Читателски коментари

Много добра! Интересно интро към Властелина на пръстените, за желаещите да прочетат повече информация.

Една от любимите ми трилогии, никога няма да ми омръзне!

Велика книга.

Изключително много ми хареса книгата! Със съвсем различен сюжет от обичайните. Така проникновена и дълбока! Страхотна книга заслужава да се прочете!

Книгата е просто невероятна- праща те в друг свят, в други времена… Сър Артър Кларк показва не война между хора и извънземни или разрушаване на някакъв друг разум, а как две различни по вазраст, култура и по разбирания за света около тях цивилизации могат да имат общ допир.

Чудесна книга,много ми допадна.Няма да съжалявате ако я прочетете!

Един от най — хубавите романи които съм чвла..

На мен книгата ми беше интресна в началото,но към края ми стана малко отегчетелна.

Една от многото книги, които съм чела, но отличаваща се с невероятен сюжет! Много много ми харесва! Имах я в личната си библиотека, но преди години я бях дала на познат така и не ми я върнаха!

Почитателите на поезията могат да прочетат това, както и други стихотворения на Жюл Сюпервиел, преведени великолепно от Атанас Далчев („Антология на съвременната френска поезия“, 1968).

Няма как да не се развива бързо след като това е някакъв много кратък роман да не кажа разказ а иначе историйката си я бива и се чете много бързо и увлекателно. А за корицата все пак във файла са освен въпросното мини романче и още 2 такива на едното от който съответства картинката и автора. На мен лично ми харесаха и 3-те въпрос на мнение е все пак.

Наскоро си я препрочетох — всички части.

Ще отбележа само, че заради това изоставих последния /засега/ том на Мартин на 20 стр. и някак все още нямам желание да се върна на нея. И ако ще има книга с изцеден до капка сюжет, то това се очертава да бъде точно „Песен за огън и лед“ … ще надмине дори Джордан.

През цялото време имаше интрига, но нещо самия край не ми допадна.

Историята в книгата е интересна и мисля, че не съм си загубила времето, като я изчетох.

:)

Този разказ съм го писал през 1998 г., а е замислен още през далечната 1988-а. Сега, може би, бих го написал по друг начин!

Книгата е много хубава! Няма да съжалявате ако я прочетете!

Ам, хуморът е на малко по-дълбоко ниво в тази книга (не е директно както при Зотов (просто за сравнение, понеже това четох хумористично последно)). Аз по-скоро наблегнах на това, че това описание на малък градец в началото на ХХ век идеално пасва с днешната картина, в началото на ХХІ век, в селата, а и в обикновените големи градове, с нашия (български) свят днес. Тогава светът е изграден от същите хора, които и днес биха влезли в подобен роман. Тогава драги, Какво толкова сме напред от ХХ век в този контекст? Само техниката, вездесъщата техника, а и наука, пред която едва ли не всеки се прекланя както пред Църковната иституция тогава (в книгата), но хората….. те са (пълна) константа (отново в този текст) т.е. не драскайте смело всичко що не е по-ново от 2010 година, защото виждате че такава книга, е изцяло актуална и днес.

Ярко изразен, но и същевременно поразмит, главен възел (писуара, но като се замислите не само, той е просто хмм, запалва барута). Много правилни според мен констатации са извлечени (хората си вземат поука, радват се че са живи след бурята, осъзнават грешките след побоя с войската), нещо, което 2800 души днес няма как да направят едновременно, поне не мога да си го представя.

Въпреки че не навсякъде в книга има действие, това е компенсирано с добре изграден свят, към който останалия доволен читател, може мислено да се върне-а и днес това не е необходимо, защото сме си клошмерловци. Това си ни е природно и въобще не трябва да се зачеркне с отрицателен знак!

За десерт, най-хумористичното според мен, но както пише @vkolev в същия миг и много сериозно, е описването на живота, на това как капитана предводител на 80 души войска става капитан. Ако приемем, че всяка книга има ядка, в която е синтезирано всичко, било като идеи и/или действие, то смело посочвам тези десетина странички.

Достойна книга, но както казах е добре да се сложи/измисли етикет „сериозна“ или „лесно предразполагаща към размисъл“.

Здравейте. Съгласен съм с Деница. Много хубав роман. За пет дни прочетох и трите тома, а ходя и на училище и си уча уроците. От една година и половина чета постоянно, няма ден в който да не чета поредният роман било от библиотеката на родителите ми или от този сайт, но никоя друга книга не ме е увличала така както Синовете на Великата мечка, не че другите книги който чета са безинтересни, скучни или нещо такова, но тази е просто уникално. От края на Януари 2012 до сега когато пиша този коментар т.е. средата на Юни съм препрочел тази книга четири пъти. Прехвърля ме при Твърдокаммения Харка Нощното око Стрелеца по бизони Убиеца на вълци Ловеца на мечки Токай-Ихто и неговата история, сякаш сам преживявам всичките приключения на Харка. Уникална книга трябва да се прочете от всеки. Преди да почна да я чета не вярвах, че мога да чета по 250–300 страници на ден, особено с мойте уроци (аз съм 10 клас), но се случи, така ме грабва. Дано и на вас да ви хареса така както на мен.

Наистина е най-добре да се чете в оригинал.

Ако трябва да избирам между двата превода на Георги Михайлов, този от 1945-а ми допадна сякаш повече.

Абсолютно съм съгласна с коментара на your_wishes. Много сладка и свежа идея на сюжета,но действието е невероятно набързо претупано и разваля удоволствието при четене. Дори и за художествена измислица някои от действията на героите и бързината, с която всичко се случва, са напълно неправдоподобни. Жалко. А идеята би могла да се развие в по-обширен роман и характерите да са по-задълбочени, ама… Но иначе книжката е сладка.

А да попитам екипа на сайта защо има снимка на корицата и описание на друг роман, а не на този, който е в действителност? Вероятно е недоглеждане, което е лесно поправимо.

Книгата е хубава няма спор !