Читателски коментари

Хари Потър и даровете на смъртта от Джоан Роулинг

Василена Стоянова (12 февруари 2012 в 17:49)

Не съм гледала по-хубав филм.

Отмъстителят от Тереза Медейрос

neti (12 февруари 2012 в 14:42), оценка: 3 от 6

Хубава история,но преводът е ужасен.Не бях впечатлена,очаквах повече от авторката,предвид другите нейни произведения.

Пиратът принц от Кони Мейсън

яна (11 февруари 2012 в 22:50)

Книгата е просто страхотна

Скандална нощ от Тереза Медейрос

didkata71 (10 февруари 2012 в 23:59)

Чудесна е! Препоръчвам я.

Дървото на Юда от Арчибалд Кронин

Ели (10 февруари 2012 в 23:59)

Здравейте, скъпи приятели на хубавата книга! Горещо ви препоръчвам този роман на Кронин, който е моят най-любим автор още от ученическите години… Силата на образите, особено на главния герой Мъри, е потресаваща и буди дълбок размисъл за това как един талантлив млад лекар зарязва призванието си и голямата си любов, тъй като е прекалено слабохарактерен, за да се пребори с изкушенията на лесно предоставените му възможности за богатство и издигане в обществото… И разкаял се след много години, той прави опит да усмири глождаещата го съвест, като отново не му достига смелостта да последва повелите на сърцето ,разбивайки жестоко един млад живот и завършвайки трагично самият той… И както казва самият Кронин… „пътят към ада е постлан с добри намерения“… Не знам защо, но ми напомня донякъде на „Американска трагедия“ на Драйзер…

Фиона от Джуд Деверо

papamar (10 февруари 2012 в 21:32), оценка: 6 от 6

Всички книги от тази поредица са невероятни.

Сивия кон от Агата Кристи

dimi7777 (10 февруари 2012 в 20:22), оценка: 6 от 6

Още един невероятен роман от уникалната Агата Кристи!!! Малко по-различен, чете се на един дъх!!!

Насън и наяве от Сидни Шелдън

dimi7777 (10 февруари 2012 в 20:17), оценка: 6 от 6

Страхотен!!!!!

Изпитание от Цончо Родев

Ilmar (10 февруари 2012 в 18:03)

Книгата е страхотна! Това е българската „Война и мир“, най-проникновеното, „любовно“ пресъздаване на една справедлива, отбранителна война. А Цончо Родев е най-истинският продължител на Вазовата традиция — с родолюбието си, с обичта към историята, с човеколюбието и толерантността; с ярко изявената авторова позиция. А що се отнася до историческата достоверност (прощавайте, но знам какво говоря :), Родев няма равен на себе си. Познавах го лично, имам богата кореспонденция с него и знам, че той беше и един изключителен духовен аристократ, щедър, благороден, остроумен, любопитен към света… Отиде си преди месец и половина, без да е изгубил тези свои качества. Повечето медии си замълчаха (о, безкнижно време!)Но хора като него не си отиват безвъзвратно. Безсмъртен е чрез книгите си.

Не зная дали може да се осъществи едно мое предложението (след като вече е хвърлен толкова труд): настоящата публикация да се замени с редакцията на книгата от 1998 г. (С, ИК „Зелената вълна“). Тя е много по-добра, избегнати са някои от неволните грешки, допуснати при изданието през 1969 г… Ще се радвам, ако е възможно…

Лунните градини от Стивън Ериксън

didkata71 (10 февруари 2012 в 17:28), оценка: 6 от 6

Това е най-добрата фентъзи поредица за последните 20 години. Моят съвет е прочети я още веднъж и продължи със следващите.Очаква те нещо СТРАХОТНО.

Азазел от Борис Акунин

Chortleneva (10 февруари 2012 в 15:11), оценка: 5 от 6

Прекрасна книга, с нетърпение очаквам останалите книги от поредицата. Благодаря, че ми предоставихте възможност да се запозная с творчеството на Борис Акунин.

