Читателски коментари

Oстров Тамбукту. Автор Марко Марчевски.

Тази книга не е в списъка на книгите, които трябва да прочета през лятото, но аз получих препоръка от един блогър да я прочета. Действието се развива по време на Втората световна война. Удивително начало- млад българин завършил медицина попада в Александрия. Съдбата го среща с турчин роден в България, който му помага да си намери работа при един англичанин. Описанието на кръчмата на турчина — хлътнало под нивото на калдъръма прозорче, през което слабата дневна светлина едва се процежда… Описанието на задаващата се и връхлитащата малката яхта буря в Индийския океан — силно ме впечатлиха. Дотук не видях никаква пропаганда. Малко прилича на Робинзон Крузо, но това е добре, защото и ние си имаме нашият Даниел Дефо. Оцелелите от корабокрушението и попаднали на остров Тамбукту се срещат със света на местните т.н. диваци, с реалностите на японската окупация на острова и със спасението си в лицето на английския военен кораб. Споделям мнението на продавача на книги на площад Славейков, който ми каза, че това е една от най-хубавите книги, които е чел.

Насериозно ли взехте иронията ми? Странно. Не нихилизъм, а точно обратното имах пред вид. Ако продължаваме с всички сили да се отказваме от славянския компонент в нацията си, ще трябва да пренапишем историята си наново, където и Паисий, и Ботев, и Левски, и Каравелов, и Вазов ще се окажат…руски шпиони (тъй като тук чета, че руснаците са измислили славянството, за да ни преметнат) — те всичките са ни смятали и за славяни и са поддържали тезата за кръвната ни връзка с останалия славянски свят — Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и т. н. Независимо от многото смески, които са ни оформили, продължавам да вярвам, че съм потомък на славяни, прабългари… и малко траки. Нито се гордея с това, нито се срамувам от това, просто ми харесва. Новите теории, често създавани в угода на някаква политическа доктрина, според мен са опасни — те могат да объркат личността и да я хвърлят в нихилизъм. Та, както се беше провикнал Паисий: „поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин“, пишейки именно „славяно-болгарска“ история, струва ми се и досега трагично актуален вик. И жалко от което.

И иначе не е невъзможно да се види дали един народ съществува или не. Всеки език има свой собствен звуков регистър, които в едни езици съдържа повече звукове а в друг, по-малко. Това е първата разлика между езиците. Затова когато българските езиковеди започнали да изочават езика на траките, те с изненада открили нещо коетпо може да учуди доста от някой несведущи в езиковата материя хора. Оказало се че в езика на траките липсва цял блок от звукове, обичайни и характерни за българският език — Ъ , африкатите Ч и Ц, и небнозъбните фонеми Ж, ДЖ, Ш… Същевременно при траките е имало звукове като КХ, ПХ, ТХ, които не се срещат в днешният български език. Но тъй като тази особеност се знае, най-вече от траколозите, но не е известна на повечето историци, по долу помествам източника:

V. Georgiev — Introduction to the History of Indo European Languages, Sofia, BAS, 1981, p114, или на български — В. Георгиев — траките, 1979 стр. 60

Гръбнака на тракоманската теза почива на представата че готи, гети, траки, скити, мизи и българи са един народ. Те чудодеино били коренното население, което оцеляло в непокътнат вид и само сменяло свойте имена, наричайки се след 6 век Мизи или Българи, и в този си вид вече с името българи оцелели до наши дни. Добре би било разбира се, ако можеше да се докаже тази идея. Защото с някаква ефирна лекота тя присъединява в едно всички по-ранни и по-късни обитатели на балктаните. Но със същата лекота някой може да пренапише и историята на който и да е друг народ и да обяви например, че никакво нахлуване на франки в земите на Франция не е имало, и старото население — Галите, по собствено хрумване се преименували на Франки и така се образувала Франция. Друг пък може да измисли че Англия живее и до днес същото население, което е живяло до Древността, и да си представя че там някогашните келти са решили да се нарекат англи, и никакво нахлувнае на англи, сакси и брити не е имало. А като резултат може да си представи, че накрая никакво велико преселение на народите не е имало, и че древните хронисти просто са си измислили своите исторически съчинения.

Гледам доста критикари на тази уникална книга. Да, уникална е. Написана с много топлота, любов към хората, чувство за хумор. Стилът е прекрасен — без маниерничене, лек и изящен.

Във времената, в които живеем, уви подобна книга не е лъжица за всяка уста.

