Читателски коментари

Написали сте ,,El Reino del Dragon de Oto’’, а такава дума ,,oto’’ няма . Има ,,oro’’, което е злато.

Иска ми се сега, веднага да се пренеса на ТОПЛИЯ о-в Крит. Страхотно усещане създава книгата. Прочетете я!

Симпатична, лека история. Не е нещо особено, но е добра за приятно прекарване на няколко свободни часа.

Когато видях толкова положителни коментари за тази книга се подведох и честно казано едвам я дочетох! Не ми хареса изобщо :(

Не ми хареса особено. Не можа да ме грабне като други.

Най-добрата от Среднощните истории, без дежурните глупости с призраци, тайни и загадки и какво ли още не, които правят книгите на Н. Робъртс откровено скучни и разочароващи за мен. Героите са достоверно изградени, вълнуващи образи, сюжетът не е скучен, нито тривиален. Криминалните опити на авторката тук са сравнително успешни като фон, но само толкова. Чете се на един дъх, определено. Една от малкото книги на авторката, които „стават“, според личните ми критерии за жанра. Оценката ми е 8 от 10 възможни с уговорката, че за Н. Робъртс това е твърде много!

Една от малкото поредици на Н. Робъртс, които харесвам и одобрявам на фона на останалата „трагедия“. Специално историята на Рейф на мен най-много ми допадна. Приятна, забавна, но… с глупостите за призраците ми дойде в повече и затова оценката ми е занижена на 6 от 10 възможни точки.

Тази е една от малкото на Нора Робъртс, които ми харесват. Не обичам опитите ѝ за криминална литература, нито фантастични, паранормални глупости и т.н. Извнинете за критичността, но очакванията ми наистина бяха големи, а разочарованието — подобаващо. Но безспорно това е един хубав роман, приятен за четене, интересен сюжет, добро изграждане на образите на главните герои. Може би с това славата на авторката като добър и продаващ се писател не е съвсем преувеличена. Явно причината за моя цялостен скептицизъм е личният вкус и прекалено големите очаквания. Ако искате да четете непредубедено нещо от Н. Робъртс, започнете с този роман, за остатъка от многобройните и книги тук, съм с едно наум!

На мен книжката много ми хареса, грабна ме и я четох с кеф, както е думата. Ако имате два-три свободни часа за четене, това е за вас!

И на мен е една от любимите от тази авторка. Забавна, приятна, интересен сюжет, действието се развива и извън запазената англосаксонска територия, амиииин :). А това че главният герой е руснак, също ми хареса, ъатова спокойно оценям с 8 от 10 точки, най-високата възможна оценка по личната ми скала за този автор и вид литература.

Книжката наистина е забавна. Приятна за четене, смешна, интересна. Нищо изненадващо като сюжет, както и финалът. Поради тази причина я оценям на 7 от 10 точки. Останалите две се отнемат, защото не е световна класика или от такъв автор.

Гениално е.

Страхотна книга.Стилът на писана е много нежен и увлекателен!

много хубава книга чак ми се прииска да съм на мястото на героите в това приказно място

Уникална книга!!!

Овации за екипа, работил над нея.

Любим автор, описва любовта и живота по прекрасен начин.

Цялата серия „Средновековие“ е удивителна поетична приказка за магията на сърцето.

Напълно съм съгласна с мнението на „SilSla“ — книгата е скучна, протяжна, има цели глави, за които човек се чуди какво търсят в книгата.

Любовните сцени са със слабо качество.

На мен ли липсваха истинско реално действие, хумор и ясна сюжетна линия.

Искам да отбележа, че това е просто стилът на авторката; тя пише така и не може да избяга от себе си. И ако все пак сте решили на всяка цена да прочетете нещо от нея, по-добре изберете „Роза през зимата“. Тя е малко по-добра.

Мога да кажа само едно: прекрасна книга!

И двете книги на Ейджи Йошикава много ми харесват. Сега ги прочетох за втори път и трябва да кажа, че при второто четене, когато вече знаеш съдържанието, обръщаш повече внимание на детайлите, които при първото четене ти убягват, поради наличието на толкова персонажи и толкова събития.

За някои „Тайко“ може би е по-интересна, защото се описват повече събития, повече личности, написана като приключенска литература. Докато „Мусаши“ е написана в по-различен, философски стил, който те кара да се замислиш и за своя живот и своя път.

Който тепърва мисли да чете двете книги, препоръчвам първо да почете „Мусаши“ и после „Тайко“. Според мен по този начин по-добре ще успее да оцени тази книга.

Благодарности за препоръката. Чел съм книгата преди години и ми се дощя да си я припомня. Точно се чудех кой от двата превода е по-добър.

Нелоша книга, но другата, качена тук от тази писателка, ми хареса повече. Тази беше малко скучна и мудничка за моя вкус.