Читателски коментари

Тази книга е изключителна и дълбоко проникновена.Благодаря!:)

знам че е за мен. Още тогава разбрах. Но ти го знаеш че ще се досетя.. Особено от някои неща в текста.. Само знай че ми допадаш. Като всичко.. Твоите мисли са мои мисли..

Невероятен финал!

Не го очаквах от него.

Удоволствие е да се прочете, но още по-голямо удоволствие изпитва човек от факта, че дълго след прочита й тя му навява мисли по нея.

Определено е книга, която ще ви промени светогледа и ще видите неща, невидими до момента за вас.

Приятно четене и благодарности към сайта и хората зад него от мен!

Страхотно стихотворение!!!

Преводачът е превел неточно едно изречение, което е много важно и предава чувство на обърканост и душевното състояние на героинята:

Студ гърдите ми стегна тогава,

но пристъпих с послушни крака.

И за миг ръкавицата лява

съм облякла на лява ръка.

Трябва да е : съм облякла на дясна ръка.

Руски вариант:

Так беспомощно грудь холодела,

Но шаги мои были легки.

Я на правую руку надела

Перчатку с левой руки.

Приятно четене!!!

Много е хубава!

сектантски глупости

Човек трябва да е подготвен, за да чете този роман. Подготвен в смисъл да е ходил в Москва, да е ползвал метрото… Да има спомени от Москва, да има и визуална представа за вътрешността на метрото, за обстановката, за интериора, да „чува“: „Осторожно, дверьi закриваются. Следующая остановка…“

Лично аз четох романа по следния начин: на друг екран извиквах картата на метрото в Москва и на определени моменти от действието поглеждах картата, за да се ориентирам къде става действието.

Ники, по тази логика трябва да се премахне и „Даваш ли, даваш, балканджи Йову“… Така или иначе е очевидно защо това произведение не се преподава по училищата — твърде политически насочено, без да има открояващи се литературни достойнства. За поглед към социалните проблеми на българското общество човек спокойно може да прочете в творчеството на Смирненски, Вапцаров и Гео Милев. И тримата се изучават в училищата, като бих казал, че всеки от тях защитава хуманни принципи, а не изпълнява пропагандаторски функции в полза на какъвто и да е политически режим. И преди да бъда обявен за враг народен и пр, държа да спомена, че наистина не подкрепям възхвалата на –който и да е политически режим–. Курсът по литература в училищата има за цел да запознае учениците с литературната история на България и света, а не да коментира политически въпроси. Политиката е оставена за историята, където това и подобни нему произведения могат да служат като примери за духа на времето или като част от политически програми, но не и като образци на високи литературни достижения. А даже и да са такива, политическото в тях ще пречи на обективното им оценяване и от двете страни на спора.

Този път двамата не са най-хубавите … и т.н.Напротив, героите имат сериозни проблеми и плащат тежка цена.Хареса ми много!

И с това нямам предвид, че отричам Веселин Андреев или творчеството му, напротив, лично на мен ми допада, но точно това стихотворение точно в учебната програма — не намирам за ощетяваща поколението загуба.

Настрана всякаква пропаганда и идеология, каква е стойностната загуба от неизучаването на стихотворение, половината от което е детайлно описание на зверски изтезания?

Да не говорим, че не часът по литература е този, който възпитава интерес към четенето или вкус или ценностна система — това се прави вкъщи.

Добре е че книгата е българска,интересна е, обаче… след като прочетох Малазанска книга на мъртвите всичко друго изглежда някак си … постно. Ще е хубаво обаче ако има втора част, щом автора е българин, то тя да излезе по-скоро.

Че какво се изучава днес в училищата???

Махнаха всичко стойностно и наакаха самата дума"ОБРАЗОВАНИЕ"като цяло!!!

Невероятна книга! Благодаря на „Читанка“ за е-варианта! Дълго време отбягвах Маркес, защото не бях готова. Трябва да си готов, за да четеш неговите книги. В противен случай ще опорочиш гениалното му изкуство.

Да, в никакъв случай не бива да се отрича приноса на Иван Костов и неговото правителство за стабилизацията на страната след националната катастрофа през 1996 г.

Истината е, че тандемът Иван Костов и Петър Стоянов беше успешен и доведе в края на 2001 г. България до външнополитическа и финансова стабилност.

Не мога да се съглася с авторката за думите и относно Петър Стоянов. Той също има своя принос за процеса на демократизация в страната.

Но всички ръководители от него време — Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски не успяха да разберат няколко очебийни факта:

— проведената приватизация — абсолютно правилно като решение и като действие, но крайния ефект е естествено натрупване на негативна енергия в обществото срещу ръководители, провеждащи тази политика. Приватизиран беше огромен брой губещи държавни предприятия. Впоследствие много от тях фалираха или се преструктурираха, което изкара много хора на улицата без работа. Всички те се почувстваха ощетени, ограбени. Не е от значение факта, дали това е наистина така. Такова е субективното усещане. И цялата вина се стовари върху Иван Костов, Александър Божков и останалите… Не случайно и Александър Божков си отиде от този свят болен от рак, сами можете да се досетите как са му се отразили тези събития…

— и тук за мен е вината на посочените лица — те трябваше да разберат, че нямат шанс да бъдат повече водачи, естествено е обществото да ги отхвърля, естествено е приказките от хиляда и една нощ за Балкан. Олимп и т.н. да намират благодатна почва… След кат си бил засегнат от процеса, имал си познат, който е засегнат и останал без работа, някак си естествено се вързваш на всички словоблудства и си изграждаш непоклатимо мнение. И тук всички те трябваше да се обединят, да изкарат други хора начело, те да останат отзад, да дават съвети, защото опита им е огромен.

Какво стана на практика? Изпокараха се, всеки тръгна по свой път, в резултат на което десницата се разцепи и загуби своята сила. Лично смятам, че за да се получи нещо истинско трябва да има обединение. Вярно, Синята коалиция е стъпка в правилната посока, но лично според мен недостатъчна. Докато няма реално политическо обединение на разпадналите се структури отново в едно, не(не формата коалиция, а партия!) сините ще продължат да гравитират в процентите между 4 и 8%…

Ярък пример — Бойко губи подкрепа, но тя не отива в Синята коалиция!

Песимист съм, че бившите сини ръководители ще могат да се съберат отново и да работят заедно отново в името на страната ни. Те имат тази отговорност, но изглежда нямат достатъчно морална сила да го направят…

Корпоративен урок:контактите са по-важни от работните умения :) Шегата настрана, обожавам приказките на Николай Райнов. Израснах с неговите томове и винаги ще ги пазя и препрочитам.

„Подпълвачката“ особено много ми хареса :) Не ме разбирайте погрешно, не се подигравам на нещо, което при всички случаи или е неволна грешка от бързане, или техническа при кирилизация, но много ме развесели този вариант на заглавие. Признавам си, веднага си запредставях нова книга на Кинг, озаглавена точно така с психясала главна героиня, която подпълва…трупове ли ще са, живи хора ли…Cool

Само не става ясно защо така се скъсва да плаче третата булка…Мъчно и е, че за нея няма змей ли…? :):):)

:)))прекрасни книги!Цялата поредица е страхотна!:))))))Това не са просто книги…това са живи слова..живи мисли..и нямат нищо общо с литературните произведения като такива,освен ,че са писани!:))))

Каква е разкиката между „Императорскта гвардия“ и „Памет“?