Дискусията, започната от мен, е точно реакция срещу сензациите и бомбастиките в „Джагфар Тарихи“ и пр., на които се опира „Реваншът на Тангра“. Историята ни ще заприлича на шут с цветни кръпки, ако продължаваме да се кичим с приказки откъм.. езерото Байкал на 6000 км от тук. От друга страна Балкано-черноморското ни наследство легитимира народа ни като приемствен на античните цивилизации по нашите земи. Автохтонството НЕ героизира, нито възвеличава българите! То просто е логически подплатено. Примеси с други народи не се отричат. Четете по-внимателно какво се пише. Да определяте нашия народ като турски (джагатайски) е точно пример за първосигнална тотална „бомбастика“. Така че нихилизмът ви няма никаква стойност, освестете се по-добре!

Не само славяни, ами и българи не сме, ние българите. Направо сме си тюрки (или турци, както ви харесва повече, не случайно петстотин години си бяхме в родината), или някакви там степни джагатайци, ако решаваме с това да се гордеем и по такъв начин да се отърсваме от миналото си. Е, че сме „башка“ от другите народи доказват и този род спорове, каквито не мога да си представя в развитите западни общества, както и онова, що за нас не знам вече позор ли е, или слава. Иначе няма съмнение — най-древните цивилизации са наши, най-древните култури също, и пирамидите построихме ние, и компютъра измислихме и какво ли още не. Затова сме и на такова положение в момента — в света и Европа, няма съмнение, нещата са свързани. Пък, като не ви мързи, продължавайте да откривате нови и нови сензации, Бог да ви е на помощ (или евентуално там Тангра, Аллах, Амон Ра и прочие компания, когото си изберете, в зависимост от поредната бомбастична хипотеза).

Казваш много верни неща, същевременно накрая се отричаш от всякакви конкретни позиции. Дилемата за българите лавира между трако-скити (към които явно клониш) и памирци или тюрки. Правим уговорка, че прототюрките изглежда са били индо-европейски клон, преди да се смесят с разни азиатски субекти. Така е най-кратко за формулиране. Сега, между Централна Азия и Черно море разстоянието е достатъчно голямо за да се раздалечат народите — генетично и като културна физиономия. Че са имали общо начало някога, ок, но ако вече не си приличат няма смисъл спекулативно да ги побратимяваме. „Славянството“ е измислено от руснаците и е плод на объркване на прозвищата „склав“ и „словен“. От друга страна родството на нашите езици е факт и почива точно на тази скито-кимерска диаспора, за която и ти намекваш. Въпросът е, че това черноморско-кавказко ядро се явява резултат от разселване още в правреме на Запад — и точно от него повечето „неказионни“ историци извеждат и Българите. От кои точно племена и как е станала схемата не се наемам на коментирам. За мен лично е важно, че произхождаме от сродни скитски народи от близките нам степи.

Съгласна съм .

Шедьовър !!! Така не бях се смял от години. Забравих кризата по време на четенето. Голямо „БЛАГОДАРЯ“ на автора и на „ЧИТАНКА“. Още веднаж благодаря. да сте живи и здрави. За съжаление намаляха хората ,които четат. Вашият труд заслужава похвала.

нигата е много хубава. С много приятен стил и малко по-нетипичен сюжет. Чете се с лекота, а описанието на повествованието се представя често през чувствата и на двамата герои и това я прави доста приятна.

Христянската религия се дискредитира най-вече от собствените си, т.е. на представителите си действия и бездействия, в зависимост от случая. На собственото си тесногръдие и консерватизъм, а да не говорим за извращенията. Това е една болна институция. И разберете, че живеем в светска държава, религията не е определяща.И слава Богу, че е така!

Така че да не вадим треските от чуждите очи, при положение, че в църковните е заседнала цяла греда. И за още една приказка се сещам — „рибата се вмирисва откъм главата“. Няма конспирация, просто църквата не може да се справи със съвремеността.

