Читателски коментари

И тази книга на Дикси Браунинг ми хареса. Добра писателка, чиито герои са нестандартни, но големи сладури, а историите й звучат истински, сякаш са от реалния живот.

Баща ми купи книгата от първото издание и още помня коментариите около нея. По-късно я прочетох, а сега направо я „излапах“ в електронен вариант. Поклон пред таланта на авторката! Прекрасна книга!

Думите не могат да предадат моето възхищение.

Шедьовър.

6++

Да, книгата е прекрасна.

С цялото ми уважение и любов към Стивън Кинг съжалявам, че си загубих времето с тази книга.

Не мога да повярвам на очите си за тази посредственост.

С две думи — не струва!

Книгата е хубава и приятна за четене, вярно че не е класика, но пък сред книгите от този жанр е една от най-добрите, както и като цяло са книгите на Джудит Макнот. Колкото до липсващите тук „Perfect“ и „Remember When“, за тези от вас, които не се затрудняват да четат на руски, може да бъде полезен следния линк : http://lib.rus.ec/a/7725

Като за деца старша предучилищна, става горе долу.

Велико, просто велико!!!!

Уникална поредица :) Сега съм на Пътеводителя …. направо супер :)

Много се изненадах, че попаднах на нея тук, надявам се да качите другите книги :)

Според мен вратата се затръшна зад нашия човек,не пред.

Просто умирам за тази книга!! Обожавам я! Само като си представя малката Чийо, превърнала се в приказно красивата Саюри, и тежкото бреме да бъде „гейша“ настръхвам.. Все едно и аз съм живяла по времето на гейшите :D

Дълбок поклон пред невероятните умения на Артър Голдъд!!

П.С. На мен лично и филма много ми хареса, актрисата (която изигра Саюри) е прекрасна и музиката е чудна :) .. нооо и аз предпочитам книгата! Друго си е да прочетеш всички подробности, които не са показани във филма! :)

Поредното страхотно произведение на Кърууд! Изчетох книгата за една нощ — без спиране. Кърууд има собствена религия и, без да я натрапва, те запленява с нея. А чувствата са така втъкани, че понякога сълзите изненадват читателя…

За мен книгата е посредствена. Анотацията казва абсолютно точно за какво става въпрос и нищо повече не се случва, останалата част от книгата са само разтягане на лукуми. Няма нито хумор, нито еротика, за някъкав вид интрига или история пък съвсем да не говорим.

Книгата е страхотна. Написана е с много хумор, страшно е забавна. Един от най-добрите любовни романи, които съм чела. Любовните сцени не са нещо кой знае какво.

Понеже няма описание на книжката, ще кажа че става дума за момиче, което пътува от Англия за Франция за да се омъжи. Корабът е нападнат от Турци и тя и най-добрата и приятелка са отведени в Истанбул …. и както се казва, останалото е история. Приятно четене.

Книгата е супер. Ще очаквам другите от поредицата с нетърпение.

На мен също ми хареса тази книга.По принцип книгите на Джули Гарууд са винаги много увлекателни независимо дали са исторически романи или от типа романтичен трилър .Събрала съм си цялата поредица, която е излизала на пазара, а тези , които не са издавани и са фен преводи съм си качила на таблета за да си ги чета от време на време дори когато няма нет. За тези, които не са чели нищо от тази авторка им препоръчвам да прочетат нещо. Няма да останат разочаровани.

Много сладка книга. Стилът на писателката е лек и увлекателен, героите й не са непременно големи красавци и красавици, историите й са свежи и неклиширани като повечето любовни романи, обаче са много приятни за четене.

Хубава книга и аз я прочетох с удоволствие.

Жалко, наистина, че няма повече книги от тази поредица, но писателката има друга поредица от три книги с подобно съдържание — Highlands’ Lairds (което мисля, че се превежда като „Шотландски леърди“) и вероятно е нещо като продължение на „Годениците на Леърд“. Дано имаме късмет да ги издадат на български или пак някоя добра душа да направи фен превод.

Понеже харесвам авторката и книгите ѝ, ще напиша общия си коментар тук. От всичко, което е изложено в библиотеката, не успях да прочета единствено от поредицата за сестрите Форестър или Фостър — Foster?!, едната книга все още я няма, а наличната не ме грабна. Не прочетох и „Някой бди над теб“, защото ми доскуча в началото и се отказах. Авторката има общо 16 книги, предстои и 17-та през 2014 (вж. линка: http://www.fictiondb.com/author/judith-mcnaught~5165.htm — на английски е). В Читанката са 14 като липсват съответно: „Perfect“ и „Remember When“. Първата е историята на Закари Бенедикт и Джули, а втората е за близначката Даяна Фостър (Diana Foster). На мен личната ми класация по предпочитание е следната: Първото място си поделят: „Ад и Рай“, „Всеки мой дъх“, „Нощни шепоти“ и „Преди да те срещна“, на второ поставям също няколко: „Нещо прекрасно“, „Сега и завинаги“, „Кралството на мечтите“ и „Уитни, моя любов“, на трето: съответно „Гордост“ и „Рай“, като си признавам чистосърдечно, че последната все още я обработвам мисловно и е вероятно да се изкачи напред. Оценките ми са както следва за първото място 8 точки от 10 възможни, а за второто 7,5 до 7 от 10! Винаги пояснявам защо автоматично отнемам 2 точки — т.е. за това, че книгата не е от световноизвестен или класически автор, както и че не е световна класика. Все пак не може и дума да става напр. за „Ана Каренина“ на Толстой (между другото един от най-великите любовни романи за всички времена, лично мнение), която автоматично взема 11 от 10 възможни :–). Дж. Макнот е много далеч като писател от Лев Николаевич, а книгите ѝ, също толкова, колкото изумителните творби на Толстой — това само за пример! Затова смятам, че дори 7–8 точки за подобен тип романи са си кощунство, но все пак старанието и въздействието също са оценени от мен. Понеже това са книги за отпуска, за ваканция или почивка някъде, неангажиращи, четящи се буквално за няколко часа, ако е на компа, а ако е на хартия, още по-скоростно, то смятам, че времето с тях не е загубено, стига човек да иска да не мисли, а само да преживява действието, както на някой хубав филм. Но ако търсите нещо, което да провокира мисленето, да ви кара да мечтаете, да разсъждавате, да чувствате, то трябва да потърсите другаде. Книжките, за които коментирам в момента са нещо като десерта след храненето, може и да го пропуснете, но може и да му се насладите. Аз лично не отказвам майсторски приготвеното тирамису :-), така че… приятно четене!