Читателски коментари

Невероятна е.Препоръчвам за феновете на жанра вампи.

Аз пък смятам, че историята може да се предаде неутрално, но трябва да става дума за събития, чието коментиране не би могло да засегне ничии политически или финансови интереси. Точно затова смятам примера с близки до нас по време събития за неудачен — колкото са по-близки, толкова повече заинтересовани има, та оттам и изкривяването. Ако четеш труд по антична история, да кажем, оттам ще лъха доста по-малко пристрастност, даже, ако е писан от професионалист, ще клони към нула. Кой се интересува днес от войните между римляни и етруски, да речем? Никой. Точно затова, когато историкът работи с такава проблематика, тонът на речта му е спокоен и предубеждения няма. Вярно, самите му извори може да са предубедени, но си има начини (не са никак прости и изискват много учене, търпение и постоянство) зърната фактология да се отсеят от пропагандната плява.

Честно казано, не ми се вярва в скоро време да излезе нещо смислено по въпроса. Точно защото все още има доста заинтересовани лица и държави и всяка страна по „спора“ ще си дърпа чергата на своя страна. Пък и не знам колко и какви хора реално имат пълен достъп до архивите, съдържащи такъв род информация. За да влезе нещо в историята (истинската, а не разни свободни интерпретации на тема минало), първо трябва да излезе от пропагандно обращение.

Сюжета е ясен и прост, хубaва книга.

Интересна история,свежя. Чете се лесно,дори става ясно къде ще се развива второто действие,чрeз един пръстен,общо взето романчето е забавно…

Първия си разказ публикувах, когато бях на 14 години в една книжка издадена от Младежки дом — Кърджали.

Първия ми публикуван разказ в тираж около 5000 е „Летящи души“ отпечатан във в. „Нов Живот“ през 1997г.

Ако искаш ми пиши на [email protected]

Ради Радев

Принципно не вярвам, че историята може да се предаде беспристранстно. Дори събития от съвсем близкото минало, на които и аз съм свидетел, виждам, че се предават по телевизията или в пресата тотално изкривено или просто моето мнение е в другата крайност и аз не съм обективна. Историята няма как да е неутрална, особено като се предава от хора. Но въпреки това книгата е толкова крайно нелепа и без всякаква аргументация, че цялата може да се предаде с едно изречение — тезата на автора се гради на няколко момента — нямало е достатъчно население от евреии в Европа преди II СВ, умрели са най-много 2 мил.(все е дно това е малка цифра), евреите лъжат, за да вземат повече репарации. Основният аргумент е, че не са открити газови камери и че евреите са били нужни, за да работят във военните фабрики. Да, но авторът подминава въпросът какво става с хилядите деца, болни, възрастни и въобще нетрудоспособни хора, едва ли са ги отглеждали на пансион. Определено не е всичко така, както се учи по учебниците, но книгата е жалък опит да се покаже друга версия. Някой да препоръча по-добра книга по този въпрос?

готина книга. хареса ми. нямам нищо против многото секс

Лец е казал: „Ако канибалът яде с нож и вилица, това прогрес ли е…“

От тук тръгва всичко. Любов, омраза, вргове и приятели.Историята е много добра. Прочетете я !

Като продължение на предишния ми коментар и въпрос за сходството на фабулите в романите Сага за Форсайтови и Анна Каренина — направих сама справка в Интернет. Романът на Лев Толстой Анна Каренина е издаден преез 1877 година. И оттук вече въпросът ми е излишен. Стана ми малко обидно за Голзуърди. Дано да е била шега на крилатият Пегас…

Изключителна книга! Дано повече българи я прочетат, макар и със закъснение, както се случи с мен. За съжаление през 90-те не съм попадал на тази творба.

След много години прочетох с насдада за втори път сагата за Форсайтови.И това лято ще носи омайващия дъх на тази прекрасна книга.Но има нещо, което силмо ме развълнува — фабулата Айрини — Босини -Джун и начина по който тя се развива, на места звучи напълно идентично с фабулата Анна Каренина — Вронски -Кити от Романа на Лев Толстой Анна Каренина. А Соумс почти на сто процента се покрива с образа на Алексей Каренин.Възможно ли е някой от тези два литературни титана да е плагиатствал?Или Пегас си е направил тази шега, както се е случвало с някои изобретения/ Задаван ли е този въпрос до сега? Има ли някой, който може да ми отговори?

Много ми хареса! Скоро не бях чела нещо толкова добро.

Определено интересна за четене книга, предлагаща проеврейска гледна точка за възникването на християнството и превръщането му в една от трите световни религии.

Не познавам оригиналният текст, но преводът е увлекателен — фабулата наподобява криминале, в което се търси не убиецът, а как е станало убийството, кои са подбудителите и кои — извършителите.

Хипотезата, че Христос де факто не е умрял на кръста, а като Жулиета от Шекспировата трагедия, е погълнал смес, която е спряла жизнените му функции, за да се събуди преди Мария Магдалена да посети гроба му на другата сутрин, е интересна обосновка на твърдението, че техният син става родоначалник на най-старата кралска династия в Западна Европа. От тук нататък преходът към историята на тамплиерите и Масонската ложа е естествен и логически обоснован.

Тази книга е ПЪРВАТА от цикъл книги на същия авторски колектив, които претендират, че са историческа документалистика. Авторите обвиниха Браун, че е откраднал сюжета, за да напише „Шестото клеймо“ или някоя друга книга от поредицата си (всички интерпретират темата за тайните про-християнски общества в Европа и света — през Средновековието и до наши дни).

Накратко — прочетете тази книга, за да „изгладнеете“ за следващите от поредицата.

Главният герой участва и в друг роман „Заложница на съдбата“,в който се споменава за някаква минала история… явно книгите са подредени по оределен ред…

Ничке ще те попитам само-възможно ли е едно „човекоподобно нищожество“да поведе цял един народ и вместо да нападне Русия беше хвърлил всички сили срещу кучешкия остров дали световният ред щеше да бъде същия?

Съсипана от смъртта на майка си, Габриел се отправя към Карибите в търсене на баща си. По време на пътуването тя разбира, че той е станал пират. Прекарва с него три чудесни години и затова е ужасена, когато той решава да я изпрати обратно в Лондон да си намери съпруг и я поверява в ръцете на Джеймс Малъри, негов стар приятел. И тя започва да посещава всички балове, придружавана от съпругата на Джеймс, Джорджина и брат й Дрю Андерсън — смел морски капитан. Въпреки, че е привлечен от пламенната красавица, Дрю — непоправим развейпрах и женкар — не иска да има нищо общо с девойки, чиято основна цел е да си намерят съпруг. Ядосана от неговото безразличие, Габриел е твърдо решена да привлече вниманието му…

Тази книга задължително трябва да се прочете-Гришъм е №1

Има интересни моменти, но и подвеждащи твърдения, все пак е по-добре да я прочетеш, отколкото да не знаеш азбучни изстини.

Прекрасен роман, много завладяващ и увлекателин. Горещо препоръчвам!