Романът е прекалено тежък на мястото където е описано изнасилването. За почитателите на изстрадалата любов,ще е увлекателно четиво

Няма по лошо от добре образован глупак. Спорите тук и въвеждате доводи и цитирате разни архивни документи и най вероятно говорите за едно и също нещо. Аз обаче съм свикнал да чета но и да мисля с главата си. За мен е ясно едно, на цялата територия където се предполага, че се е намирала стара България се говори на сходни и почти еднакви езици. Така наречените „славянски“ езици, повечето от тези народи особено източните и южните направо се разбират без преводач. За не знаещите ще кажа, че германци от северна Германия трудно се разбират с тези от южна и Австрия. За Италия нещата са същите, италианските филми за Сицилия са със субтитри. В същото време от Словения през България до Русия няма нужда от преводач. Термина „славяни“ възникнал от латинската дума „склави“ ще рече роби. По време на великия Рим от тук са били основните източници на роби а след Спартак термина се ползвал като обобщаващ за всички завладени народи на север от Далмация и Елада. В същото време е напълно изяснено, че Траки, Сармати, Скити, Кимери и др. до Урал и Ср. Азия за братовчедски народи с много сходни езици, традиции и т.н. близки на персийците. Елините са се страхували най-много от обединението на тези племена в единна държавна структура и основната им политика към тях е била „Разделяй и владей“ с цел оцеляване. Тази политика се е предала и на Рим и Византия а сега и на новите „велики сили“. Не мислите ли, че е странно това, че през античността от Урал до Далмация се е говорело на един език и сега е пак така. Убеден съм, че всички тези за Траките и тази за Тюрките и Славяните са измислени с една и съща цел и вашите спорове наливат масло в огъня и които и да надделее печелившите са други.

По-добре да прочета отново „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко, там компилацията е поднесена с чудесна ирония их съответното чувство за хумор. Пародията на писания, опростяващи света до едно две заговорчета, подобна на пародията на рицарските романи на Сервантес „Дон Кихот“. А иначе, колкото и да ни е трудно да го възприемем, светът е сложен, той не може да се изрази в две три тези, поддържани и провеждани от две три „тайни общества“, които въртят земята и ни водят за носа… Но нещо друго ме смущава, напоследък войнстващият атеизъм и по-специално антихристианските идеи се оказват доста лукративно занимание — гледайте Дан Браун и не питайте. В съседни религии подобни писания водят (о ужас!) до смъртни присъди. Естествено добре е, когато една релригия е толерантна, още повече, ако се основава на любовта, както пише в съответните там книги. А че някой плаща, и то добре, тя да се дискредитира от „сензационни открития“ е факт, и този някой не е тайно общество, не е световен заговор, той е, отчасти, собствената ни глупост и жажда за сензации и опростено мислене, „бестселърите“ (оттам и печалбите) се правят, не без помощта на рекламата, от читателите, не от авторите.

По-добре да прочета отново „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко, там компилацията е поднесена с чудесна ирония их съответното чувство за хумор. Пародията на писания, опростяващи света до едно две заговорчета, подобна на пародията на рицарските романи на Сермантес „Дон Кихот“. А иначе, колкото и да ни е трудно да го възприемем, дветът е сложен, той не може да се изрази в две три тези, поддържани и провеждани от две три „тайни общества“, които въртят земята и ни водят за носа… Но нещо друго ме смущава, напоследък войнстващият атеизъм и по-специално антихристианските идеи се оказват доста лукративно занимание — гледайте Дан Браун и не питайте. В съседни религии подобни писания водят (о ужас!) до смъртни присъди. Естествено добре е, когато една релригия е толерантна, още повече, ако се основава на любовта, както пише в съответните там книги. А че някой плаща, и то добре, тя да се дискредитира от „сензационни открития“ е факт, и този някой не е тайно общество, не е световен заговор, той е, отчасти, собствената ни глупост и жажда за сензации и опростено мислене, „бестселърите“ (оттам и печалбите) се правят, не без помощта на рекламата, от читателите, не от авторите.

Много добра книга, хареса ми, историята тече леко и завладяващо — и тъжна и забавна, героите са описани с чувство и топлота, и изобщо — четете смело , няма да съжалявате:)!

Тази книга ме плени с интересната си история и невероятно добрия превод. Изключително много се радвам, че я намирам тук, тъй като един приятел ми я беше дал да я прочета и мислех, че няма начин как да я намеря отново.

Препоръчвам я също така на всеки чужденец, който има желание да научи български език.

Това е една от любимите ми книги:) Благодаря на читанка.инфо за възможността да я прочета отново.

Разказът е уникален! Не спрях да го чета, но краят… завърши много тъжно :((

До скоро не можех да разбера думите на Фройд: „Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ Четейки коментарите тук и малко от книгата, мисля че вече започвам да разбирам какво е имал предвид. Хора, лято е. Попечете се на слънце, поплувайте, хванете някое гадже. Живейте си живота, че е кратък, а младостта още по-кратка! Айде със здраве :)