Червената пирамида от Рик Риърдън
Книгата е невероятна!
Ваялид от Лей Грийнууд
И аз не разбрах защо са решили да прекръстят Виолета на Ваялид( заради това дълго умишлено пропусках да я прочета, защото реших, че е някаква ориенталска дивотия) след като е ясно, че всички етърви Рандолф са с имена на растения/ цветя. Иначе добро книжле
Слънчевата Кембъл от Нора Робъртс
Цялата поредица ми действа много добре, обичам щастливия край. Може би Нора Робъртс трябва да продължи да пише за Макгрегър, но за да не се превърне стария в безсмъртен Макгрегър, може той да умре и да се явява в сънищата на неженените си потомци, за да им напомня за задълженията към рода. Бих чела и такъв вариант.
Знойни сънища от Сюзън Елизабет Филипс
На мен книгата ми хареса . Началото е силно, разплака ме. Не съм съгласна с горния коментар как бедна жена среща безхаберен милионер. Нито пък грубостите бяха толкова много. Не сте вникнали в историята. Това са двама души безкрайно изстрадали, не е чудно, че са превлечени един от друг. Много ми хареса и я препоръчвам.
Непризнати грехове от Лайза Клейпас
Чета я за втори път бях я по забравила. Ами страхотна е такова удоволствие ми достави. Сега ще се върна да препочета и другите две и се кефя предварително. Горещо я препоръчвам на романтичните души.
Опасност в червена рокля от Кристина Дод
И на мен книгата не ми допадна.
Лицето над водата от Робърт Силвърбърг
Мъчителеният процес на трансформация, винаги е съпътстван от отказ на определящи за индивид и вид характеристики. Миналата опитност, старите заучени рефлекси, основните базисни представи на себепознание, при условия налагащи трансформация, отпадат. Крайният резултат е новото равновесие със всичко заобикалящо, нова опитност, ново себепознание. За това е тази книга, за трансформацията, и за това какво губиш при нея и какво в резултат печелиш.
Много странно все едно тази книга е писана от петнадесет годишната Кристина Дот. Приятна но като цяло наивна и нищо особено. На много моменти скучна. Не бих я препоръчала.
Диви нощи от Лайза Клейпас
Много ми хареса. Чете се на един дъх
Ад на колела от Джули Ан Уокър
Обожавам тази книга .
Шотландски завоевател от Хана Хауъл
Чела съм другите книги от поредицата и симпатизирах на Сигимор , ама едва я дочетох и аз тази книга , та даже и накрая я дочетох през ред , защото просто исках да свърши .
Ондин от Хедър Греъм
Страхотна книга, малко ми липсваше любов и страст, но си заслужава четенето.
Боговете на вината от Майкъл Конъли
Не е лоша книгата, но не е и кой знае какво.
Тайнствата на Стената от Робърт Силвърбърг
Съвременен класически шедьовър за мен. Тук са и деветте кръга на ада, и пътят от него нагоре към боговете на вечно любопитната душа за самата себе си. Тук са всички сковаващи мисълта и полета на духа условности на материята, обществено социално устройствени заблуди, фанатизма на вярата до нихилизма на отричането. Трябва да се премине през всичко това, дори ако в края стигаш до богоубийство за да намериш истината за себе си.
Пушки, вируси и стомана от Джаред Даймънд
Увлекателно и написно на разбираем език.
Поне на мен ми даде много нова информация.
Леко е дразнеща склонноста на автора да се повтаря.
Илюзия за грях от Александра Маринина
Аз също много харесвам Маринина и поредицата за Каменская. Някои от книгите съм чела на хартия други от тук, и все ми е интересно. Тя е срахотен разказвач, и превода е прекрасен. Благодаря на Читанка!
Идеалната половинка от Сюзън Елизабет Филипс
И тази книга от поредицата ми хареса!
Мирисът на свободата от Сергей Лукяненко
Има един, единствен недостатък произведението…кратко е и свърши….
Танц с дявола от Шерилин Кениън
Много хубава поредица. Искрено се надявам останалите книги от поредицата да се преведат.
Хомо Фабер от Макс Фриш
1. В Читанка представяме съдържанието книгите така, както са издадени. Преструктурирането му ще е в противоречие с издателската концепция.
2. Ако даден предговор, дори и да притежава качествата на „спойлер“ (едно повече кинаджийско понятие) и по този начин може да изчерпи художественото произведение, към който той се отнася (било като въздействие, било като послание), това означава, че самото произведение не притежава особено високи достойнства. А „Хомо Фабер“ определено не е слаба творба. Предговорът не ѝ пречи, особено когато е написан от талантливия преводач.
3. Четенето на предговори и послеслови към основното произведение на дадена книга е въпрос на личен и свободен избор. Който не желае да се „повлияе“, преспокойно може да ги пропусне.
Читателски коментари