Читателски коментари

Страхотна поредица! Дано скоро качат и останалите книги!

напълно съм съгласен меча на истината показва живота такъв какъвто е и променя светогледа с главата надолу много добра поредица

Драга ganiva, ако наистина притежаваше „възпитанието“ и „нивото“, които манифестираш с пяна на уста, никога нямаше да си позволиш да се изложиш с подобен дребнав коментар, а щеше „да убиеш глупака с мълчание“. Всеки има право да изказва мнението си, но на мен ми звучи несериозно крайно осъдителен коментар за световно признато произведение и то от човек, четящ основно любовни романчета, съжалявам ако прямотата ми те засяга по някакъв начин.

Господине с коня, само като ти чета ника и си представям що за човек си, та нищо чудно да ти харесват такива извращения. Не аз, драги, а ти изглежда си изпаднал в свещен бяс от моя коментар, та веднага си се разписал под мен.

Аз просто си изказах мнението, това е право на всеки потребител в читанката, нали?

Обаче, очевидно твоята еснафска душичка не е изтраяла, а е рипнала, та викнала. Какво чета аз и какво не, си е лично мой избор, но в никакъв случай не е бълвоч. Напротив, това, което ти харесваш, си е очевиден бълвоч. Впрочем, пише го в повечето коментари, но си харесал да ядеш моите кокали. Недей, не си ми нито на възрастта (сигурна съм), нито на нивото, нито на възпитанието ми.

И да, отново ще препоръчам да не се чете тая гадост, ако и да не намесвам Бог, щом не ти е угодно.

В заключение, признак на ниско възпитание е да обиждаш някого, който има противно на твоето мнение.

Става. Беше увлекателна, но най-много ми хареса историята на Миси.

Изключително забавно и ненатоварващо четиво. Ако не ме лъже паметта откъс, подобен на тийзър, беше публикуван през 1987 г. в журнала „Панорама“. Мира не ми даде, докато не открия и дочета повестта. Страшно приятна изненада е да я намеря в „Читанката“.

Огромна благодарност на Светослав Иванов!

На мен не ми хареса, че в анотацията на книгата се преразказва сюжета в едно изречение. Просто не беше нужно да се споменава края. Споделям мненията изказани по-горе, че образите на Блис, Пелорат и Тривайз са доста едностранни. Особено последните два образа почнаха силно да ме изнервят и то още в първата 1/3 от книгата. Освен това във „Фондация и Земя“ сюжета с търсенето на Земя е излишно раздут и няма нищо съществено. За сметка на това в последните 10 страници те бомбардира с информация. Тук липсва баланса, който е постигнат в другите книги от поредицата.

Иначе книгата не е лоша, но очевидно Азимов не се е раздавал много. Писана е в късните му години и изтощението му просто си личи. Въпреки това успява да задържи читателското внимание и с удоволствие ще прочета двете книги, които ми останаха от поредицата: Прелюдията и Битката за Фондацията. Книгата си има и много силни моменти и мисли, които определено си заслужават. Фондациите за мен са неоспорим връх във фантастичните книги, които съм чел. А и от тях (особено от „Фондацията“) могат да бъдат изкарани толкова оригинални цитати и мисли, че може да се издаде отделна книга само с тях.

До ymarkevich Това е роман. И една от най добрите фантастики които съм чел. Моята оценка е 6 от 6.

ganiva

Книжката на Аполинер е безпогрешен лакмус за дребни еснафски креатурчици — неизбежно ги довежда до свещен бяс. :)))

Приеми, че това четиво не е за теб. Явно ти е противопоказно…

Чети си, чети, тъй лЬОбимата ти розАва бълвоч и не се бутай в джаза!

И когато истерично препоръчваш кое да НЕ се ЧЕТЕ, не намесвай БОГА, моля!

Четох я преди известно време и като цяло ми беше много приятна и забавна. Разочарова ме баналният и захаросан финал, затова ѝ намалих оценката.

:)

Приемам критиката ви. Писах коментара си доста „под пара“, защото се подразних неимоверно на тъпотията и не устисках да си рецензирам мнението, преди да го постна. Понеже днес се върнах да коригирам , гледам, изпреварила сте ме! Направила сте ми дори комплимент, определяйки коментара ми като схоластичен :) Благодаря! (Не се шегувам с вас, сериозна съм!) Ако не харесвате постингите ми, не ме четете! Прескачайте „тъпата мечка“, тя няма да ви се обиди!

Сега за книгата! Ужасно е глупава, голяма загуба на време, героинята е неубедителна, хаотична, образът и не ми допадна, защото не харесвам жени, които не знаят какво искат, кога го искат и как го искат, дори това да е само художествен образ в литературата! Въпрос на лични предпочитания, разбира се! Главният герой също. Слаб, нереален, неубедителен. За този тип романи е „нужно“ да има интрига, но точно тук това ми дойде в повече. Съжалявам, че си загубих времето по този начин!

Отвратително, гнусно и гадно!!!

Прочетох коментарите и полюбопитствах да видя що е туй чудо. Но съм крайно отвратена. Това нещо (в никакъв случай не бих го нарекла художествено произведение) би могло да се хареса само на ненормалници и извратеняци.

Elzin, не че е нещо лично, но да наречеш тази гнусотия „велика книга“ и да я оцениш като шедьовър… Резонно изниква въпросът: Ти нормален ли си?

Нито видях някакви достойнства в тая гадост, нито някакви поуки, нищо. Ама ако ще да я е писал най-най-великият поет или писател. Нито съм моралистка, нито ме е страх, че да ме изненадва действителният живот (според коментара пак на Elzin).

Моят съвет е: ЗА БОГА, НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ ГАДОСТ!!!

Книжката е свежа и забавна, интересен сюжет и приятни диалози. Главните герои са убедително изградени, действието се развива динамично, а финалът е очакван, но има и изненади. Чете се бързо, тъй като е кратка!

Определено книгата е много добра, препоръчвам я.

Не познавах творчеството на Мерил Сойър, докато не открих този сайт, но сега смело мога да заявя, че вече е една от любимите ми писателки.

Огромни благодарности на хората, направили и поддържащи сайта и на тези, които сканират книгите и ни доставят такава радост и удоволствие да четем каквото ни душа иска, тъй като едва ли някой може да купи всичко, което го интересува.

Ех, някои по-възрастни потребители сигурно помнят, когато книгите струваха по лев и нещо или два и нещо до три лева. Тогава що книги съм купувала и чела, ама сега…

Страхотна книга!!! Очарована съм!!! Една от най-добрите книги на Джоана Линдзи!

Една от любимите ми книги …..

Малко римите ме дразнят, но ….

Хубаво е че края поне за мен беше оригинален и неочакван …..

Страхотна!!

Книгата е невероятна!Няма как да не те докосне!

На мен пък много ми хареса романът! Истински деведесетарски Zeitgeist. Добре написан, а историята е дълбоко реалистична. Струва ми се, че всеки съвременен българин трябва да го познава, има върху какво да размисли. Не бива да се настройваме срещу книгата, само защото реалността, която описва, не ни харесва.

Прочетох книгата, не е нещо особено, но съм любопитна да прочета и другите две книги от поредицата — „Загадъчни дълбини“ и Bright Secrets, за да разбера, кое момиче е наследницата. Моля, ако някой знае да пише, защото поне засега не намирам в интернет последната книга.