Читателски коментари

Хубава книга, прочетох я с удоволствие.

Страхотна творба.

Филмът също си струва, но не може да се сравни с възможността въображението само да рисува картините.

Само дето не е фентъзи, а нещо като приключенска литература с елементи на окултност.

Като цяло книгита е хубава. Едва в нея става ясен происхода на Сед, и историята на Фил. Романите са увлекателни и щом прочетеш eдин, не усещаш как си прочел и четирите!!!

Изглежда тежко съм наранил чувствата ти, тъй като упорито се опитваш да извадиш думите ми от контекст, както и че имам нещо против ашоре.

Съжалявам искрено за което, повече няма да пиша лоши неща, които да те дразнят.

На абсолютно същото мнение съм и аз. Има ли надежда за България? Честно казано не вярвам!

„You mean… that you will sacrifice your future, this career upon which you have embarked?“ It took her breath away.

„In the pass to which things have come there is no career for me down there—at least no honest one. And I hope you do not think that I could be dishonest. It is the day of the Dantons, and the Marats, the day of the rabble. The reins of government will be tossed to the populace, or else the populace, drunk with the conceit with which the Dantons and the Marats have filled it, will seize the reins by force. Chaos must follow, and a despotism of brutes and apes, a government of the whole by its lowest parts. It cannot endure, because unless a nation is ruled by its best elements it must wither and decay.“

„I thought you were a republican,“ said she.

„Why, so I am. I am talking like one. I desire a society which selects its rulers from the best elements of every class and denies the right of any class or corporation to usurp the government to itself—whether it be the nobles, the clergy, the bourgeoisie, or the proletariat. For government by any one class is fatal to the welfare of the whole. Two years ago our ideal seemed to have been realized. The monopoly of power had been taken from the class that had held it too long and too unjustly by the hollow right of heredity. It had been distributed as evenly as might be throughout the State, and if men had only paused there, all would have been well. But our impetus carried us too far, the privileged orders goaded us on by their very opposition, and the result is the horror of which yesterday you saw no more than the beginnings. No, no,“ he ended. „Careers there may be for venal place-seekers, for opportunists; but none for a man who desires to respect himself. It is time to go. I make no sacrifice in going.“

„But where will you go? What will you do?“

"Oh, something. Consider that in four years I have been lawyer, politician, swordsman, and buffoon—especially the latter.

ТОВА МНЕНИЕ Е ЛИЧНО ВИЖДАНЕ И ТО НЯМА ПРЕТЕНЦИЯТА ДА БЪДЕ НАТРАПЕНО

Само искам да направя една, според мен, важна бележка по отношение на последната глава от романа. Аз го прочетох на английски, но забелязях, че има пасаж, който липсва в българския вариант. Не знам дали е пропуск при набирането на текста или при превода съзнателно не е преведен този пасаж, но според мен той е съществен. Поддържам това мнение, защото пасажа, за който говоря, се отнася за идеолигистичните възгледи на главния герой. Липсата на този откъс скрива важни размисли на главния герой, които дават много по-ясна картина на това, в което той вярва.Дори без този откъс би могло да се стигне до такова неразбиране от читателя, което да се равни на разочарование от това, че главният герой в голяма степен се отрича от републиканските си възгледи (или по-точно от идеята му да бъде изградено едно общество на справедливостта). Като се има предвид, че това става точно след диалога му с най-големия нему враг, би се създало усещането, че главният герой претърпява идеологистично поражение и е възможно това да разочарова много от читателите.

КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД ЗАБРАНАТА ДА СЕ ПИШАТ КОМЕНТАРИ НА ЛАТИНИЦА, ТУК САМО ЩЕ ПОСОЧА КЪДЕ Е МЯСТОТО НА „ИЗПУСНАТИЯ“ ПАСАЖ. В СЛЕДВАЩ КОМЕНТАР ЩЕ ПЕЙСТНА „ИЗПУСНАТИЯ“ ПАСАЖ НА АНГЛИЙСКИ, ТЪЙ КАТО НЕ СЕ НАГЪРБВАМ ДА ГО ПРЕВЕДА. АКО НЯМА ТАКЪВ КОМЕНТАР, ЗНАЧИ Е ИЗТРИТ ОТ МОДЕРАТОРИТЕ.А КОЙТО ИМА РОМАНА НА ХОРТИЕН НОСИТЕЛ, НЕКА ДА ПРОВЕРИ ДАЛИ ИМА ПРОПУСК В НАБИРАНЕТО.

