

Тази интелигентна книга ми действа като свеж въздух въпреки сериозните теми, които засяга…а може би точно поради това толкова ми допада!

Подкрепям. И аз съм озадачена.

Прекрасен писател, но съжалявам, че липсват тук най-силните му новели, в това число тези, отразяващи субстанцията и духа на френския народ- народ, чиито ценности са се запазили непокътнати въпреки унищожителния капиталистически строй, материализма и бездушието на последните епохи до нашето и потънало в суета съвремие. Къде са " накитът", „една вендета“, „портретът“,"косата" и още и още забележителни разкази! Жалко, това все пак е сборник, но подборът е неуспешен и не проявяват творчеството на автора.Навярно в тези новели се разиграват твърде чисти, автентични, някой път брутални чувства, но никога посредствени, никога лековати и повърхностни, никога лицемерни за да се харесат на нашето общество.Разбира се, изказвам лично мнение, някои биха предпочели формата, а не съдържанието.

На мен много ми харесва. Препоръчвам я.

За пръв път в книгите за Каменская разбрах кой е извършителя почти веднага, но това не ми развали удоволствието да прочета цялата история.

Вълнуващо. Много ми хареса

На мен книгата за Хари Потър ми е скучна в сравнение с филмът. Няма как да е иначе защото е невъзможно да се опише с думи една магия. Трябва да се види. Например състезанието с летящите метли.

Много приятна история, динамича, чиста и романтична. Прочетох я на един дъх, видно и от часа на коментара ми :)

Страхотна е книгата. Отново много мисъл е вложена.

Добре написано като стил, оригинална идея.. но доста нелогичен финал… четеш и се чудиш до определена случка как изобщо се стигна.. или чисто технически как определено действие има неочаквани последици. в това отношение е доста назад от Азимов, Лем, Симънс

Тук Каменская направо не прилича на себе си…и в други от книгите е повече или по-малко лабилна…но тук повече от половината книга — нея никаква я няма и то да се уплаши така, че да блокира за половин книга още докато убиецът е толкова далече и не е дал повод…

Иначе книгата си има всичко от Маринина — цветистите диалози и описания на руската душа и действителност…

Хубава книга.

Разкошно! Чета цялата поредица с огромно любопитство, нетърпение и удоволствие.

Да, приятно четиво.

Според мен авторът е оставил действието на заден план и е наблегнал на значението на самите неща.

Въпреки коментарите , които съм чувал — че края не бил добре измислен , че било най-слабото произведение на този автор … за мен и двете части — Чернова и съответно Белова са съвършено написани шедьоври , но , разбира се — всеки сам си преценява ????

Още една невероятна книга на Балдачи! Аз съм му фенка, при него никога няма скука и отегчение!