Читателски коментари

Внимавай какво си пожелаваш от Александра Потър

sem.ilievi (28 септември 2012 в 19:05), оценка: 6 от 6

и на мен ми хареса :) героинята беше много близко до образа на една нормална жена в живота,а и случките й все едни такива…

Сътворението от Гор Видал

isina (28 септември 2012 в 18:35), оценка: 1 от 6

С тази книга Гор Видал се опитва да изкриви представите на хората за историята и за религиите в погрешна посока. Романът е с добра художествена стойност, но е пълен с откровени манипулации и заблуди. Когато човек чете например, остава с впечатление, че на Изток доброто и полезното учение е Конфуцианството. Будизмът (и Буда), Даоизмът , както и Джайнизмът са показани в лоша светлина. Но действителността е друга. Управляващата класа в Китай предпочита Даоизма защото учението е истински освобождаващо и развиващо способностите и енергиите на човека. А сред населението управниците популяризират и налагат конфуцианството защото то прави хората по-лесни за управление.

В книгата е пълно с подобни измами по отношение на множество духовни учения. Без съмнение целта на Гор Видал е била да популяризира тези измами сред възможно най-широк кръг читатели.

От мен оценката за написаното от него е възможно най-ниската — 1-ца.

Свят на смъртта I от Хари Харисън

Любомир Могилски (28 септември 2012 в 17:24)

Изключителни книги На Хари Харисън.Прочетох и трите.Впечатлен съм !

Сътворението от Гор Видал

der Vogel (28 септември 2012 в 17:03), оценка: 6 от 6

Безпорно интересна книга. На мнение съм, че по такъв начин е необходимо да се правят историческите романи-животът тогава, плюс личната страна на разказвача плюс естествено определената точка,около която се въртят нещата. Някой от блогърит веднага усети религиозната конфронтация тъй да го нарека в книгата, но също така може да се изнамерят и други равносилни ядра. А това последното в интересна конфронтация с преливащото описание на живота тогава и историческите факти (поне мисля, че има солиден исторически елемент, а и дори да няма чак толкова, това не повлилява)прави този тип исторически романи добри.Личната точка, която се предоставя излиза донякъде на преден план, в сравнение с идеята на историците за безпристрастност. Доволен съм от книгата, а и несъизмеримостта на различните глави също подсказва за ненатрапващ се стил на писане.

гледните точки по отношение на религията не са строго разнопосочни т.е. няма го това разделение още от първа страница на добро и лошо и заклеймяването на знаете какво от знаете кого. Съзряването на героя също ми допада. Книгата наистина си заслужава според мен.

Нещо, което не бива да се пропуска според мен, е че на няколко пъти се показва как властта дефакто не е там където изглежда --харема, аристокрацията…

6 от мен

Тайната градина от Франсис Ходжсън Бърнет

demi_33 (28 септември 2012 в 17:02)

Любимата ми книга!

Тайната градина от Франсис Ходжсън Бърнет

demi_33 (28 септември 2012 в 17:00)

Страхотна е! Де да имаше и други творби на Франсис Бърнет!!!

Фън шуй откачалки от Брайън Галахър

К. Димитрова (28 септември 2012 в 16:45)

Книгата е интересна! Превода е направен по уникален начин. Прочетох я за 2 дни, не за друго, а защото ми беше страшно забавно и нямах търпение да стигна до развръзката.

История за двама интелигентни и образцови мъж (зъболекар) и жена (адвокат) и една Фън — шуй откачалка. Как една изневяра променя хората до лудост и как от врагове две жени стават най-добри приятелки, как любовницата може да бъде мила и добра и как обезумялата съпруга отмъстителна и хитра.

Ситуациите в които изпадат героите са интересни и реалистични, завладяващи и забавни.

Препоръчвам Ви я!

Амулетът на Самарканд от Джонатан Страуд

nimfadorazi (28 септември 2012 в 13:56), оценка: 6 от 6

много ми харесва

Хобит от Джон Р. Р. Толкин

isina (28 септември 2012 в 12:33)

Харесвам и препоръчвам старият превод на „Хобитът“ направен от Красимира Тодорова:

http://chitanka.info/text/1206-bilbo-begins-ili-dotam-i-obratno

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата между стария превод и новия (на Любомир Николов) не е само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението…

Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин

isina (28 септември 2012 в 12:27), оценка: 6 от 6

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата в двата превода е не само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението… Старият превод на Красимира Тодорова е по-гладък, с по-добре подбрани сравнения — като цяло го харесвам много повече от новия.

Доктор Джоан Лечителката от Розалин Олсбрук

artik (28 септември 2012 в 11:29)

нямам представа защо този книга е отценена толкова високо. тя е една от най скучните които съм чела

Мини-книжка за личните финанси от Рая Христова

Ники (28 септември 2012 в 06:00)

Браво, Рая. Пожелавам ти много успехи!

Особен урок от Катрин Каултър

ganiva (28 септември 2012 в 02:11), оценка: 4 от 6

Нелоша книга, приятна за четене, но като че ли в историческите романи тази писателка е по-добра, отколкото в съвременните. Мое мнение, разбира се.

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

Цветаноя (27 септември 2012 в 23:32)

Това определено е най добрата книга, която съм чел някога. Чел съм я 5–6 пъти и пак ще я прочета. По едно време имах 3 копия от книгата в къщи, но ги раздадох.

Препоръчвам на тези, които я харесват да прочетат и Параграф 22 на Джоузеф Хелър. Определено ще им хареса. За мен това са двете най хубави книги, които съм чел. Просто за мен са извън всякаква класация. Не мога да намеря друга книга, която дори малко да се доближи до тях.

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

Евгени (27 септември 2012 в 23:01)

Заедно с „Майсторът и Маргарита“ са двете книги които са ми любими

Удоволствието на краля от Хедър Греъм


Страхотна книга.Излапах я с кориците.

Пътят към София от Стефан Дичев

latinkadimitrova (27 септември 2012 в 19:20), оценка: 6 от 6

роман които всеки българин трябва да прочете

Татул от Георги Караславов

Галя Тодорова (27 септември 2012 в 17:33), оценка: 5 от 6

Много ми хареса книгата.

Едноръкият от Николай Пеняшки


Не само демокрацията, но и хорската злоба и агресия докараха хората до ръба на силите си. Мизерията е навсякъде, а вече дори съседът ти се е скрил в кошарата си само и само, за да избегне евентуалната ситуация да ти помогне с нещо…Но докато имаме надежда, все още не съществуваме безцелно.

Една човешка съдба от Николай Пеняшки

svetoslava_valkova (27 септември 2012 в 13:53), оценка: 4 от 6

„Сама птичка пролет не прави“ — гласи поговорката, а и още нещо — „Сам човек, само за тоалетната.“ Стилът на писане не ми допада особенно, но като се замисли човек — ситуацията не се е променила от времето на написаването на разказа до наши дни. Дори върви към по-зле… До къде докараха народа…