Читателски коментари

Мейдей от Нелсън Демил, Томас Блок

NomaD (27 ноември 2010 в 21:14)

Изразеното съмнение относно годината на издаване на романа е неоснователно. Няколко секунди проверка бяха достатъчни:

http://en.wikipedia.org/wiki/Mayday_(novel)

Къщата на духовете от Исабел Алиенде

Снежина Чамурлийска (27 ноември 2010 в 20:58)

Аз съм отраснала с ’Къщата на духовете’. От мига , в който я намерих в къщата на дядо ми , до днес аз не мога да забравя невероятните истории за Роса,Клара Бланка , Алба и Естебан , страхотна книга за любовта , за революцията, за мистерията на няколко поколения прекрасни жени , чиито имена означават "чистота , белота , ясна ". Страхотна книга -браво

Мейдей от Нелсън Демил, Томас Блок

gost (27 ноември 2010 в 20:32)

Невъзможно е книгата да е написана през 79-та. Вероятно при печата последните две цифри са объркани. Катастрофата на полет 800 е през 96-та.

Иначе след зрелищния край на Джон Кори не бях много сигурен, че авторът си заслужава да го продължавам, но книгата наистина си заслужава. Откриват се елементи от „Полет в опасност“ и „Летище“ плюс някои елементи от стила на М. Крайтън. Малко насилване на вероятностите и фактите, много трилър и необходимата доза морал осигуряват едно според мен нелошо забавление.

Изненадващо добра изненада от автора.

Шана от Катлийн Удиуиз

Ayase (27 ноември 2010 в 18:11), оценка: 6 от 6

Да, въпреки че корицата е само една.

Шана от Катлийн Удиуиз

В (27 ноември 2010 в 14:28)

Бихте ли ми казали това и двете книги ли са ?

Няма кой да пише на полковника от Габриел Гарсия Маркес

нт (27 ноември 2010 в 13:48)

Отдавна не бях чел нищо от този автор. Всяка дума носи изненада и удоволствие. Картините са осезателни, а персонажите далечни и същевременно близки. Сюрреалистично, в просъница, магическо, странно и носещо усещане за истинност. Една гротескна истина за Латинска Америка, разказана от големия майстор Г. Г. Маркес.

Шана от Катлийн Удиуиз

Дани Лазарова (27 ноември 2010 в 10:43)

Една много увлекателка любовна история.Много ми хареса начинът, по който разговарят геройте, все по недостъпен в днешно време, изтънчен и нежен, топлова описателен.Препоръчвам Ви я горещо.

Кратка история на почти всичко от Бил Брайсън

Николай (27 ноември 2010 в 07:40)

Според мен, всеки който внимателно е прочел тази книга, със сигурност поне малко се е извисил над дребните неща, които ни заплитат в един не толкова качествен живот.

Селестинското пророчество от Джеймс Редфийлд

назгул (26 ноември 2010 в 16:34), оценка: 1 от 6

Това е една от най-нескопосано написаните книги, на които съм попадал. Дочетох я само заради истерията, която поражда. Езикът е несръчен, идеите са откраднати от различни места и резултатът е поредният ню-ейдж миш-маш. Все пак ми стана ясно, откъде толкова много хора взимат клишетата си, представяйки ги за свое умотворение.

Вампирът от Том Холанд

ivaundead (25 ноември 2010 в 22:05), оценка: 6 от 6

Все още не съм я прочела цялата, но определено вече е една от най-любимите ми книги!

Вампирски целувки от Елън Шрайбер

ivaundead (25 ноември 2010 в 22:03), оценка: 6 от 6

Книгата е уникална. Обожавам готическата гледна точка, която представя.

