Читателски коментари

Рицарьтъ от Джон Голсуърти

domino1 (17 септември 2020 в 13:09), оценка: 6 от 6

Поредната вълнуваща среща с ранното творчество на Голсуърти. Романът е тематично свързан с другото произведение от този том — „Утро в долината“. Също като него се характеризира с изящен стил на писане и драматична развръзка. Нещо интересно — главният герой споменава, че е участвал в битката при Плевен на страната на турците. Според него те били слабата страна… Разбира се, българите изобщо не се споменават, а също и драматичните развои на войната. Но това е участта на малките народи — да остават в сянката на големите.

Благодаря на Internet и Каrel за книгата!

Каrel, всички качени от Вас книги в Читанка и Библиоман (голяма част от тях са антикварни издания) са изключително качествена литература.

Господарката на Рим от Кейт Куин


Изобщо не ме впечатли. Неубедителна.

Сюжет като за тийнейджърки и поведение на героите, което е много романтично и инфантилно. Чак започнах да съчувствам на Домициан.

Предишната книга от серията — „Дъщерите на Рим“ — е много по-увлекателна и интелигентно поднесена.

Рим, моя любов от Кристин Хармел


Сладко романче, приятно за четене.

Вероятност, равна на нула от Димитър Пеев

slawkow (16 септември 2020 в 05:24), оценка: 1 от 6

Случвало ли Ви се е , да гледате някой много тъп филм до края , само и само да разберете каква е идеята . Нещо такова ми се случи с тая книга . По принцип чета доста бързо и щом за да я прочета ме отне три дена , смятайте колко пъти съм спирал и почвал пак. Е , няма идея в тая книга . Глупава , разхвърляна , изсмукана от пръстите . Не Ви съветвам изобщо да се захващате с нея .

Да спасиш свидетел от Дейвид Балдачи


Балдачи има и по-интересни книги…. Все пак тази е написана преди 21 години и си личи.

Дъщерите на Рим от Кейт Куин


Книгата е многи увлекателна, изчиташ я на един дъх. Не очаквах, но много ми хареса.

Уморените коне ги убиват, нали? от Хорас Маккой

pani 16 (14 септември 2020 в 00:34)

Гледала съм и филма, преди да прочета книгата, разтърсваща история.

Лош късмет и неприятности от Лий Чайлд

kalanova (13 септември 2020 в 22:50)

Наистина има много математика, но книгата е хубава!

Уморените коне ги убиват, нали? от Хорас Маккой

Lilims (13 септември 2020 в 13:24), оценка: 4 от 6

Тъжна история на един безсмислен живот с предизвестен край. Но защо трябваше и друг да погуби безсмислено живота си, след като имаше избор и мечта да живее…

Непознат в огледалото от Сидни Шелдън

bam (12 септември 2020 в 23:47), оценка: 2 от 6

Пошъл и ’каруцарски’ изказ, не знам дали оригиналът е писан по подобен вулгарен начин. Но се отвратих. Разтягане на локуми, безброй имена, детайли, излишни ситуации, забравих началото, докато стигна до същността. Загуба на време, с този роман ме разочарова авторът.

Втори меден месец от Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън

Марина_Г (12 септември 2020 в 16:49), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Много вълнуваща, с добре изградена интрига и обрати. Надявам се да прочета и други от поредицата.

Изгубената съпруга от Алисън Ричман

[email protected] (12 септември 2020 в 01:54), оценка: 5 от 6

По принцип тази книга може да се оцени с 6-ца. Но има прекалено много драматизъм. Плаках като четях. Плаках и преди като гледах филма. Но аз не обичам много драмите. Не обичам да съм тъжна. Аз съм един винаги много весел човек, вечно оцелявящ благодарение на усмивката. Затова такава истории ме натъжават. Правят ме да не съм аз. Затова снижих оценката. Историята е разтърсваща като всички теми за Холокоста. Всички тези оцелели хора от концлагерите са анонимни свръх герои със собствени неповторими съдби. Замислялили сте се дали днешните хора биха оцеляли на такъв ужас. Със сигурност, не. И дано никога да не се повтори тази лудост.

Фурията на капитана от Джим Бъчър

shami (11 септември 2020 в 22:21)

Благодаря за превода! Чудесна поредица!

Спартак от Рафаело Джованьоли


Книгата не е лоша, но героят Спартак е представен прекалено художествено и себеотрицателно, чак нереално.

Другите образи са по-пълнокръвни и реалистични.

Гуапо от Славомир Настасиевич

Боянка (11 септември 2020 в 17:16)

Чела съм тази книга преди около 45 години. Тогава я прочетох поне два пъти. Сега от това разстояние във времето, ми изглежда малко наивна.

Религия за оптимисти от Владимир Колев

д. (11 септември 2020 в 04:00)

В ютуб като напишете тутурутка — първи е гого и около шестата минута в скеча е любимата на водещия рубрика — въпроси от публиката. И по памет казва: „Пише ни… а, това е моят въпрос! Аз съм си го изпратил. Ето какво съм си писал: г-н водещ, Вие сте номер едно!“ И продължава с хвалебствията. От публиката. Които сам си е написал.

Дисциплина от Кели Фейвър

plqsak (10 септември 2020 в 19:42)

Мисля, че да — това е новелка. Другите произведения на автора също са кратки, от една глава.

Последното писмо от любимия от Джоджо Мойс

Марина_Г (10 септември 2020 в 16:37), оценка: 5 от 6

Стилът малко не ми е по вкуса, но историята си я бива — много романтична, с много обрати и разбити надежди. И все пак в края има надежда.

Дисциплина от Кели Фейвър

Kilimandjaro (10 септември 2020 в 08:46)

А нормално ли е, книга или част да има само по 34 стр. ? Аз ли не правя нещо както трябва?

Невестата от Шербрук от Катрин Каултър

Eos (9 септември 2020 в 18:02), оценка: 1 от 6

Подобен каруцарски изказ, в книга от този жанр не бях срещала. Ужасно, просто отвратително.