Читателски коментари

Пощенски гамбит от Тери Пратчет


„Пощоряване“ е официално издаденият превод. Това тук си е моят личен „фенски“ превод на „Going Postal“. Същите имена ще намерите и в „Истински пари“, който пък е моят личен „фенски“ превод на „Making Money“, издадена на български, мисля, със заглавие „Опаричване“.

Мистични медитации от Хазрат Инаят Хан

isina (22 август 2012 в 06:51), оценка: 6 от 6

Въпросът е, че книгата има място в категорията. Горе съм посочил защо — целта на суфиите е да познаят самите себе си, което включва процеса самоналюдение — основен метод в психологията.

Казано е „Познай себе си, и ще познаеш света и боговете“

Суфизмът стои в основата на исляма — наричат го коренът на коренът на коренът на исляма. Нищо чудно не намирам във връзката му с ранното християнство (който има някакви знания за религиите му е известна близостта между исляма и християнсвото).

Самият Карл Густав Юнг (психолог и психиатър) е изследовател на духовните учения и религии като суфизма.

Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища, Ведическите традиции на Изтока и други.

Дори и най-големите опоненти на швейцареца не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.

Осем ловки демона от Бари Хюгарт


Моят съвет — прочетете първо „Китайски загадки“ на Робърт Ван Хюлик за да имате добра база за сравнение с каквито и да е други криминални книги с действие, развиващо се в Китай.

Китайски загадки

http://chitanka.info/serie/kitajski-zagadki

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Мисля, че трябва да се подхожда с големи резерви към тази книга на Стивън Рънсиман.

Рънсиман посочва в увода към „История на Първото българско царство“ първо, че няма познания по български език, и второ, че е получил подкрепа и насоки в работата си от проф. Златарски. Без да знае български ми е много интересно как може да прави самостоятелно изследване на българска история. А близките му отношения с проф. Златарски не са добра препоръка. Защото самият Златарски получава образованието си в Русия (СССР), а там по това време вместо обективност и безпристрастност по отношение на историческите факти има стремеж за налагане на удобна за Съветите версия на събитията и от близкото, и от далечното минало.

„От друга страна, радвах се на подкрепата и насърчението на един още по-изтъкнат историк, проф. Златарски; ето защо бих искал да започна, като му отдам дължимата почит.“

„Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история).“

Мусаши от Ейджи Йошикава

isina (22 август 2012 в 05:44), оценка: 4 от 6

Не ми допадна тази книга. Прочетох я може би до средата, но според мен не предава добре истинските японски традиции и дух.

Мисля, че Шогун на Джеймс Клавел е много по-добра и я препоръчвам. А специално за самураите може да се запознаете с „Ръкопис на петте пръстена“ от Миямото Мусаши. Мусаши е японски самурай и майстор на меча, превърнал се в легенда. Прочува се със забелeжителното си майсторство на фехтовач и множеството спечелени дуели още от ранна юношеска възраст. Той е основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю и автор на трактата Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена) — книга за стратегията, тактиката и философията, която се изучава и до днес.

Бхагавадгита от Вяса

isina (22 август 2012 в 05:30), оценка: 6 от 6

Да. След като сравних „Бхагавадгита“ от Вяса (преводачи Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев) с „Шримад Бхагавадгита упанишада“ (преведена от Колчо Ковачев) смятам, че „Бхагавадгита“ от Вяса изразява по-точно и ясно същността на тази великолепна индийска творба.

Все пак за сравнение и за по-добро изясняване и запознаване с посланието на „Бхагавадгита“ преводите на Упанишадите от Колчо Ковачев (вкл. Бхагавадгита упанишада) са много ценни:

Упанишади

http://chitanka.info/serie/upanishadi

Шримад Бхагавадгита упанишада

http://chitanka.info/text/2051-shrimad-bhagavadgita-upanishada

Махалото на Фуко от Умберто Еко

georgiast (22 август 2012 в 01:16), оценка: 5 от 6

Хъм… Излишна езотерична фактологичност — добре, вече знам за Блаватска, Сен Жермен — е, и!, но без да се превърне във фактологична езотеричност, няма я диалогичността, искрата! Сигурен съм, че е лош преподавател! Както и да е, нарисувал е риба кит, в естествен размер, 30–35 метра я направил /вижте, г-н Еко, една друга епоха, един там Аристотел/, добре, браво за старанието и толкова.

Трима мъже в снега от Ерих Кестнер

der Vogel (21 август 2012 в 21:47), оценка: 6 от 6

Красотата на книгата е в простотата на изразите и картините, който Кестнер изгражда. Наистина доста просто може да се обясни битието. Моментите, които „пълнят сърцето на обикновенния човечец“ са наистина прости и близки до душата именно на този обикновен смъртен. Казимир

Обричане от Барбара Делински

nkv_sz (21 август 2012 в 20:24), оценка: 5 от 6

Много хубава книга , нещо различно .

Пощенски гамбит от Тери Пратчет


Новият превод на имената не ми допада.

Затъмнение от Стефани Майър


Тази според мен е най-добрата от трите дотук. Но е много тъжна. Жал ми е за Джейк. Да видим следващата каква ще е. Като цяло не съм във възторг от поредицата, чета я за обща култура.

Даниел и червенокосата от Марго Далтън

ganiva (21 август 2012 в 17:47), оценка: 5 от 6

На мен пък ми хареса. Изобщо всички книги на Марго Далтън, които изчетох от този сайт, ми харесаха.

Мечтание от Дебра Диър

hadoy (21 август 2012 в 17:36), оценка: 6 от 6

Историята е свежя,много динамична с много обрати, прочетете я!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Независим (21 август 2012 в 17:22)

Считам, че спорът дисидент или критик на режима е Георги Марков е безплоден.

Най-безпощадната критика и отхвърляне на комунистическия режим виждам в негово лице, а спорът дали това е критика или дисидентство си е направо схоластика.

Задочни репортажи за България от Георги Марков


Критик да, но не и дисидент. Трябва да се прави разлика между понятията.

Не съм от тях от Чудомир

ccanov (21 август 2012 в 15:40), оценка: 6 от 6

К Л А С И К А !

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Независим (21 август 2012 в 15:29)

Не знам каква е причината и не ми се гадае. Фактът обаче си е факт — Георги Марков си остава най-значителният критик на комунистическия режим у нас.

Съгласен съм, че разказването на политически вицове е друг жанр.

Пощенски гамбит от Тери Пратчет

Геарги (21 август 2012 в 12:05)

Книжката е супер, както и всичко останало от „Света на диска“. Между другото- това е „Пощоряване“ !?

Задочни репортажи за България от Георги Марков

независим. (21 август 2012 в 06:57)

Славянин, Марков не стоял по опашките, той бил е от елитата на Людмилка Живкова, нейния личен драскач.. А после Драскал против своите господари за да получи жителство на Англия.. Магазините сега са пълни с боклука, а и парите хора нямат даже боклука да купят. Кое е по хубаво е за вас.?

Албина от Колийн Фолкнър

Нина (21 август 2012 в 01:40)

Интересна и увлекателна книга. Не съм разочарована, че я прочетох и я препоръчвам.