Хари Потър и стаята на тайните от Джоан Роулинг

Флория (10 февруари 2012 в 11:26)

Чела съм всички книги от поредицата за Хари Потър и ги намирам за много добри. Надявам се всички любители на приключенските истории и тези на фантастиката да ги оценят като мен! 6 от 6!

Принцът на мрака от Пол Дохърти

Vampiria SARCana (9 февруари 2012 в 22:32), оценка: 6 от 6

Пол Дохърти е един от любимите ми автори и никога не оставям разочарована от произведенията му.

На изток от Рая от Джон Стайнбек

marcheto79 (9 февруари 2012 в 19:56), оценка: 6 от 6

Прочетох я на един дъх-много истинска и увлекателна!Стайнбек е истински познавач на живота- всеки може да открие по нещо за себе си тук!

Невинният от Джон Гришам

marcheto79 (9 февруари 2012 в 19:51), оценка: 5 от 6

Гришам държи в напрежение,както винаги!Интересна,на моменти-тежка книга, но благодарение на Гришам ни стават ясни доста неща от сьдебната система в САЩ!

Свят, населен с демони от Карл Сейгън

5ja (9 февруари 2012 в 17:02)

Аз пък току що завърших книгата, и понеже тя присъства в някои скорошни класации на най-продаваните книги, а и освен това не съм доволна от ревюто и, направено на страницата на един приятелски на Читанка сайт, се чувствам длъжна да кажа нещо повече. :)

Започвам:

Надявах се тази книга да е прозрение и за мен, да свери вътрешния ми компас, да промени мирогледа ми, но това не се случи. Харесвам някои представители на Ню Ейджа и работата им, а още повече — алтернативната археология — чела съм много по темата, и съзнавам чудесно, че както в ню ейдж културата, така и в алтернативната археология са замесени безподобни тъпотии, но според мен с тези две съвременни течения са свързани и открития, които биха могли да променят света към по-добро, ако бъдат разгледани сериозно. Освен това съм гледала много от сериите на „Космос“ и Карл Сейгън ми направи добро впечатление като човек и като учен, така че очаквах много от него. Очаквах наистина да предложи доказателства, които разбиват на пух и прах автентичността на познатите ми от детството мистериозни открития и странни находки. За съжаление книгата не съдържа нищо подобно, и е по-скоро скучна за четене.

Единствените мистерии, които Сейгън засяга са Лицето на Марс, житните кръгове, отвличанията от извънземни, хипнозата. За първото не е казано нищо, което да не е до болка познато — т.е. всичко са сенки, а първите снимки, на които се вижда мистериозното лице са просто некачествени. Автентично ли е лицето, или не, всъщност няма особено значение — от съвременните учени знаем, че на Марс има рядка атмосфера и дори вода, така че дали е имало живот на планетата ще се разбере със сигурност, едва когато науката напредне дотолкова, че да може да изпрати по-качествени апарати, или колонизатори на Червената планета. Не знам дали лицето е истинско — честно казано допускам и двете възможности, но не мога да не отбележа, че някои от аргументите, с които Сейгън развенчава този „мит“ са неуместни. Например аргументът, че зоната с марсианските „пирамиди“ и лицето е прекалено малка, и ако те съществуваха наистина, би трябвало да ги има и по други места на повърхността — замислете се — на колко места на Земната повърхност има Египетски пирамиди?!

Що се отнася до житните кръгове — разбира се, че има фалшификати — както тайни, така и явни — мисля, че съм виждала дори поръчкови рекламни послания в житата (на снимки в нета, не лично, естествено). Но има и кръгове, в центъра на които е отчитана слаба радиация, а самите стълбове на растенията не са смачкани или прекъснати, а само наклонени в определена посока (т.е. стеблата са деформирани, без да са пречупени) — те как са направени? Според мен житните кръгове са феномен, който лесно може да бъде наблюдаван и изследван от английското правителство, и е малко вероятно да се окаже, че са проектирани от извънземни. Но в крайна сметка, тук има някаква загадка, която остава умишлено нерешена.

