Читателски коментари

След като сте видели, че нещо липсва, можете и вие да се заемете и да попълните пропуските. Чрез връзката Корекция на текст от „Читанка“ можете да получите подробна информация как става това. Ако имате въпроси пишете във форума на библиотеката.

В хартиения вариант си ги има, тук не са качени ;) Спокойно. Просто отбелязвам, ако може да ги качат.

Целта е хонорарът, човек. Иначе си прав. Точно като изкуствено пришити са, също, като продълженията на Дейвид Едингс за Белгариада. Нещо, което се е изтъркало вече, но авторът му продължава да „търка“. :)

Задължителна книга за всеки българин!

Бях дете, накъде към 11–12 годишна, когато видях Тайната Вечеря на Леонардо в един каталог по изобразително изкуство… за мен съществото отляво на Христос бе ЖЕНА, дори споделих това с родителите си, те ме увериха, че по онова време хората са носели дълги коси…но за моите непредубедени детски очи не бе само дългата коса, а нежното лице и деликатно тяло, ВСИЧКО бе женствено! Другото, което аз, като млад художник от Школата по изобразителни изкуства отбелязах е защо Леонардо, като велик художник, е оставил тази „дупка“ между него и персоната отляво? Тази празнота бе несъвършенство на експозицията по всички канони на композиция на една картина!

Моля, моля, аз направих своите изводи 25 години преди Дан Браун…

Книгата е хубава само от религиозно-историческо-философска точка.

Като произведение на изкуството си е „чипс“, както правилно е отбелязал GeOrg по-горе.

Изключителна книга! Холивудските сценарии ряпа да ядат! Ако Холивуд направи филм по тази книга, със съвремените технически ефекти, резултата ще бъде неотразим бестселър! Само че едва ли биха пресъздали правдиво тази грубовато-нежна руска душа на Сталкера…

Прочетох „Пикника“ когато бях тийнейджър, и я препрочетох сега, когато съм над 40г…Тогава ме впечатли фантазията на двамата автори (какви само джаджи се намират в Зоната, а!), сега осъзнавам моралната и психологическата й стойност…

Сталкера е загрубял материалист, който обаче може да обича с най-нежната бащинска обич нечовешкото си дете… Изненадани ли сме, че достигнал до заветното място, Сталкера ще пожертва най-съкровенното си желание, за да има „щастие за ВСИЧКИ даром … и НИКОЙ да не бъде пренебрегнат“ !

Харесва ми идеята на творбата, но мрачните краски ме подтискат безнадежно, стила на повествованието ми е доста тромав, липсва ми стила на Стругацки от другите им произведения (с онази тънка хумористична нишка на вечен оптимизъм). Въпрос на вкус, аз не можах да се насладя с пълна сила.

Изключително интригуваща и пълнокръвна приключенско-фантастична история, в която световете са инвертирани: ТЕ сме НИЕ, или НИЕ сме ТЕ?!?

Картина на едно тоталитарно общество, в която идеалният извънземен, описан като ЧОВЕК от Земята (?) последователно застава ту на едната (подтисническата), ту на другата (подтиснатата) страна на конфликта, докато накрая разбира, че в тази борба е сам, единак, но това няма значение за Идеалния човек, който няма нужда от дрехи, пари или власт, за да се чувства силен благодарение на собственото си АЗ.

И дали насила направеното „добро“ е наистина добро?

Намеса или ненамеса е по-добрия вариант?

„Бръмбар в мравуняка“ достигна дълбоко до сърцето ми, изключително неразточителна в повествованието книга, но дълбоко философски натоварена, без да дава крайният отговор…и оставила на читателя сам да определи моралната тежест от съсипването на един човешки (или не?) живот…

Препоръчвам на всеки над 30 години, на онзи, на който приключенското от „Обитаемият остров“ не им е достатъчно…

Изключително интересна криминална история с фентъзи привкус, написана в стила на случайно попаднал на местопрестъплението непрофесионален разследващ. Езикът и образите на Стругатски са балсам за душата, повествованието не ме остави на мира докато не стигнах до развръзката! Горещо препоръчвам на всички, които обичат Стругатски и им допадат криминални истории с изтънчен хумористичен привкус … а фентъзито е само черешката на тортата, съставена от чисто човешки характери!

В раздел „Правила“ се вижда ясно, че в момента произведенията издадени през 2010-а, 2011-а и 2012-а са под запор. Което ще рече, че тази книга ще бъде достъпна в началото на 2013 г.

Уважаеми модератори,

Вече изминаха 2 години от публикуването на книгата. Кога ще я качите пак?

Благодаря за вниманието.

Нямам думи! Невероятна книга!!!

„Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност.“

И много други предателски гръкомански тези!

Докога този отявлен гръцки агент ще размътва мозъците на българите и няма ли да се оттегли да си изхарчи безчестно натрупаните драхми? Срамота е, такъв тенденциозен, прозрачен манипулатор все още да има обществено влияние. Защото го слушат наивниците и му вярват на глупостите! Траките били мутри, ние сме от Авганистан и нямаме нищо общо с тях, а средновековната ни религиозна книжнина била връх в световната култура. Особено защото е copy-paste от византийската и не заплашва с нищо гърчолята, които от години плащат на този измекяр. Събудете се, хора! Всичко от миналото ни има стойност, но този човек се гаври с цели епохи и възвеличава други, които устройват портфейла му!

С удоволствие бих прочела „Рет и Скарлет“ на Макейг, Доналд.Търся я безуспешно от дълго време.Има ли някакъв шанс да се добави в библиотеката?

отговарям на последния коментар, но се отнася за всички:

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Всичко най-змейско ви пожелавам!

(без читатели няма писатели)

Най-хубавата книга от тази поредица. Изпълнена с много драматизъм и чувственост, която заразява всеки,който я чете.

Страхотен е..!!

Много увлекателна книга, приятна за четене и изключително

динамична.

Спящата красавица, чиято орисница (посланикът-лекар акушер) й поднася вместо вретено, букет от рози. И това се случва в най-щастливия ден от живота й. Принцът, който не може да премине през бодливата гора на правилата и пазачите в непристъпния замък — болницата. И не успява да я събуди. Само че вторият вариант на превода е пълен с граматически грешки — предимно смесване на времената, плюс неудачно намерени думи — „пестил“ вместо „хапче“, например. И още доста други. Почти нямам по-любим разказ, но лошата граматика на българския текст просто го съсипва.