Читателски коментари

Безпорно интересна книга. На мнение съм, че по такъв начин е необходимо да се правят историческите романи-животът тогава, плюс личната страна на разказвача плюс естествено определената точка,около която се въртят нещата. Някой от блогърит веднага усети религиозната конфронтация тъй да го нарека в книгата, но също така може да се изнамерят и други равносилни ядра. А това последното в интересна конфронтация с преливащото описание на живота тогава и историческите факти (поне мисля, че има солиден исторически елемент, а и дори да няма чак толкова, това не повлилява)прави този тип исторически романи добри.Личната точка, която се предоставя излиза донякъде на преден план, в сравнение с идеята на историците за безпристрастност. Доволен съм от книгата, а и несъизмеримостта на различните глави също подсказва за ненатрапващ се стил на писане.

гледните точки по отношение на религията не са строго разнопосочни т.е. няма го това разделение още от първа страница на добро и лошо и заклеймяването на знаете какво от знаете кого. Съзряването на героя също ми допада. Книгата наистина си заслужава според мен.

Нещо, което не бива да се пропуска според мен, е че на няколко пъти се показва как властта дефакто не е там където изглежда --харема, аристокрацията…

6 от мен

Любимата ми книга!

Страхотна е! Де да имаше и други творби на Франсис Бърнет!!!

Книгата е интересна! Превода е направен по уникален начин. Прочетох я за 2 дни, не за друго, а защото ми беше страшно забавно и нямах търпение да стигна до развръзката.

История за двама интелигентни и образцови мъж (зъболекар) и жена (адвокат) и една Фън — шуй откачалка. Как една изневяра променя хората до лудост и как от врагове две жени стават най-добри приятелки, как любовницата може да бъде мила и добра и как обезумялата съпруга отмъстителна и хитра.

Ситуациите в които изпадат героите са интересни и реалистични, завладяващи и забавни.

Препоръчвам Ви я!

много ми харесва

Харесвам и препоръчвам старият превод на „Хобитът“ направен от Красимира Тодорова:

http://chitanka.info/text/1206-bilbo-begins-ili-dotam-i-obratno

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата между стария превод и новия (на Любомир Николов) не е само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението…

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата в двата превода е не само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението… Старият превод на Красимира Тодорова е по-гладък, с по-добре подбрани сравнения — като цяло го харесвам много повече от новия.

нямам представа защо този книга е отценена толкова високо. тя е една от най скучните които съм чела

Браво, Рая. Пожелавам ти много успехи!

Нелоша книга, приятна за четене, но като че ли в историческите романи тази писателка е по-добра, отколкото в съвременните. Мое мнение, разбира се.

Това определено е най добрата книга, която съм чел някога. Чел съм я 5–6 пъти и пак ще я прочета. По едно време имах 3 копия от книгата в къщи, но ги раздадох.

Препоръчвам на тези, които я харесват да прочетат и Параграф 22 на Джоузеф Хелър. Определено ще им хареса. За мен това са двете най хубави книги, които съм чел. Просто за мен са извън всякаква класация. Не мога да намеря друга книга, която дори малко да се доближи до тях.

Заедно с „Майсторът и Маргарита“ са двете книги които са ми любими

Страхотна книга.Излапах я с кориците.

роман които всеки българин трябва да прочете

Много ми хареса книгата.

Не само демокрацията, но и хорската злоба и агресия докараха хората до ръба на силите си. Мизерията е навсякъде, а вече дори съседът ти се е скрил в кошарата си само и само, за да избегне евентуалната ситуация да ти помогне с нещо…Но докато имаме надежда, все още не съществуваме безцелно.

„Сама птичка пролет не прави“ — гласи поговорката, а и още нещо — „Сам човек, само за тоалетната.“ Стилът на писане не ми допада особенно, но като се замисли човек — ситуацията не се е променила от времето на написаването на разказа до наши дни. Дори върви към по-зле… До къде докараха народа…

интересна и забавна. накара ме да се смея. препоръчвам я

Екранизацията не е лоша, но е претупана малко. Наистина романът е доста по-добър.

Благодаря за книгата! Гледах сериала, който ме възхити, явно е по тази книга.