„Искаш да кажеш… че ще пожертвуваш своето бъдеще, попрището, което си прегърнал? — Това съвсем я смая. — Но къде ще отидеш? Какво ще правиш?“

-----------------------------------------------------------------------------------------

„Ах, нещо. Само си помисли, че за четири години съм бил адвокат, политик, фехтувач и шут… особено последното.“

1.По асоциациа „защо пък не“, може и с друг пример — надуване на вувузела.

2.Ашоре си е негово право да си приказва каквото иска.

3.За да кажеш, че всеки има право на мнение значи за теб това не е изконно право на всеки индивид, а просто един вид индивидуално разбиране, което ти изповядваш и си горд от това. Това не ми хареса в коментара ти.

4."Обаче той каза че така не се пише" Еми казал е какво, не виждам какъв е проблемът като бил изказал такова категорично мнение. Очакваш да седне да ти обеснява как смята че се пише, или просто сарказмът ти е неуместен.

Книгата е наистина увилекателна. Аз гледах впоследствие филма и бях доста разочарован. Освен добрата история книгата има и доста готини лафове.

Като дете на прехода и аз да изразя своето виждане. Книгата е страхотна, макар и доста дълга (на моменти се преповтарят нещата). Говорил съм доста по книгата с по-възрастни хора, живяли по „онова време“ и въпреки че не съм живял тогава, мисля, че е абсолютно достоверна.

Другото, което ми дава пълната увереност за истинноста и, е голямата прилика с настоящето. Четейки тази книга, човек може да установи колко малко са се променили нещата днес. Защото хората са същите. И да днес няма лагери, няма политически затворници, няма доносници, но хората са същите. Още четейки историята пред баничарницата за милиоционерът, идващ впоследствие с агент от ДС, аз виждах образът на мутрата години по-късно (то мутрите откъде произлязоха?). И проблемите надали толкова лесно ще изчезнат, защото проблемът не е само в режимът. Проблемът е в хората. Режимът със сигурност е възпитал редица негативни черти и характеристика в българина, но, за да вирее „пошлостта“, е нужна подходяща почва.

И това леко ме обезнадеждава. Но искренно се надявам цялостното положение да върви към по-добро. За мен основните негативи на днешния ден са пряко свързани със същността на т.н. „Социалистическо време“ и това все пак ми дава някаква надежда, че нашето поколение ще позволи в много по-малка степен това, което се случваше през последните около 65–70 години

Това е една велика КНИГА. Браво Ейджи Йошикава

Продължението се казва „Сребърни пламъци“ и е за сина им Трей. Втората книга е изключително интересна. живота, който са създали Блейз и Хейзард, любовта им, която се е съхранила, чертите на характерите им в сина им… Препоръчвам и двете книги. Историята трогва, вълнува и очарова като представя мъжката и женската гледна точка… :)

Една от настолните ми книги! Обичачам го тоя Йосарян.

Уникална книга от един наистина невероятен писател!!!

Много хубава книга. Препоръчвам я на всички любители на жанра.

Най-много се смях на анализа за туризма — абе ти може да си се смял, ама аз лично съм виждал с очите си надписа „Забранено за кучета и българи“. И понеже съм работил години наред в Слънчев бряг, мога да кажа, че дори малко „меко“ е изобразил ситуацията Марков — безобразията, които ставаха, са много по-шокиращи. Жалко, че нямам неговото перо да ги разкажа, нищо, че някои другарки и другари като тебе сигурно ще се намерят да им се смеят. Но то е ясно, че ще бъде смях през сълзи.

Няма друга книга с такова значение за най-новата история на България, както Задочните репортажи на Марков. Това произведение трябва задължително да се изучава в часовете по литература в горните класове, за да не се повтори никога повече гнусната, престъпна власт на Комунистическата партия в България.

Като пръв изказал мнението си, аз искам да подчертая това че този разказ както и други на Елин Пелин, е чудесен и аз лично му се възхищавам, много.

За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла!!! <33