Параграф 22 от Джоузеф Хелър
Заедно с „Майсторът и Маргарита“ са двете книги които са ми любими
Удоволствието на краля от Хедър Греъм
Страхотна книга.Излапах я с кориците.
Пътят към София от Стефан Дичев
роман които всеки българин трябва да прочете
Татул от Георги Караславов
Много ми хареса книгата.
Едноръкият от Николай Пеняшки
Не само демокрацията, но и хорската злоба и агресия докараха хората до ръба на силите си. Мизерията е навсякъде, а вече дори съседът ти се е скрил в кошарата си само и само, за да избегне евентуалната ситуация да ти помогне с нещо…Но докато имаме надежда, все още не съществуваме безцелно.
Една човешка съдба от Николай Пеняшки
„Сама птичка пролет не прави“ — гласи поговорката, а и още нещо — „Сам човек, само за тоалетната.“ Стилът на писане не ми допада особенно, но като се замисли човек — ситуацията не се е променила от времето на написаването на разказа до наши дни. Дори върви към по-зле… До къде докараха народа…
Изкушение от Катрин Харт
интересна и забавна. накара ме да се смея. препоръчвам я
Смърт край Змийската река от Нора Робъртс
Екранизацията не е лоша, но е претупана малко. Наистина романът е доста по-добър.
Кранфорд от Елизабет Гаскел
Благодаря за книгата! Гледах сериала, който ме възхити, явно е по тази книга.
Реваншът на Тангра от Андрея Илиев
Нека читателят обърне внимание на това, което става с промяната на ударението при думите слово и слава:
Слòво — слòвен (народ), слòвенски (народ) и с промяната: словò- словèн(народ), словèнски (народ);
слàва — слàвен (народ), слàвенски (народ) и с промяната: славà-славèн (народ); славèнски (народ);
слàвян — слàвян (народ), слàвянски (народ) и с промяната: славян-славян (народ) — славянски (народ).
Веднага става ясно, че от прилагателните словен и славен, става трансформация на прилагателните в „етноса“ словен и славян.
Всичко това е игра на думи, но издава, че езика на българите е слòвен, (идващ от думата слòво, затова в Библията има „в начале бе слòво“), и оттук идва слòвенския език и с тази теза Кирил е доказал, че българския език е също от бога (народ носещ божественото слово), и затова е разбил триезичната догма. Тук смисъла е такъв, че тези които не носят словото божие са НЕМИ (от ням-безгласен) и за това българите са нарекли неслучайно изменниците на Атила — остготите и с думата немци. Едва ли в тези времена папата е впечатлен от думите, че слънцето свети за всички и че на всички езици може да се слави бога.
Балада за комуниста от Веселин Андреев
На мен стихотворението много ми харесва. Силно е, дори разтърсващо, определено те прави съпричастен. Мисля, че 85% от холивудските екшъни са поукрасена версия на същата тема. А през 1946г. за какво друго да се пише освен за комунисти. . .
Романът ми хареса.Прочетох го за втори път.Заслужава си и трети…Прекрасен е.
Правото да бъдеш себе си от Джейн Ан Кренц
Хубава, приятна за четене книга, прочетох я с удоволствие.
Време на огън и мрак от Кевин Андерсън
Чудесно продължение, бих оценил някои генерално нови идеи, но и вече познатите събития и подробности са развити добре и увлекателно.
Буреносни хоризонти от Кевин Андерсън
Моя грешка ;) Също така искам да коригирам мнението си — първоначално мислех, че ще изгубя интерес, но всяка следваща книга успява да ме впечатли. Като че ли с напредване на историята и динамиката й се усилва.
личи че си на 16 — пише се комУнист :)
Многоръкият бог на далайна от Святослав Логинов
Уникална книга! Една от най- добрите фантастики, които някога съм чел! Невероятна е! Нещото, което ме впечатли още повече в книгата, е че в нея са прокарани много дълбоки екзистенциални въпроси. Истините за живота. За света. За доброто и злото. За благодарността, или по- скоро за неблагодарността, за любовта и омразата, за водени ръка за ръка с безсилието и силата. Тази книга се помни цял живот, и служи цял живот! Приятно четене!
Ветровете на времето от Чад Оливър
Много добра идея.. и добре представена браво
Жена с минало от Джейн Фийдър
не е кой знае какво. не ме грабна
Аз ще прескоча историческия дебат, така или иначе не бих могъл да се намеся адекватно и ще коментирам книгата като произведение :)
На мен лично ми хареса. На моменти имах чувството че чета Р.Зелазни, което е комплимент към автора, макар историята да не е толкова многопластова. Диалозите са добре изградени и реалистични, а сюжетът е увлекателен и със сигурност си заслужава прочита. Към автора мога да кажа само: Браво! Ако мога да си позволя малко градивна критика — произведението за мен можеше да се превърне от „Много добро“ в „Шедьовър“, ако историята беше още малко доразвита от гледна точка на действащите лица. Не съм чел други негови произведения но ако попадна на някое със сигурност ще го прегледам.
Читателски коментари