Читателски коментари

това са много пъти, не преувеличавай

< http://chitanka.info/book/3434-fizika-na-nevyzmozhnoto > Плюйте и това спящи краставици.

На половината съм и е много, много добра. Няма го доктора, но чувството за хумор е високо, много високо. Засега препоръчвам.

Кажете някакъв коментар. Заслужава ли си четенето? От описанието ми се стори интересна, тъй като съм голям почитател на д-р. Хаус, но не съм убеден че стила му ще бъде вмъкнат в книгата.

Всъщност книгата е строго препоръчителна много българи, които си промиват мозъците с езотерична литература и НЛО дивотии.

Страхотно четиво, увлекателно и интересно. Като всеки роман на А.Кристи

Е, няма такава простотия!! От „светите писания“ на Дан Браун, човек поне се забавлява и дори може да научи нещо, а това тук си е абсолютен боклук! Още първите му три риторични въпроса ме накараха да се попитам: „Тоя, наистина ли ни взима за будали или е достатъчно глупав да пише неща, които не си е направил труда дори да провери?“ Нее, не е глупав, пичът…просто печели парички, възползвайки се от човешкото невежество. Не знам за вас, но мен това ме обижда и ме кара да се срамувам заради хора като него и хора като нас, които ще си платим, ще прочетем, ще цъкаме с език и ще побързаме да си купим и следващият му бълвоч! Извинявам се, ако косвено съм обидил някого от читателите на господин Хелсинг, но ми се иска да им задам (на обидените) няколко въпроса: Знаете ли, че най-тежките и големи каменни блокове на Хеопсовата пирамида тежат между 30 и 80 тона и мислите ли, че подобна тежест е проблем за съвремените машини? (Разбира се, било е проблем за древните египтяни, но аз ви обръщам внимание на авторовата манипулация…) Знаете ли, че американският флаг на луната е в неподвижна рамка, за да се вижда, а не да стои като мокър парцал върху колче? Знаете ли, че сте се прекарали, ако сте загубили време и пари, четейки този мошеник? Нямам повече въпроси.

Книгата си заслужава. Чете се на един дъх,слабо оценена

Не ми допадна стилът на автора. Иначе сюжетът е особен. Всъщност цялата книга е особена. Идеите в нея са интересни, но всички този мирис ми дойде повечко. Малко е гнусна на моменти и скандализира.

Харесвам цялата поредица. Тази най-много.

Не мен изобщо не ми допадна. Много слаб сюжет и несимптачни герои, а финалът е тотална боза.

Чевенгур на Андрей Платонов. Книгата ме приведе към три основни направления:

Представя една алтернатива на човешкото общество. Както всяка алтернатива, както също така и всяка реалност, ако си позволяваме да разделяме така, не е съвършенна. Със сигурност мога да кажа, че тази алтернатива просто не може да бъде видяна като реално осъществена такава, което пък веднага води на други размиси, недотам, по-скоро, изобщо не приятни. Защото така поставена алтернативата в (град ?) Чевенгур отмива с едно непознато чувство и действие, начин на мислене на обществото на прогресивния и уж технизиран двадесет и първи век-дружба мисля е точната дума. Интересно е, че в романа дружбата се осъществява, по скоро възнивка, между еднакви хора-днес обаче, един и същи чоловек може да бъде окачествен като приятел или като „неблагонадежден“ и поради това отхвърлен просто заради самата обстановка при знакоменся-то, поради липса на настроение и други фактори. Заменете дружба със солидарност, въпреки че има различен отенък, и ще стигнем отново до кървящата рана на миналото. Дори и като дума само.

Наличието на такива неразбрани, отхвърлени хора като московеца изпратен за доклад в Чевенгур. Напълно опреличавайки се на него, смея да твърдя че това е една черна констатация на хората в това общество. Незаговорен от никой (Що пък някой точно него да го заговаря?), неизлушан и неразбран въобще за какво и защо така смята(Все пак е луд, нали?) и не си опитващ късмета в сайтове по запознанства или обикновенни чат-стай(Е, значи той си е виновен!) просто констатира, показва какво МОЖЕ да бъде обществото към (считан за) един (малко) по-различен конкретно с вижданията си човек. Защото пък съм и убеден, че истински приятели няма, както искате си разтълкувайте това понятие-накратко за огня заради теб. Съшо така докато говорят не мислят или не са убедени в това коетоговорят. Тези хора имат някакъв потенциал с 1000 плюс приятели в соц.мрежите, но основно е бутафорен.

В днешно време победителите при половете са абсолютно жените. Идеално поле за изследване е именно Чевенгур. Жените имат възможността да не вършат нищо и да се издигат благодарение на анти-дискриминационната политика спрямо половете, могат да използват срещуположния пол, поради мисля факта, че или първите рядко се влюбват, или се влюбват съзнавайки какво залаг и какво искат т.е. печелят. Днес именно те са най-пасивните хора-отново по условие естествено!, мъжете се избиват за една жена, мъжете правят първата стъпка. Четете и детските приказки-тате ловува, защитава, работи, майстори, носи пари, мама-домакинствува ,в кухнята. Е добре, това балансирано ли е?

Книгата е шедьовър по 6-то балната система-предоставя алтернатива конструирана, предоставя поле за размисъл, случки за тази дейност. Къмту времето на революционния и пред комунистическата власт, тъй да се каже, малко е странна, но завършващите я страници ме доведоха да мнението от по-горе.

Съгласен съм напълно, че тази книга не е лъжица за всяка уста. Навремето даже издателство „Отечество“ я определило като четиво за юноши. Книгата се чете леко. Света през очите на едно дете от американския юг в годините на голямата депресия. Книгата е общочовешка, разтърсваща.

Освен това българския читател има шанса да чете превода на Цветан Стоянов.

Ще цитирам Тончо Жечев по повод превода-„..чието перо е не по малко талантливо от това на автора..“

Сонетите на Шекспир са голямото изпитание за всяка световна литература и стотици преводачи са се трудили над тях! Преди време превеждах 116-ти сонет и тогава с една приятелка решихме да му направим и комедиен превод. Идеята ни хареса и така направихме пародийни преводи на всички сонети, нарекохме ги хуморети. Опитваме се да издадем чрез конкурса „Търся си издател“, ако искате можете да гласувате на нас на страницата на конкурса: http://izdatel.eu/poem.php?id=40.

Много добро хрумване!

Очаквам някой да добави The Man from Earth!

Явно не чела много книги за разлика от нехаресващите тази боза „бездушните и лишени от най-елементарно естетическо чувство“ :)

Стефани Майер изобщо не може да се нарече писателка. Когато прочетеш повече книжки ще разбереш. Поздрави!

„Здрач“ е една от най-сладките, вълнуващи и интелигентни книги, които някога съм чела! Цялата трилогия е зашеметяваща! Тези които са я харесали поздравявам за добрия вкус. А на тези които не са мога да кажа само, че са бездушни и лишени от най-елементарно естетическо чувство.

Изключителна история! Макар и роман е писана по действителен случай, просто фамилията на истинския летец е Маресиев, а не Месериев, както в романа.

Книгата е чудесна може да я прочетеш като забавно екшан четиво, може и доста да се позамислиш, като всяка хубава книга може да се погледна от много страни :)

Приятно четиво откъдето и да го погледнеш.

Впечатляващ е! Започвам последната книга! Ще ми се да има поне още 5 части!