Читателски коментари

Благодарим ти Вазов за цялата тази красота, която си ни подарил с твоята любов.

„В своя дълъг и нелек живот“ — така започват много от дълбокомислените нравоучения на 14 годишния главен герой, Ники.

В своя дълъг и нелек живот — казвам аз — успях да се убедя в неговата детска мъдрост, успях да разкрия силата на мисълта и мечтата. Летях с Малогалоталотим и срещнах неземни… И ги обикнах повече от земните… Знаех, че са миражи, но бяха красиви и ги стисках замечтано в ръка. Като малки звездички, готови всеки миг да озарят пътя ми напред и да ме избавят в неизбежни ситуации… Прочетете и повярвайте и вие!

Страхотна поредица! Жалко, че свърши :(

много хубаво каистина ми харесва,но можели немили недраги XVI глава сбит преразказ наистина ми трябва а го няма никаде

интересно е!!!

Аси, Асиииииииии опомни се .Най-мразя ’разбирачи ’ като теб. Не дали или направили нищо , ама им голяма устата.

Заех се да препрочета за спорта разказа 200 годишен човек/мъж и се оказа че първо съм чел тук показания „Позитронният човек“. За справка разлика в идеята няма, поне до първите четири части които изчетох. Ще видя тия дни да сверя и останалите. Това произведени е по-богато и има както някой добри пояснителни бележки така и разтакаване с описанията.

Преводача , поклон !!! И ни си го слагай на сърце от по-горните мнения .

Аз като човек който не може да си позволи копуването на книгите/не от недостиг на средства , а защото не съм в Бг./ съм безкрайно благодарна на хората който са положили и то безплатен труд за нас .

Дано негативните мнения не те откажат .

И няма начин -Бай Ганьо си е Бай Ганьо…Алеко , Алекооооооооо

Скептик, и аз ще се радвам, ако имам възможността да се запозная с източниците, на които се базираш.

Елиза, аз също съм скептичен към този род литература. Гръмките фрази още от началото ме притесняват и ме карат да си мисля, че прикриват липсата на сериозно съдържание в себе си. Като цяло, по увода книгата ми се стори повече написана като национална история, а не като история на България и българите. Да уточним, че за мен разлика има и тя е, че първата ти дава повод за гордост, а втората — повод за размисъл и поука.

Моля, модераторите да изтрият тези два коментара. Първият е постнат по погрешка, а вторият очевидно е спам.

Много си зле,баце.

Дебелянов публикува това стихотворение през 1912 г. със заглавие „Скрити вопли“. По-късно, през 1914 г., поетът решава да използва названието „Скрити вопли“ за заглавие на цял цикъл от поетически творби. В този цикъл (останал недовършен) влиза и коментираното тук стихотворение, но вече неозаглавено. Такава е последната авторска воля. Затова стихотворението бива назовавано със своя първи стих — „Да се завърнеш в бащината къща“ — във всички сериозни издания на творчеството на Д. Дебелянов. Логично е да е така и тук, в „Читанка“. Евентуално може да се помисли за възможността „Скрити вопли“ да бъде посочвано като алтернативно заглавие на този текст.

Искам само да кажа, че стихотворението се преподава в училище под заглавието „Скрити вопли“ и за това ми беше трудно да го открия тук. Моля, ако може да направите нещо по въпроса.

Nomadi, не се впрягай толкова! :) Вилорп, макар и да не е прецизен в изказването си, няма намерението да се заяжда. Просто, отваряйки книгата, е вижда че страшно му прилича на познат разказ, но с повече подробности. След това решава да предопреди следващите, че няма нужда да си губят времето с книгата, когато е наличен и разказа.

Не знам дали романът се различава по нещо от разказа освен по обема. Надявам се, това да го каже някой, който има нервите да прочете и двете произведения (лично аз трудно чета, когато знам какво точно ще се случи). Така че, ако някой знае дали идеите в романа са разширени и/или задълбочени, и/или ако са добавени нови, нека да пише.

Вилорп, тази книга на Азимов и Силвърбърг — „Позитронният човек“ (The Positronic Man) е романизиран вариант на разказа на Азимов „Двестагодишният човек“ (The Bicentennial Man) и като такава си е съвсем отделна творба.

Когато човек пише коментар от такъв характер, първо е добре да се поосведоми, за да не се излага.

Това си е 200 годишен човек с нова корица, няма лошо заради спорта да го има ама нека нейде се отбележи че се повтаря.

Скептик, след като изразяваш такова мнение не смяташ ли че поне името си трябва да кажеш? Не отричам, че имаш знания, но няма как да съм сигурна и в твоите думи, защото не знам ти от къде ги знаеш тези неща. Кой е твоят източник? Посочи го, за да се запознаят и другите читатели.

Историята, особено толкова назад във времето не може да бъде точна наука и различни хипотези винаги ще има.

Смекчи тона и ще се почувстваш по-добре. Пиши името си с главна буква … това че си я написал с малка, говори много за твоята личност.

Не съм българка, но мъжът ми е. И двамата много обичаме подобен тип литература. Запознаваме се с различни гледни точки, от различни „извори“ и си създаваме собствено мнение. Така правят мислещите хора.

Книгата е гениална според мен, няма еквивалент..и е толкова забавна и непосредствена…никога няма да ми омръзне:)

Смятам, че е време да пренесете дискусията си някъде другаде, тъй като тя твърде много се отклони от целта на този раздел — да е коментар върху конкретната творба.

Разказът е много интересен. Аз се забавлявах докато го четох. Препоръчвам го на всички любители на фантастиката.