Читателски коментари

Момчета, не сте много наясно за това не ставайте смехотворни

Слабо но все пак всеки с вкуса си ако имате време за губене може да го запълните с тази книжка

Приятна приказка за бъдещето :)

Хм,

Не съм чел Diamonds are forever за да мога да взема отношение. Можеш ли да посочиш някакъв друг плагиат (щом твърдиш, че е „плагиатствал яко“)?

Аз също съм чел почти всичките му книги и мога с чиста съвест да твърдя, че за мен това е НАЙ-ДОБРИЯТ български писател.

Има изключително висока обща култура, неоспорима интелигентност, лек език и прекрасно развито чувство за хумор.

Между другото, половината от поста ти е посветен на обсъждането на факта, че е бил партиен функционер. Би ли обяснил каква връзка има това със качеството на книгите му?

Ще те помоля за обстойна аргументация.

аз пък съм прочел всичките му книги. Филмите определено са доста скучни. Единственият им принос е към носталгията по отминали времена. Иначе Райнов е плагиатствал яко, например боя в асансьора е си е от Diamonds are forever, като едва ли си е мислел, че книгите на Флеминг ще дойдат и у нас някой ден. Но той като партиен функционер от най-висша класа е имал всички привилегии, отказвани на всички нас. Така че, не ми го хвалете вашия крадец богомилчо.

И на мен ми е любима! Чела съм я поне 7 пъти и винаги я чета с удоволствие. Наскоро я видях — отново издадена и струва около 12–15 лв. Много се колебая дали да не си я купя пак:))))

актуално, актуално :) и изключително нежно, разбира се.

В топ трип на най-силните в тази стихосбирка ! Модерно, урбанистично усещане за живота и неговият делириум !

Бях дете, когато за първи път се докоснах до криминалната поредица на Богомил Райнов с главен герой Емил Боев. Грабна ми въображението отведнъж, попивах фрази и събития, препрочитах историите отново и отново (имам такъв навик). Не можех да се насладя на невероятните диалози които Райнов така майсторски водеше. Още тогава се чудех от коя позиция писателят водеше тези диалози, от тази на Емил или на тази Сеймур. Коя бе по логичната, коя беше по силната, толкова равностойни бяха, че се питах какво всъщност иска да ни каже авторът. В случая въобще не ми минава през ум да коментирам другите произведения на Б. Райнов нито неговите политически и лични позиции. Това което ме плени за тези близо 40 години от моя живот е магията и майсторството с което автора борави така изкусно и завладяващо. Толкова дълбоко се е вкоренило в съзнанието ми, че го нося нося постоянно и завинаги.

Преди няколко месеца съвсем случайно попаднах на „Ченге втора употреба“. Нямах никаква представа за съществуването на тази последна книга от поредицата. Тъжен, много тъжен завършек, не съм сигурен дали Борислав не е прав, че книгите трябва да се различават от реалния живот по отношение на своя завършек. Райнов ни показа и това най-голямо предизвикателство по неговият си неповторим начин и за съжаление за последен път. Сбогом Емиле, Бориславе, Сеймур, Богомиле…..Господин Никой!

още като прочетох резюмето на книгата и ме грабна, а това става рядко при мен … изключително добра книга, а сега ще се заема и да гледам филма …

И аз харесвам Хиперион-автора има богата фантазия и пише много увлекателно.

Текста е свален!До 19-та глава тук, останалото в книжарницата. И тук ли стана така?!

Сложно изплетена история и стряскащо оригинална на фона на попренаситената с прогностични идеи фантастика. Дан Симънс конструира едно съвсем вероятно Бъдеще, при това без да се базира на онези закономерности и смътни очаквания, с които сме свикнали. Всичко е толкова интелигентно измислено и реално, сякаш не е фантастика, а исторически епос достигнал до автора през някакъв квантов портал. И това не би било чудно, щом и този проблем.. за времевия парадокс е засегнат и разрешен така блестящо в приказката? В случая ключова фигура — пазител от далечното бъдеще оказва влияние на епохата, в която се завързва историята. И то като част от стратегия за Свещена борба с демоничния Изкуствен Разум. Войната с Техноцентъра я виждам като зловещ вариант на „Бътлъровия джихад“ — видението на другия гений Ф. Хърбърт. ;) С тази разлика, че Симънс използва религията за да изобличи една заблуда: Неохристияните, дарени с безсмъртие, но контролирани от слугите на Техноцентъра, все още привидно търсят фигурата на Бог… Но се сблъскват по-скоро с.. Богоподобния Човек, способен на крайна саможертва в превъзходството си над Машинния Разум. В края на сагата Жертвата буквално „оттеква“ във Вечността — няма да разкривам как! Само ще кажа кое в завършека най-много ме впечатли: Идеята за величието на Човека, изборът на мъченическа смърт с ясното съзнание, че след края.. НЯМА съзнателно битие! Според Симънс има само запис на информация на други реалностни поднива, който се „чува“ от по-сетивните, но това е друго.. и е плашещо! Независимо от всичко накрая смисълът се усеща шоково, особено в трагизма на последните глави от „Триумфът на Ендимион“…

…за екзотичните светове и култури няма да говоря — всеки от тях със сигурност е „сънуван“ — рожба на недостижимо въображение и дори само това стига да дам най-висока оценка на книгата.

Любимото ми произведение на Удхаус. Той и Чудомир са повелителите на ведрото настроение.

Иронията я има и тук, превода е слаб обаче, без съмнение.

Това е КНИГАТА..отдавна не съм попадал на толкоз добро произведение…..

Рядко ми се случва докато чета някоя книга, тя да такава степен да завладее мислите ми, че да си представям какво ще се случи нататък. Дори май една вечер я сънувах. Хиперион е невероятна книга, която трябва да бъде прочетена!

Страхотна книга! Съгласна с мнението, че темата за войната е много добре описана, а също така и добре вписана в книгата, заедно с тази красива любовна история!!! Това ми беше първи прочит, но няма да се поколебая отново да я прочета!!!!!

Е, уважавам мнението на всеки, обаче, глупост е, точно пък тази книга да се нарече „глупост“.

Страхотна скука, не разбирам защо превъзнасят тази глупост!?