Читателски коментари

Както каза един мой приятел когато му дадох книгата — „Не съм я чел но заглавието много ми харесва“. И оттогава и на него му е любимата детска книга. Благодаря на организторите на този сайт че са я вкарали тук!

Много е хубава. Харесвам всичко от Джудит Макнот. Прекрасни истории който докосват сърцата.

Най-хубавия роман на Джудит Макнот. Чак завиждам а тези, които не са го прочели.

Толкова пъти съм я препрочитала и мислила над нея, мисля че мога да напиша анализ , по-дълъг от самата книга. :D

Много ми харесва това мнение — много е точно и балансирано, споделям го на 100 %.

Романът има доста фалове, като например категоричното разпределяне на „добри“ и „лоши“ герои, стереотипни образи и елементи на мелодрама.

Но също така правдиво обрисува българския бит, култура и душевност, пресъздава ужасите на кланетата при погрома на Априлското въстание.

А и все пак това е първият български роман — той проправя пътя на следващите. За добро или зло, българският роман започва от „Под игото“. Без него не бихме имали българската литература в днешния й вид.

Една от най-хубавите книги, които някога съм чела — интересна, забавна, с тънко чувство за хумор и най-вече човечна. Препоръчвам я на всеки. Мнението на Изабела и супер точно.

Фактът, че книгата въобще е публикувана, показва, че Мосад не са я взели на сериозно. Така и би следвало да се и приеме — като крими, но без конкретна история. Все пак дава някои теми за размисъл.

Малко сухо са представени фактите и може би е за хора с по-добри познания от моите по история. Все пак е интересна и особено в частите, където се описва бита на хората по това време. За мен най-поучително е манталитета на хората тогава и как нищо не си слагат на сърцето и всеки си гони интересите,днес братя, утре-врагове за престола. Поучителна най-малкото.

Чудесна книга, провокира интереса ми към военните действия в Азия по време на Втората световна война, а също и затворническата (в случая — лагерна) психика. Чела съм една подобна, „Империя на Слънцето“ от Балард.

Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)

Добре. Но аз от странични коментари, които съм чел, съм останал с впечатление, че проф. Златарски е свързан със славянофилските теории. Може би трябва да се запозная по-подробно с написаното от него ако той има по-различно виждане.

По принцип смятам, че самото време на научната работа на проф. Златарски е било такова, че не е позволявало ясен поглед върху историческата действителност. Каквито и да са били възгледите на проф. Залатарски за произхода на българите и за историята на Първото Българско царство, той ги е изградил на базата на документите и археологически находки, които са били налични и достъпни за него тогава. А чрез скриването на част историческите извори свързани с българската история, и чрез лансирането на несъстоятелни исторически тези (поради преследване на политически цели или поради все още заради познания на историята като наука), които проф. Залатарски трябва да вземе предвид понеже те са актуални в историческите кръгове в момента, то неговите книги, дори и напълно съвестно написани, се нуждаят от осъвременяване.

Много интересна книга, впечатлен съм. Обаче моля да публикувате още книги игри, за по-голямо разнообразие. Моля, побързайте, ще съм доволен.

Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.

Моя грешка. Явно съм чел по диагонал краткото изложение на биографията на проф. Залтарски.

И все пак, въпреки че проф. Златарски е „формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург“ далеч преди установяването на съветската власт в Русия, мисля, че руските възгледи относно историята са оказали силно влияние върху по-нататъшната му работа като историк. Имперска Русия, подобно на СССР, сигурно е премълчавала доста факти от миналото си и е гледала да го представи в такава светлина, която да улесни политическите й интереси.

Честно казано не знаех какво да очаквам, когато започнах да чета това произведение, но мога да кажа, че не съм пропиляла и минутка от времето си. Учуди ме факта, че дори и не разбрах кога всъщност стигнах края. Мога да кажа, че ми хареса и се наслаждавах на творбата. Препоръчвам я…

Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.

Аз също имам известни резерви към написаното от Рънсиман. Приемам като напълно коректна забележката, че не знае български език (нито съвременен, нито средновековен). Не бива да се забравя обаче, че основният език, необходим за изучаването на Българското средновековие е византийският гръцки, на основата на атическия диалект на старогръцкия, а Рънсиман знае старогръцки.

Всъщност, позволявам си да се намеся заради груба фактологична грешка, която ми избоде очите в този пост — Златарски не е учил в СССР! Завършил е в Петербург, но през 1891, цели 26 години (четвърт век!) преди установяването на съветска власт в Русия. После е специализирал в Берлин. Намесването на понятието „съвети“ тук е пълен абсурд. Факт е, че след Златарски науката се е развила и е отрекла част от тезите му (напълно нормално, върви се напред), но не мисля че е справедливо да бъде обвиняван в тенденциозност и липса на научна прецизност. Към времето, в което е живял и творил, той е бил наистина много добър и авторитетен историк, опиращ се на изворите, с които е разполагал.

Много харесвам тази книга и всички от поредицата 31 забравени любовни романа. Това е вторият роман на Глин, който чета с много голям интерес и нетърпение след Циганска кръв, също голям шедьовър за мен.

Ето такова произведение напълно заслужава званието „шедьовър“. Всяко едно действие, всеки един образ е изпълнен с огромен смисъл, който те кара да продължиш да четеш и да не спреш, докъто не видиш края. Един страхотен шедьовър.