Читателски коментари

Има много сходства с лекциите на Толиати и книгата, но не мисля, че е копирана. Лекциите на Толиати са с доста по различна структура.

Преди мен трима души са гласували с 3 за тази книга. Аз обаче не смятам, че книжката е посредствена. За мен никак не е лоша и гласувах с по-висока оценка. Все пак чела съм доста по-лоши книги от нея. Добра е за приятно прекарване на няколко часа.

Аз също съм благодарна на тези, които са ни предоставили книгата за четене, но и на този, която я е поискал, защото романа е много увлекателен за четене! Благодаря Ви!

Не много традиционна за Силвърбърг книга, досадно и мудно действие до средата на книгата, малко прекалява с цинизмите.

Общо взето- Силвърбърг има и по-добри произведения.

Книгата е класика. Тя отвори очите на цяло поколение, които израстваха през 80те да разберат за какво става дума при т.нар. „социализъм“. Друг е въпроса, че много я отричаха, но книгата се четеше под завивките с фенерче и всеки след прочитането се чустваше като Нео когато се събуди в клетката в матрицата. След това кой какво направи и как се преинсталира в Матрицата е друг въпрос.

Книгата наистина е забавна и увлекателна, прочетох я за два дена. Очаквах някакъв по — добър край, но и така си я бива.

Тази героиня Алисия отначало е много , много ама много досадна с този неин клан… Чак не се издържа.. Добре, че после не е вече чак толкова натрапчиво. Първата книга ДЖУДИТ е къде- къде по-интересна.

Артаван и компания, добре е когато застъпваме някоя теза, да поглеждаме в оригиналния източник, особено когато той е така достъпен, а не само във вестникарските „сензационни разкрития“. На 9а лист от ръкописа на „История Славянобългарска“ Паисий пише (допускайки историческа грешка, разбира се), че група славяни, след битка с „москали и руси“ се населили „покраи великие реки Болги, коя течетъ от южна страна на северъ през Московска држава и входитъ въ Окианъ море. Поради тая река Болга нарекли се болгари они словяне и до днесъ“. Сега ние знаем, че това не е вярно, но Паисий го е смятал за вярно. Не разбирам тогава какво би му попречило да нарече историята си „Славяноболгарска“, вместо да я именува неисторически и нелогично „Славно-болгарска“. Политическите инсинуации подир поредния повей на вятъра не бива да се приемат безкритично, особено в случаите, когато текстовете са се запазили до наше време и сами говорят за себе си на онези, които могат да четат и се интересуват от истината за тях.

Не разбирам защо романът има толкова ниска оценка, прекрасен е ..

Изчетох го на един дъх.

книгата е много хубава. Препоръчвам я на всички :)

Наистина това е една много интересна и увлекателна книга, определено много ми допадна.Препоръчвам я горещо на всички.

…1957… Аз съм роден през 1959 и от малък съм със широко отворени очи за света, но този роман ме шокира през 1987, (или 1988) когато разбрах, че тези технологии и тази фантазия са описани през 1957г. и дори сега можем да се дивим на гения на Артър Кларк…

Какво му е тъпото на коментара? Много правилно се е изразил човека. Може би има предвид това, че света, а и България са видели от Русия и руснаците, много повече зло, от колкото добро. Вероятно, поради вроденото им и изродено имперско мислене, комплексите им за малоценност и пълноценност, както и диващината им.

Такъв типаж книги, поне се надявам, че наистина можем да говорим за типаж сред това море от литература, могат да бъдат описани с няколко простички слова-човешкия живот най-често в свят, извън „модерното общество“. Закваската на подобни книги е мястото на действие, а както често ще Ви се набива графично на очи „Железопътната линия пресичаше Саръ-Озеките…. А влаковете продължаваха да се движат от изток на запад и от запад на изток“ (неточен е цитатът ми). В тези своебразни няколко реда, както и в цялата книга, са заплетени въпроси, проблеми къде простички, къде общочовешки, които читателят, философът или който и да е посегнал към книгата е задължен поне малко да помисли. Философски разсъждения, съчинения върху отделни фрагменти на такива книги мисля не бива да очудват никого.

Добра книга, но ако проченеш първо втората книга от поредицата, тази няма да е така вълнуваща. Втората книга определено ми хареса повече.

Чела съм и по-хубави книги от жанра, но като цяло грабва вниманието. Финалът е доста силен и ме изненада, което си е постижение и заслужава да се отбележи.

На мен пък не ми допадна особено

Най-добрата книга(фентъзи). Заради нея започнах да чета фентъзи на 44 год.

Това беше първата книга на Сандра Браун, която прочетох, и наистина ме запали!

Книгата на Шарлот Бронте „Професорът“ не е издавана на български език.