Голо лице от Сидни Шелдън

petia_ruffalo (25 ноември 2010 в 18:31), оценка: 6 от 6

Хубава е книгата, но на моменти е леко банална. Все пак ми хареса доста :)

Приключенията на Том Сойер от Марк Твен

petia_ruffalo (25 ноември 2010 в 18:30), оценка: 6 от 6

Обожавам тази книга! :)))

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

Таня (25 ноември 2010 в 17:00)

Много силна книга! Въздействаща, увлекателна! Беше и първият роман, който прочитам онлайн. Благодаря ви, че я споделихте тук!

Гарванът от Едгар Алън По

Слав (24 ноември 2010 в 21:44)

Лично мое мнение е, че поемата е невероятна. Не го казвам просто ей така, за да я хваля без причина. Някак си просто като я прочетох няколко пъти, защото такова произведение не може да се разбере от веднъж, то ме порази със силата си. Чел съм творби на Вазов, Ботев, Славейков, Яворов, все български поети, но нищо не може да се сравни с това. Като че ли, е идеалното произведение — силен и въодушевлен изказ, богат речник — всичко!Просто думите не ми стигат.

Невестата от Шербрук от Катрин Каултър

Дани Лазарова (24 ноември 2010 в 19:07)

Прочетох книгата на един дъх и ми хареса.Героите са с богати характери и има много нтересни диалози.Интересното е, че почти всички герои се изказват с изключителна прямота, няма увъртане.Разбира се би било добре ако може да се качат ли пипсващите глави:20, 22 и 23.Но и без тях не се губи смисъла на разказа.Пожелавам приятно четене на всичи, които все още не са я чели.

Сага за древните българи от Петър Добрев

фигил (24 ноември 2010 в 17:13)

Доста мнения съм прочел свързани с този труд и почти всички си приличат в негативността спрямо начина по-които се аргументира и това как навързва своите теорий.Ако искате повече информация влезте във форум Бойна Слава ,там има тема за него и то на съвсем прилично ниво.

Елиза ,името няма никакво значение ,а това ,че съдиш толкова бързо ,говори за много принципност и малко гъвкавост.

Историкът от Елизабет Костова

bead (24 ноември 2010 в 08:37)

Елизабет Костова пише увлекателно и поетично. Препоръчвам горещо и следващата й книга „Крадци на лебеди“

Следи от кръв по снега от Габриел Гарсия Маркес

Теодора Георгиева (23 ноември 2010 в 14:28)

При прочитане на заглавието си спомних разказа на Й. Радичков " Нежната спирала". Но общото ( освен капките кръв по снега) е само смъртта — на момичето и на птицата.. Ала идеите са различни. При Радичков: побеждава жестокостта над невинността,агресията на човека над природата.А тук — при Г.Г.Маркес — е друга.

Малко за сюжета: двама младоженци пътуват.Разказана е предисторията на тяхната любов и сватба.Една невинна случка се приема като безобиден инцидент — булката ( момичето)се убожда на трън от роза от огромния букет, с който ги посрещат в Мадрид.Докато стигнат в Париж, с огромната кола " Бентли", капка по капка кръвта й изтича. Отиват в болница, там тя умира. А е бременна във втория месец. Нелепото е, че съпругът й чака свиждането след 6 дни и и така и не разбира за това.Погребват я без него. Той изпада в отчаяние. Това е краят на разказа.

Под перото на Г.Г.Маркес трагичната и абсурдна житейска случка е предадена така, че тя придобива едно друго звучене. Предизвиква размисъл за неумението на човека ( съвременния, потребителя, жадния да има, да пътува, да трупа)да съхрани единствено важното и съществено — любовта.. Писателят говори и за нея, но в ярък контраст показва и всичко друго, което я смазва: скъпите вещи, желанието на момъка да шофира," неграмотната" му душа — току-що увлечена от любов и т.н. …Късно е — побеждава грубо материалното.Невестата, бляскаво-красива и нейното дете умират. Невинният сняг е замърсен с кръв…

Вярата ми от Иван Вазов


Благодарим ти Вазов за цялата тази красота, която си ни подарил с твоята любов.