Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин
Петата част „Танц с дракони“ е излязла Юли 2011. в момента вече пише шеста част с заглавие „Зимни ветрове“, до колкото четох има доста отпаднали персонажи…..
Изкуството да обичаш от Ерих Фром
Преди години, когато го четях <<Изкуството да обичаш>> по-скоро ме довеждаше до депресия, а не до градивни мисли. Мисля, че е поредната книга от рода на: — прочети и изхвърли веднага! Тази книга навява, към зомбиране на психиката, изхвърляне и отричане на човешкото Аз. Предпочитам Фроид с неговите <<мистерии и сънища>>
Мъжът на моите мечти от Джоана Линдзи
Книгата е една от любимите ми…И може би, именно „изсумтяването“ я прави много забавна и интересна за мен…А и сюжета й е забавен като цяло…
Книга, която всеки трябва да прочете.
Тайнствата на Стената от Робърт Силвърбърг
Може би, най-силният роман на Силвърбърг излизал на български. Тук добавям и „Рома Етерна“.
Пътешествие към Арктур от Дейвид Линдзи
Прочитането й за мен беше истинско мъчение.
Кървавата река от Патрик Тили
И това няма да бъде голяма загуба. Поредицата е слабичка.
Нощта на трифидите от Саймън Кларк
В сравнение с първообраза си е меко казано посредствена.
Вагинаторът от Алек Попов
Четенето на съвременна българска фантастика оставя обикновено лош вкус, а четенето на Алек Попов изобщо, показва още по-лош литературен вкус.
Едип цар от Софокъл
Много мъдра творба.
Човек,когато мисли,че е щастлив осъзнава,че просто е бил в неведение за себе си.
Реваншът на Тангра от Андрея Илиев
„Нацията … е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи.“
Карл Дойч, Националността и нейните алтернативи
Та и някои от коментиращите тази книга, както и написалият я, също са в общосподелено недоразумение май! Аман от националистически изхвърляния и комплексарски мании за минало величие.
Скритата империя от Кевин Андерсън
Добро начало на поредица. Дано успее да ми задържи интереса. Досега никоя поредица над 3 книги не е успявала.
За особено вманиачените в подробности има хронология и речник в края на книгата.
В текста не забелязах фрапиращи грешки от разпознаване — благодаря на тези, които са отделили време за това.
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек
Г-н Благоев, не съм съгласен с включването на българския народ в „някакво южно славянство“. Аргументите срещу представянето на българите като славяни не са за този форум, но ако потърсим някакви значими етно-исторически паралели между българи и която и да е народност от т. н. славянство отвъд лексикона на езика, такива просто няма да намерим.
Съгласен съм с benji, че това, което символизира Швейк с това, което символизира Бай Ганьо е също повърхностно. Посредством Швейк Хашек осмива недъзите на една епоха и едно общество а не самия Швейк, докато в образа на Бай Ганьо са фокусирани недъзите на една прослойка от тогавашния български народ. Накратко - бай Ганьо е карикатура, докато Швейк не е. Соред мен обаче, Швейк далеч не е простодушен, а личност със собствена, леко нихилистична философия, базирана на богат житейски опит.
Избрах теб от Сюзън Елизабет Филипс
Понеже няма резюме на книгата, за ориентир на следващите читатели, ето ви го:
Неотразимата С. Е. Филипс, наричана от американската преса „“Най-вълнуващият глас на Америка"", иде и с този си роман да покаже, че е писателка от първа величина. Чикаго се оказва неподготвен за Фийб — модерната и скандална нюйоркчанка, наследила футболния отбор „Чикаго старс“. А Фийб определено не е готова за треньора на отбора Дан — родения в Алабама рус варварин, бивша легенда от футболния терен. Дан е олицетворение на това, което Фийб ненавижда — ограничен спортист-мъжкар. Красивати нова шефка олицетворява всичко, което Дан презира — бъркаща се където не й е работа празноглавка, която не може да различи футболната топка от… Тогава защо това безсрамно, съблазнително парче го привлича? Така една по-друга игра увлича в себе си две упорити личности, които се борят, за да задържат страстта завинаги… Една книга, приковала задълго вниманието на четяща Америка и заради високото качество на романа, и заради многото любопитна информация от света на футбола.
Забулено слънце от Франсоаз Дорис
Имах наистина големи очаквания за тази книга, но те не се оправдаха. Искам да ви кажа, че през цялото време четях и очаквах най-накрая да се случи онзи грабващ момент, в който завръзката ще започне, но така и до края не се случи. Откровено казано, тази книга не си струва да си губите времето с прочитането и.
Стрелците от гористите равнини от Луис Ламур
В действителност притежавам абсолютно същата книга, но тя е преведена като Стрелци на честта и името го има изписано на корицата. Корицата представлява двама кочияши начело на един фургон. въоръжени с пушки. Книгата е много хубава, което е характерно за произведение на Луис Л’Амур
Още един глупак от Джеймс Хадли Чейс
Любимата ми книга от този автор! Държи в напрежение, страхотна е!
Снаха от Георги Караславов
Малко трудно я прочетох,но определено си заслужаваше!Книга със смисъл.
Изпитание от Цончо Родев
Възможно е, ако можете да се свържете с мен: [email protected]
Тайните на мутрите от Боби Цанков
Здравей. Аз я четох миналата година. Отговора на въпроса ти е — НЕ :). Книгата обаче може да се чете за забавление- има няколко момента, на които просто е доста трудно да не се разсмееш, сериозно говоря- „Цеци Красимирова беше права и танцуваше.“ :D:D:D
Читателски коментари