Читателски коментари

Прегърни и завладей от Дженифър Блейк

milkana_2 (14 септември 2012 в 16:19), оценка: 6 от 6

Завладяващо четиво.Любовна история на фона на исторически събития

от 17век-бурни години от създаването на Ню Орлиънс.

В един есенен ден по шосето от Павел Вежинов

flower123 (14 септември 2012 в 16:07)

Това цялото произведение „В един есенен ден по шосето“ ли е?

12 мита в българската история от Божидар Димитров

j_karamfilov (14 септември 2012 в 11:50), оценка: 4 от 6

Положителна страна на тази книгат е във формулирането на въпроси, не е задължително да се съгласяваме с отговорите, които Б.Димитров дава на тях.Препоръчвам да се прочете.

Шогун от Джеймс Клавел

mslazarov (14 септември 2012 в 11:43), оценка: 6 от 6

Страхотна книга! Мисля, че всеки човек един ден трябва да я прочете и да помисли над нея. Защото това е книга Живота, за мечтите, желанията, радостите и страданията на Хората. И всичко това показано през един по-различен ъгъл — японската култура. Не ме вълнува дали Клавел е японец, американец, арменец, англичанин или австралиец. Вълнуват ме мислите които прочетох в тази книга…

Минко Лазаров

Магьосник от Реймънд Фийст

sharkoff (14 септември 2012 в 11:07), оценка: 6 от 6

Ооо страхотна книга има всичко войни магии тактики абе супер. Продължавам сагата :)

Невинни лъжи от Джейн Ан Кренц

natpaknat (14 септември 2012 в 10:45)

Всъщност те са си обозначени, тази е втората(ако търсиш по име на автор излизат разделени на поредици и единични романи и тази поредица са си написани кой номер са отпред). Първата се казва SECOND SIGHT, в Читанка има и 3, 5 и 7 от поредицата.

Фашизмът от Желю Желев

Иван (14 септември 2012 в 10:40)

Има много сходства с лекциите на Толиати и книгата, но не мисля, че е копирана. Лекциите на Толиати са с доста по различна структура.

Само една нощ с теб от Ронда Фрийман

ganiva (14 септември 2012 в 02:15), оценка: 4 от 6

Преди мен трима души са гласували с 3 за тази книга. Аз обаче не смятам, че книжката е посредствена. За мен никак не е лоша и гласувах с по-висока оценка. Все пак чела съм доста по-лоши книги от нея. Добра е за приятно прекарване на няколко часа.

Постеля от рози от Хедър Греъм

roni4ca (13 септември 2012 в 23:07)

Аз също съм благодарна на тези, които са ни предоставили книгата за четене, но и на този, която я е поискал, защото романа е много увлекателен за четене! Благодаря Ви!

Книгата на черепите от Робърт Силвърбърг

moketa (13 септември 2012 в 22:56), оценка: 4 от 6

Не много традиционна за Силвърбърг книга, досадно и мудно действие до средата на книгата, малко прекалява с цинизмите.

Общо взето- Силвърбърг има и по-добри произведения.

Фашизмът от Желю Желев

Кирил (13 септември 2012 в 21:34)

Книгата е класика. Тя отвори очите на цяло поколение, които израстваха през 80те да разберат за какво става дума при т.нар. „социализъм“. Друг е въпроса, че много я отричаха, но книгата се четеше под завивките с фенерче и всеки след прочитането се чустваше като Нео когато се събуди в клетката в матрицата. След това кой какво направи и как се преинсталира в Матрицата е друг въпрос.

7 дни и 7 нощи от Уенди Уакс

Amore Mio (13 септември 2012 в 20:57), оценка: 5 от 6

Книгата наистина е забавна и увлекателна, прочетох я за два дена. Очаквах някакъв по — добър край, но и така си я бива.

Алисия от Джуд Деверо

ели (13 септември 2012 в 18:31)

Тази героиня Алисия отначало е много , много ама много досадна с този неин клан… Чак не се издържа.. Добре, че после не е вече чак толкова натрапчиво. Първата книга ДЖУДИТ е къде- къде по-интересна.

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

pencho (13 септември 2012 в 17:52)

Артаван и компания, добре е когато застъпваме някоя теза, да поглеждаме в оригиналния източник, особено когато той е така достъпен, а не само във вестникарските „сензационни разкрития“. На 9а лист от ръкописа на „История Славянобългарска“ Паисий пише (допускайки историческа грешка, разбира се), че група славяни, след битка с „москали и руси“ се населили „покраи великие реки Болги, коя течетъ от южна страна на северъ през Московска држава и входитъ въ Окианъ море. Поради тая река Болга нарекли се болгари они словяне и до днесъ“. Сега ние знаем, че това не е вярно, но Паисий го е смятал за вярно. Не разбирам тогава какво би му попречило да нарече историята си „Славяноболгарска“, вместо да я именува неисторически и нелогично „Славно-болгарска“. Политическите инсинуации подир поредния повей на вятъра не бива да се приемат безкритично, особено в случаите, когато текстовете са се запазили до наше време и сами говорят за себе си на онези, които могат да четат и се интересуват от истината за тях.

Амеран от Жолийн Прюит-Паркър

Тракия (13 септември 2012 в 16:05)

Не разбирам защо романът има толкова ниска оценка, прекрасен е ..

Изчетох го на един дъх.

Да целунеш ангел от Сюзън Елизабет Филипс

Сисо (13 септември 2012 в 16:00)

книгата е много хубава. Препоръчвам я на всички :)

Избрах теб от Сюзън Елизабет Филипс

Magi74 (13 септември 2012 в 14:45), оценка: 6 от 6

Наистина това е една много интересна и увлекателна книга, определено много ми допадна.Препоръчвам я горещо на всички.

Градът и звездите от Артър Кларк

Pymen (13 септември 2012 в 03:46)

…1957… Аз съм роден през 1959 и от малък съм със широко отворени очи за света, но този роман ме шокира през 1987, (или 1988) когато разбрах, че тези технологии и тази фантазия са описани през 1957г. и дори сега можем да се дивим на гения на Артър Кларк…

Етногенезисът и биосферата на Земята от Лев Гумильов

Змей Горянин (13 септември 2012 в 03:30)

Какво му е тъпото на коментара? Много правилно се е изразил човека. Може би има предвид това, че света, а и България са видели от Русия и руснаците, много повече зло, от колкото добро. Вероятно, поради вроденото им и изродено имперско мислене, комплексите им за малоценност и пълноценност, както и диващината им.

Денят по-дълъг е от век… от Чингиз Айтматов

der Vogel (12 септември 2012 в 23:57), оценка: 6 от 6

Такъв типаж книги, поне се надявам, че наистина можем да говорим за типаж сред това море от литература, могат да бъдат описани с няколко простички слова-човешкия живот най-често в свят, извън „модерното общество“. Закваската на подобни книги е мястото на действие, а както често ще Ви се набива графично на очи „Железопътната линия пресичаше Саръ-Озеките…. А влаковете продължаваха да се движат от изток на запад и от запад на изток“ (неточен е цитатът ми). В тези своебразни няколко реда, както и в цялата книга, са заплетени въпроси, проблеми къде простички, къде общочовешки, които читателят, философът или който и да е посегнал към книгата е задължен поне малко да помисли. Философски разсъждения, съчинения върху отделни фрагменти на такива книги мисля не бива да очудват никого.