Читателски коментари

Петата част „Танц с дракони“ е излязла Юли 2011. в момента вече пише шеста част с заглавие „Зимни ветрове“, до колкото четох има доста отпаднали персонажи…..

Преди години, когато го четях <<Изкуството да обичаш>> по-скоро ме довеждаше до депресия, а не до градивни мисли. Мисля, че е поредната книга от рода на: — прочети и изхвърли веднага! Тази книга навява, към зомбиране на психиката, изхвърляне и отричане на човешкото Аз. Предпочитам Фроид с неговите <<мистерии и сънища>>

Книгата е една от любимите ми…И може би, именно „изсумтяването“ я прави много забавна и интересна за мен…А и сюжета й е забавен като цяло…

Книга, която всеки трябва да прочете.

Може би, най-силният роман на Силвърбърг излизал на български. Тук добавям и „Рома Етерна“.

Прочитането й за мен беше истинско мъчение.

И това няма да бъде голяма загуба. Поредицата е слабичка.

В сравнение с първообраза си е меко казано посредствена.

Четенето на съвременна българска фантастика оставя обикновено лош вкус, а четенето на Алек Попов изобщо, показва още по-лош литературен вкус.

Много мъдра творба.

Човек,когато мисли,че е щастлив осъзнава,че просто е бил в неведение за себе си.

„Нацията … е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи.“

Карл Дойч, Националността и нейните алтернативи

Та и някои от коментиращите тази книга, както и написалият я, също са в общосподелено недоразумение май! Аман от националистически изхвърляния и комплексарски мании за минало величие.

Добро начало на поредица. Дано успее да ми задържи интереса. Досега никоя поредица над 3 книги не е успявала.

За особено вманиачените в подробности има хронология и речник в края на книгата.

В текста не забелязах фрапиращи грешки от разпознаване — благодаря на тези, които са отделили време за това.

Г-н Благоев, не съм съгласен с включването на българския народ в „някакво южно славянство“. Аргументите срещу представянето на българите като славяни не са за този форум, но ако потърсим някакви значими етно-исторически паралели между българи и която и да е народност от т. н. славянство отвъд лексикона на езика, такива просто няма да намерим.

Съгласен съм с benji, че това, което символизира Швейк с това, което символизира Бай Ганьо е също повърхностно. Посредством Швейк Хашек осмива недъзите на една епоха и едно общество а не самия Швейк, докато в образа на Бай Ганьо са фокусирани недъзите на една прослойка от тогавашния български народ. Накратко - бай Ганьо е карикатура, докато Швейк не е. Соред мен обаче, Швейк далеч не е простодушен, а личност със собствена, леко нихилистична философия, базирана на богат житейски опит.

Понеже няма резюме на книгата, за ориентир на следващите читатели, ето ви го:

Неотразимата С. Е. Филипс, наричана от американската преса „“Най-вълнуващият глас на Америка"", иде и с този си роман да покаже, че е писателка от първа величина. Чикаго се оказва неподготвен за Фийб — модерната и скандална нюйоркчанка, наследила футболния отбор „Чикаго старс“. А Фийб определено не е готова за треньора на отбора Дан — родения в Алабама рус варварин, бивша легенда от футболния терен. Дан е олицетворение на това, което Фийб ненавижда — ограничен спортист-мъжкар. Красивати нова шефка олицетворява всичко, което Дан презира — бъркаща се където не й е работа празноглавка, която не може да различи футболната топка от… Тогава защо това безсрамно, съблазнително парче го привлича? Така една по-друга игра увлича в себе си две упорити личности, които се борят, за да задържат страстта завинаги… Една книга, приковала задълго вниманието на четяща Америка и заради високото качество на романа, и заради многото любопитна информация от света на футбола.

Имах наистина големи очаквания за тази книга, но те не се оправдаха. Искам да ви кажа, че през цялото време четях и очаквах най-накрая да се случи онзи грабващ момент, в който завръзката ще започне, но така и до края не се случи. Откровено казано, тази книга не си струва да си губите времето с прочитането и.

В действителност притежавам абсолютно същата книга, но тя е преведена като Стрелци на честта и името го има изписано на корицата. Корицата представлява двама кочияши начело на един фургон. въоръжени с пушки. Книгата е много хубава, което е характерно за произведение на Луис Л’Амур

Любимата ми книга от този автор! Държи в напрежение, страхотна е!

Малко трудно я прочетох,но определено си заслужаваше!Книга със смисъл.

Възможно е, ако можете да се свържете с мен: [email protected]

Здравей. Аз я четох миналата година. Отговора на въпроса ти е — НЕ :). Книгата обаче може да се чете за забавление- има няколко момента, на които просто е доста трудно да не се разсмееш, сериозно говоря- „Цеци Красимирова беше права и танцуваше.“ :D:D:D