Читателски коментари

Една от малкото поредици на Н. Робъртс, които харесвам и одобрявам на фона на останалата „трагедия“. Специално историята на Рейф на мен най-много ми допадна. Приятна, забавна, но… с глупостите за призраците ми дойде в повече и затова оценката ми е занижена на 6 от 10 възможни точки.

Тази е една от малкото на Нора Робъртс, които ми харесват. Не обичам опитите ѝ за криминална литература, нито фантастични, паранормални глупости и т.н. Извнинете за критичността, но очакванията ми наистина бяха големи, а разочарованието — подобаващо. Но безспорно това е един хубав роман, приятен за четене, интересен сюжет, добро изграждане на образите на главните герои. Може би с това славата на авторката като добър и продаващ се писател не е съвсем преувеличена. Явно причината за моя цялостен скептицизъм е личният вкус и прекалено големите очаквания. Ако искате да четете непредубедено нещо от Н. Робъртс, започнете с този роман, за остатъка от многобройните и книги тук, съм с едно наум!

На мен книжката много ми хареса, грабна ме и я четох с кеф, както е думата. Ако имате два-три свободни часа за четене, това е за вас!

И на мен е една от любимите от тази авторка. Забавна, приятна, интересен сюжет, действието се развива и извън запазената англосаксонска територия, амиииин :). А това че главният герой е руснак, също ми хареса, ъатова спокойно оценям с 8 от 10 точки, най-високата възможна оценка по личната ми скала за този автор и вид литература.

Книжката наистина е забавна. Приятна за четене, смешна, интересна. Нищо изненадващо като сюжет, както и финалът. Поради тази причина я оценям на 7 от 10 точки. Останалите две се отнемат, защото не е световна класика или от такъв автор.

Гениално е.

Страхотна книга.Стилът на писана е много нежен и увлекателен!

много хубава книга чак ми се прииска да съм на мястото на героите в това приказно място

Уникална книга!!!

Овации за екипа, работил над нея.

Любим автор, описва любовта и живота по прекрасен начин.

Цялата серия „Средновековие“ е удивителна поетична приказка за магията на сърцето.

Напълно съм съгласна с мнението на „SilSla“ — книгата е скучна, протяжна, има цели глави, за които човек се чуди какво търсят в книгата.

Любовните сцени са със слабо качество.

На мен ли липсваха истинско реално действие, хумор и ясна сюжетна линия.

Искам да отбележа, че това е просто стилът на авторката; тя пише така и не може да избяга от себе си. И ако все пак сте решили на всяка цена да прочетете нещо от нея, по-добре изберете „Роза през зимата“. Тя е малко по-добра.

Мога да кажа само едно: прекрасна книга!

И двете книги на Ейджи Йошикава много ми харесват. Сега ги прочетох за втори път и трябва да кажа, че при второто четене, когато вече знаеш съдържанието, обръщаш повече внимание на детайлите, които при първото четене ти убягват, поради наличието на толкова персонажи и толкова събития.

За някои „Тайко“ може би е по-интересна, защото се описват повече събития, повече личности, написана като приключенска литература. Докато „Мусаши“ е написана в по-различен, философски стил, който те кара да се замислиш и за своя живот и своя път.

Който тепърва мисли да чете двете книги, препоръчвам първо да почете „Мусаши“ и после „Тайко“. Според мен по този начин по-добре ще успее да оцени тази книга.

Благодарности за препоръката. Чел съм книгата преди години и ми се дощя да си я припомня. Точно се чудех кой от двата превода е по-добър.

Нелоша книга, но другата, качена тук от тази писателка, ми хареса повече. Тази беше малко скучна и мудничка за моя вкус.

Както вече споменах при коментарите за „Шана“, това е втората ми любима книга от авторката. Оценка 8 от 10 и приятно четене! Заслужава си!

…простете за правописните грешки: уклон,напр. — уклон, напр. ,Шатите — Щатите, т.нар — т.нар. и спкоийно — спокойно!

Исторята е добра,но героинята наистина е прекалено инат.

От тази авторка това е втората ми любима книга, след „Роза през зимата“. Трудно ми е да кажа коя от двете ми хареса повече, но определено не си приличат, дори и тематично, макар да става дума за любов. Сходството може би идва в това, че и на двете героини бащите са против женитбата с конкретните мъже. Но и тук има разлики. Ако четете нещо от тази авторка, то според мен „Шана“ и „Роза през зимата“ си заслужават. Останалите не ме грабнаха, но аз не харесвам принципно любовни книги с исторически уклон,напр. Гражданската война в Шатите или т.нар рицарски романи, както и тези от късния Ренесанс ( Викторианска епоха, респективно). Признавам обаче сред тях има доста сериозни попадения и затова не се повлиявайте от личните ми предпочитания. За този роман спкоийно давам 8 от 10 възможни точки. По една точка винаги отнемам, когато не става дума за световна класика или световно известен или класически автор. Простете за многобройните повторения на това, но не знам до каква степен сте попадали на други мои оценки. Приятно четене!

От тази авторка това е единственото, което ме заинтригува и прочетох до край, повече от веднъж. От 10 точки, давам спокойно 8, по една отнемам винаги заради това, че книгата не е световна класика или от класически, респективно световно известен автор. Има и драматизъм, разбира се ревност, надпревара и…много много любов. Краят е щастлив, очаквано, но и изненадващ. Определено е една от любимите ми, що става дума за „викторианска епоха“. Приятно четене! Заслужава си:)

Признавам си, доскуча ми ужасно съвсем в началото, още докато главните герои се опознаваха, и я оставих. Понеже имам лично пристрастие към първата книга за херцогиня Магнус, предполагам, че оценката ми е твърде субективна, а очакванията ми, големи. Засега я оставих, евентуално някога може и да се върна пак към нея, но определено книга, която ме оттегчи така има защо. По десетобалната ми система не давам оценка на недочетени книги, затова просто оставям на вас, въпрос на вкус, надявам се все пак да ви хареса!