За отвличанията от извънземни нямам много какво да кажа, защото аз самата винаги съм се чудила защо малките сиви изроди отвличат само американци(+ американски говеда). Тук авторът е абсолютно прав, но греши сериозно, когато слага под общ знаменател тази върховна глупост (отвличанията) с наблюденията на НЛО, които (горният коментиращ правилно е отбелязал) се наблюдават и са документирани под различна форма, от дълбока древност.

Истина е, че хипнозата е спорна практика, както и че човек може да си създаде фалшиви спомени, но това по никакъв начин не опровергава прераждането. Харесва ми това, че Карл Сейгън поставя в редиците на зловредните измамници и психиатрите — т.е. там, където им е мястото.:)

Общо взето това са мистериите, които книгата развенчава, но на мен това ми изглежда малко като стрелба по умиращ кон (или коне) — след като е толкова убеден в правотата си, професорът би могъл да избере някои по-предизвикателни цели и да ги разбие (ако може).

По-голямата част от книгата се занимава с някои екзистенциални човешки проблеми като това защо е необходимо да мислим скептично (да, Сейгън е абсолютно прав — определена доза скептицизъм е полезна, но да отричаш всичко нестандартно заради принципа, което повечето учени правят, е просто твърдоглавие), в какво се превръщат хората, ако суеверията се изпуснат от контрол — в ловци на вещици, както и това как науката е разбила мрака на Средновековието, за да изгради съвременния свят.

Главата със статистика, посветена на американското образование е забавна, но според мен обречена на заклеймяване от самите американци — мисля, че шансовете те да се превърнат във водеща в интелектуално отношение нация са нищожни (особено сега, като им цензурират и интернета;)).

По ирония най-смешната глава в книгата е „Градът на тъгата“. Според мен, именно тя доказва, че авторът защитава изгубена кауза — т.е. каузата, че науката е лесна за всеки и че интересът към нея може да бъде събуден, ако се вложат повече пари и усилия. Науката (доколкото схванах тук той включва основно математиката и физиката) не е лесна, още по-малко пък за всеки. Съдя за това от скромния си личен опит — познавам много хора, които пеят сносно или могат да нарисуват сравнително добре ваза с цветя, и съвсем малко, които могат бързо да ми кажат за колко време ще се напълни един басейн, ако водата се налива от две тръби с определена скорост и в същото време се излива от трета…

В заключение ще кажа, че макар че тази книга е насочена основно към американците, си има и своите добри моменти — понякога , когато авторът разглежда гоненията на вещици, принципите на скептичното мислене, приносът на някои учени за да стане светът такъв, какъвто е, той напомня за истински просветител и философ, но когато си позволява да критикува като вредни „Семейство Флинтстоун“(да, сериозно!), „Стар Трек“ и „Междузвездни войни“ ми прилича повече на професор Вучков.

Черният отряд от Глен Кук

Владимир (9 февруари 2012 в 15:07)

Много хубава поредица!

Триъгълникът на дракона от Джеймс Ролинс

Илиян (9 февруари 2012 в 00:59)

Изключително много ми допада и на мен. Мисля че ми останаха само 2 непрочетени книги от него. Но все пак е добре да купуваме по някоя и друга книга нали? Ще чакам с нетърпение Чайковски да напише нещо ново…

Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери

пламен савов (8 февруари 2012 в 23:53), оценка: 6 от 6

Малкият принц ВИНАГИ се завръща !

Моята борба от Адолф Хитлер

анонимен (8 февруари 2012 в 22:09)

Страхотна книга. Умни мисли, дълбоки размишления. Много умен човек, но и несъмнено маниакален тип.