Читателски коментари

В началото действието ми се стори малко мудно вече към средата ме завладя,но на края останах разочерована.Каква изненада с нетърпение да се потопя в историята зареждам следващата глава а се оказва че това е било край.Няма да дам оценка защото ве едно не съм я прочела до край.

По-скоро жалко за тези ,които са я прочели (примерно — за мен ,набутах се).

В началото я караше по-научно за същността на капитализъма ,но като почна пак с новия световен ред , кой американски президент какво е казал (без да посочва източник на информацията си…) ,ми стана ясен. Но не това ме възмути и не това ме кара да пиша коментара си. Възмути ме накрая това ,което казва за нас българите , цитира ни няколко робски пословици(които като нищо да са изкарани извън контекст ) ,и т.н . Не знам за какво робско самосъзнание ни говори .

Да определиш ти цял народ като мекушав ,е меко казано дебилно -какъвто е и автора Георги Андреев и неговата „творба“ . Сигурно англичаните и французите също са генетично мекушави ,че са били от нас по-роби на собствените си правителства .

Много сладка и смешна на моменти история, която прочетох с удоволствие и се посмях добре. Леко четиво за приятно прекарване на няколко часа свободно време.

Замаяна и упоена, агент Хана Гиъри се съвзема в килията на неизвестен кубински затвор. Отвлечена при последната си мисия, Хана трябва не само да се измъкне, но и да открие кой е убил партньора й. Двамата са били по следите на висш военноморски офицер, продаващ американски оръжия на терористи. За да успее обаче да залови виновния, на Хана ще й се наложи да разчита на помощта на Лутър Линдстром — командир на елитен отряд морски тюлени, изпратен да я освободи.

Но Лутър е свикнал сам да определя правилата — както в службата, така и в личния си живот. Той току що е скъсал с годеницата си, която му е изневерявала. Последното нещо, което Лутър иска, е нова връзка, особено с привлекателна и целеустремена жена като Хана. Но независимо от намеренията му помежду им пламва привличане, на което е трудно да се устои…

Очакванията на Сара Гарет, че военният прокурор, за когото се е омъжила, ще бъде прекрасен съпруг и баща, не се оправдават. Педантичен и жесток, той превръща живота на семейството в ад.

Когато съпругът й за наказание удушава питомния заек пред очите на сина им, Сара решава да вземе детето и да го напусне. Без приятели и роднини, на които да разчита, тя е принудена да търси помощ от мъж, когото едва познава. Снайперистът от редиците на морските тюлени, Чейс Макафри все още преживява дълбоко в себе си мъчителни спомени от тежкото си детство. Затова не може да не се отзове на молбата за помощ на Сара. Нито пък да устои на привличането помежду им. Но в живота на един морски тюлен няма място за романтика, сигурност и любов. Борейки се с чувствата си, на двамата им предстои да се изправят срещу унищожителната ярост на изоставения съпруг. Сара има само един шанс да оцелее.

Не мисля, че е четиво само за тинейджъри. Ако се абстрахираме от ефектното прадставяне на вампирите, един различен поглед към тях, ще усетим, че това е книга за силната любов, за приемането на другия с неговите странности. В тази и следващите части основна е темата за любовта, но и за семейството, приятелството. В последния епизод Аро казва за детето, че то е непознато, т.е. хората се плашат от необичайното, затова искат да го унищожат. Според мен идеята за вампирите и върколаците е лустрото, което привлича по-младите, но четейки дано усетят дълбочината на чувствата и отношенията между героите.

Ако са ви харесали предните две части, то няма да останете разочаровани. Действието е бързо, чете се приятно.

Трилогията е много интересна, на според мен тази част е най-слабата от трите. Иначе се чете един дъх.

Първата част от трилогията е може би и най-интересната. Чете се на един дъх. Хубаво фентъзи е.

Скучно, дълго, объркано, с много безсмислени действия; чела съм я преди петнайсет години, в тинейнджърска възраст, когато този жанр е нов и вълнуващ, но дори и тогава се чувствах така — представете си значи колко е зле книгата.

Само защото след толкова време си спомних нещо от нея не дадох оценка „1“, а „2“.

Наистина страхотен роман! Прочетете го, няма да съжалявате!

Много ми хареса книгата! Да, написана е съвсем различно и на моменти се чудех дали наистина е на Джоана Линдзи. Доста по-различна е във всяко едно отношение! Няма да съжалявате ако я прочетете!

Всъщност жанрът на романа е по-скоро „алтернативна история“.

Изключително интересна книга немога да дочакам превода на третата та ако някой би могъл да ми посочи копие на английски ще му бъда безкрайно благодарен!Благодаря на преводачката за чудесната работа!

Страхотен стил, богат език, дълбок смисъл и невероятно чувство за хумор, както и във всички други творби на Дъглас Адамс. Браво и на преводача!

Авторът разказва така, както ние сънуваме.

И аз гледах като дете анимацията, и мен ме трогна толкова дълбоко, така, както вече ще нося и книгата в себе си. Трудно се описват с думи думите на автора, те са като далечен полъх от стара песен за принцове, магьосници и еднорози, който улавяш със сърцето си и който се чува все по-тихо.

А може и никога всъщност да не го е имало.

Продължението не е написано и за съжаление вероятно никога няма да бъде написано.

Хубава книга

ехххх, а вече излиза 14-тата — Cold Days…

Заклет фен съм на Стивън Кинг! Обожавам стила и въображението му! Тази негова книга много ми хареса като цяло. Подкрепям обаче мнението на назгул. Наистина частта, озаглавена „Сейди и генералът“ е малко разтеглена и на моменти леко доскучава. Любовната история също на места ми идва леко бозава. Въпреки това, книгата е много хубава, радвам се, че я прочетох! Финалът е много силен, а препратките към любимия ми роман „То“ ми доставиха невероятно удоволствие! Благодаря от сърце на преводача и на ъплоудъра!