Читателски коментари

Знаете ли, колеги. Всеки малко или много иска да изпита чувството, конкретно за четенето на книги, че автора е написал произведението специално за самия читател, за простичкия човечец от България от 21 век т.е. мен. Аз по условие не вярвах, но изпитах това чувство още при прочитане на обръщението къмту читателя. За първи път ми се случи да бъда наистина засмукан от определено произведение. Всичко това, докато четях, а и довършвам, Живият пясък.

Идеята на читателя е може би да сложи знак за равенство между себе си и автора като резултата бива произведението или определен герой. Не знам въобще защо, но ефектът от разказите на Биленкин върху мен конкретно е… просто първият човек, които изоснови засмуква вниманието ми, за което ще съм вечно признателен нему.

Дано всеки читател открие другата страна на уравнението или простичко „своя автор“, както аз случайно успях.

Максимална оценка за абсолютно цялото творчество на автора с малки наистина малки, изключения въпреки че оценката тук просто не важи.(слагам на обръщението като начална точка, понеже човекът е написал доста произведения и не считам за нужно всичките 150(по принцип) да ги обхождам с оценки по шестобалната система).

много истинска и тъжна история.

Доста посредствен разказ , чак не съм очаквал подобно нещо от иначе много способният Дойл.

Историята на това момиче е наистина сърцераздирателна краят е много тъжен. Но всички извращения описани в тази книга според мен биха хрумнали на човек с болен мозък

Страхотна книга! ^^ Мерси много на Клара за превода и чакам с нетърпение следващата.

Въздейства по особен начин (макар че нямат много общо, неволно сравних „Алексис Зорбас“ с „Ветрената мелница“ на Елин Пелин) — кара те да се чувстваш преизпълнен с енергия, да усещаш как животът пулсира в теб, да се усмихваш, но по-често да се смееш с глас, да загърбиш всякаква леност и апатия, да се взреш с нов поглед в заобикалящото те и да му се наслаждаваш. Препоръчвам горещо!

Свежа, трогателна и поучителна, но по толкова приятен и ненатрапчив начин. Достави ми огромно удоволствие.

Любим автор. Този роман е в по-лазличен стил от останалите. Но също като другите, те държи в напрежение до край. Наистина е като приказка. Чете се на един дъх. И накрая те оставя много замислен. Препоръчвам го горещо!

Разтърстващ роман! Препоръчвам го на всички. Започнеш ли да го четеш, просто няма спиране. Благодаря от сърце за всички хубави произведения в библиотеката! Благодаря, че ви има!

Любима творба от Лъвкрафт, публикувана в любим сборник!

Страхотна книга.Страшно ми хареса.

Първият хорър, който прочетох в живота си. Бях трети клас, а това беше отпечатано в някакъв вестник под псевдонима на Кинг Джон Суитън. Оттогава се зарибих по литературата на ужаса и ми е любима и до днес — thank you, Мистър Кинг!

Любимата ми книга от Кинг.

А има ли ги в Читанката — не можах да ги намеря…И все още търся ,,Първият" от същия автор…

Благодаря ти много за информацията!:))))

Лесно се върви по широкия път — трудно по тесния. Съвременното човечество ненавижда всичко свързано със смирението. А вярата в БОГ е смирение преди всичко. Така ,че не се учудвам на симпатийте на мнозина към дявола и неговите измишльотини. Самият аз съм християнин в своите убеждения ,но като направя съпоставка с делата и страстите си съм по-близко до Сатаната отколкото до Христа. Ето колко е трудно да си истински ХРИСТЯНИН. Но без борба няма и награда нали така! И какво му е великото да си сатанист?! Това го може всеки. Истински трудното е да си християнин. Това е ИСТИНСКИЯТ БУНT!Бунт против целия оглупял свят. Бунт против злото вътре в нас. Бунт против светоуправниците и най-вече против онова комплексирано ангелче ,което му е кофти ,че не е бог а много му се иска.

Книжката е яка. Много добро развлекателно четиво:)

Въпреки лековатия жанр, книжката е занимателна. Ако човек има нужда да разпусне и да се откъсне от тежките и сериозни неща, препоръчвам. Въпреки, че на мен лично първата част от поредицата — „Най-желаният мъж“ ми харесва повече.

Супер книга! Наистина да ти изкара ангелитеее!!!

Книгата си е супер, но трябва да те интересува тематиката. Ако не те влече натам, предполагам, че наистина не се чете. Както и аз не мога да чета „Властелинът на пръстените“, например:) Не че е лоша книгата, просто на мен не ми е интересно и не ме „хваща“. „Илиада“-та обаче си ме кефи и то много!